Иван Ибришимов

До гуша ми дойде от оплакванията на различни институции и висши представители на властта, че европейските ни партньори все още не ни допускат в Шенгенското пространство и в чакалнята на еврозоната. Били сме изпълнили всички технически изисквания за Шенген та и отгоре, формално сме били покрили и изискванията за валутния съюз, а видими резултати няма и няма. Все се намират я австрийци, я нидерландци да ни блокират, а „големите ни приятели“ – германци, французи и не само те, се спотайват и не предприемат нищо за ускоряване на процесите. Защо така бе, дявол да го вземе!?
Ами защото ни 

нямат доверие

 А ни нямат доверие по ред причини като корупцията, честата липса на справедливо правораздаване, критичната маса на недосегаеми от закона политици, бизнесмени и откровени мафиоти, не на последно място – изтичането на поверителна и секретна информация от българските институции към една държава, която е определила в официалните си документи НАТО за враг номер 1, а основна цел във външната й политика е отслабването и ерозирането на Европейския съюз. Обединяващото ядро между изброените причини е 

така нареченият човешки фактор
На 10 юни тази година в медиите изтече кратка, но яко дращеща окото информация, подадена от прокуратурата. Цитирам БНР:
„Служител на разузнаването е разследван за разгласяване на класифицирана информация. Делото е по сигнал на председателя на Държавната агенция „Разузнаване“, /ДАР/. При извършените обиски в дома на служителя са намерени много документи с гриф „Секретно“ и „Поверително“. Той е обвинен за разгласяване на служебна информация, представляваща държавна тайна, от което са могли да настъпят особено тежки последици за сигурността на държавата... За това престъпление Наказателният кодекс предвижда затвор от 5 до 15 години. Служителят на ДАР е задържан за 72 часа, а военните обвинители ще искат от съда да бъде оставен за постоянно в ареста.“
Рекох си - браво на прокуратурата, браво на шефа на ДАР! И зачаках да видя и чуя какво ще стане. Настана тишина, глухо мълчание. Нито една голяма и авторитена медия не се произнесе по случая. Нормално е прокуратурата да е дискретна в подобни случаи, но още по-нормално е журналистите да се поинтересуват и да съобщят поне, че са попитали и не са получили отговор. Често в медиите липсата на информация говори повече от самата информация.  Направо крещи! И тогава си зададох елементарния въпрос – 

в каква посока е разгласена информацията? 

Към партньорите от ЕС и НАТО – едва ли. Българските служби винаги са твърдяли, че работят чудесно с партньорите си от съюзническите държави. Тогава може да се направи „обосновано предположение“, че посоката е към страна, която непрекъснато създава проблеми на демократичния свят или накратко – към Русия. Още повече наскоро в годишния си отчет за първи път ДАНС посочи Русия като заплаха за националната ни сигурност. Конкретно бяха посочени генерал Леонид Решетников и олигархът Константин Малофеев заради наложената им 10 годишна забрана да влизат в България, както и случаи с дипломати от руското посолство, домогвали се до високопоставени български служители с цел извличане на информация свързана със сигурността и партньорските ни отношения. Похвално! Защото в докладите на други служби темата Русия продължава да е табу.
Сетих се и за един бивш премиер, който беше „загубил“ няколко секретни доклади ли, записки ли, от което нищо не последва. Напредъкът в това отношение стана видим. От времето на управлението на ОДС такива чудеса не се бяха случвали.
Сетих се и за шефа на така наречените „български русофили“ Николай Малинов, който директно беше обвинен в шпионаж в полза на Русия, но след като висш български магистрат незнайно как го пусна да замине за Москва и да получи орден лично от диктатора Владимир Путин настана същата тишина, както в нашия случай.
А в този ред на мисли се сетих и за едни пробиви в системата за сигурност на летище София, когато цели смени гранични и митнически служители незнайно защо внезапно изчезнаха от постовете си и пътниците от два полета преминаха необезпокоявани и непроверени границата. Пак тишина по случая.

Какво тогава е общото с Шенген и Еврозоната?

Общото е изтичането на информация и слугуването в същата посока. С каквото и модерно оборудване да разполага държавата, с тази апаратура работят хора. На границите, по митниците, в специалните служби работят професионалисти, но и между тях за съжаление има такива, които гребейки от меда в кацата оставят и лъжица катран за десерт. Не знам какъв процент са негодниците, но и един е достатъчен да провали усилията на сто съвестни служители.
А ако питате каква е връзката с приемането ни във валутния и банковия съюз на ЕС, помислете само за пряката намеса на руската банка ВТБ във възлови сектори на българската икономика с пряко отношение към сигурността на държавата. Припомням, че бивш български финансов министър получи топло местенце във висшето ръководство на същата банка. Защо ли? 
Известно е и друго. Институциите, за които става дума, както и в някои възлови министерства, като МВР, МО и МВнР все още работят много хора, или техни наследници, свързани неразривно с комунистическата ДС и Русия. Да „пробие“ външен човек в тези среди и да успее да се издигне е мисия почти невъзможна. И една от причините е атавистичният страх да не разсърдим сибирската мечка, който се насажда от поколение на поколение сред политици и висши чиновници.
Иска ми се да вярвам, че днешните ръководителите на ДАНС ще намерят сили да превъзмогнат страха и да защитят националните интереси. Но със сигурност знам, че без политическа воля мисията им ще бъде не почти, а абсолютно невъзможна.