По всичко личи, че дворцовият преврат в Казахстан завърши с категорична победа на Токаев.
През покорената от руски въздушнодесантни войски страна се понесе серия от "загадъчни" смъртни случаи на високопоставени армейски и полицейски началници. Доскоро верни на Назърбаев генерали и полицейски шефове или си пускат куршум в слепоочието, или спешно са уволнявани, а местата им се заемат от „хранени“ хора на сегашния президент.

Токаев открито озвучи тезата си, че "в този сложен за страната ни исторически период далеч не всички останаха верни на националните интереси на Казахстан", с което потвърди 

непримиримата война между клановете в управляващия елит

За бившия „национален лидер“ Назърбаев вече никой не говори, както и никой не смее да пита ще бъдат ли възстановени паметниците му, съборени по време на масовите протести.
Епохата на Елбасъ (национален лидер на казахски) завърши безславно. Дали е жив или вече е покойник няма историческо значение. Важното е, че е политически труп.
Култът към личността на повечето сатрапи обикновено се гради и укрепва в течение на десетилетия, но рухва за броени дни, като оставя след себе си развалини, мръсотия и зловоние.
Дали сега обикновените казахстански граждани ще заживеят по-добре?

По-скоро не. На редовите граждани в подобни държави е отредена ролята на 

безименни пешки 

в сложната дворцова игра на султаните и везирите. 
Токаев ще продължи старателно да прочиства държавния апарат от васалите на победения съперник, после ще организира публично бичуване на повярвалите в свободата си крепостни селяни и ще започне усърдно да гради каменната статуя на собствения си култ към личността.
Не бива да пропускаме факта, че пред казахите възниква и скромната възможност да пъхнат пръчка в колелата на каретата на новия вожд. Започна изтеглянето на чуждестранните войски, оказали „братска“ помощ на застрашения президент.
След което Токаев остава очи в очи с народа си.  
„Каспаров.ру“
Превод: Faktor.bg