Малина Едрева

Децата са ни най-ценни. Затова си ги заключете вкъщи.
Това на практика ни каза министърът на здравеопазването Кацаров, този сантимент подкрепи и единственият човек с реални правомощия да спре тази лудост- Румен Радев.
След 5 месеца вегетиране в министерските кресла, съзвездието министри в служебния кабинет изчакваха да мине и последният месец, да вземат последната министерска заплатка и евентуално да дойде някой друг, който да се захване да управлява, а не просто да упражнява власт.
За съжаление обаче преди това настъпи поредната вълна на заболели, хоспитализирани и починали.

Като цяло се въздържам от коментар на действията на президента и министрите му, но 
имаме

трудно постигнат обществен консенсус

 и техен категоричен ангажимент, че училищата трябва да затворят последни, а те затварят първи и то без време за подготовка и никой не може да си позволи да мълчи.
Въпреки привилегията да се помещават в министерските кабинети от май 2021 г, а не през май 2020 г, Кацаров, Денков и техните колеги от министерствата на финансите, икономиката, младежта и спорта, културата успяха да сътворят в рамките на ЕДИН ден следната картинка:

- затворени училища без дори да се опита ротационно присъствено обучение на различните класове (защото така и не намериха времето и капацитета да създадат механизми за тестване на учениците и учителите), 

- хиляди родители, които просто си остават вкъщи, защото от тях се очаква за един ден да намерят кой да се грижи за децата им в подготвителна група или начално училище (докато министърът на образованието не успява за същия един ден да договори с колегата си поне отсрочка до края на седмицата, за да даде шанс на семействата с такива деца да потърсят решение),

- опашки пред ваксинационните центрове (каквито те 5 месеца не си направиха труда да откриват, през цялото време Столична община сама движеше ваксинационната кампания в града),

- срив в системата за сертификати (защото не счетоха за нужно да обявят предварително, че ще въведат такива изисквания, за да могат българите да са подготвени),

- мога да продължавам да изреждам постиженията на тази звездна плеяда министри със затворените спортни клубове и зали, защото очевидно масовият спорт не е важен, нито хората, които работят в тях или палатките, които се вдигат в НДК, пред театри, музеи и галерии, защото културните ни институции са достатъчно богати, за да инвестират в медицински тестове, вместо в културно съдържание.

Училищата затваряха и преди. Когато нямаше маски и дезинфектанти, а да не говорим за тестове, ваксини или достатъчно данни как се развива и разпространява вирусът, учителите, директорите, родителите и децата направиха чудеса и преминаха за един уикенд към дистанционна форма на обучение. В него не се включиха всички деца, нито всички учители имаха представа какво всъщност изисква този начин на преподаване. Училищата затвориха и когато произведените количества ваксини не достигаха и всички следяхме информацията как и къде ще бъдат разпределени поредните 10-20 хиляди очаквани дози.

Днес имаме маски и дезинфектанти, но нямаме контрол  кой и как ги ползва. Имаме ваксини, но 

нямаме национална политика за насърчаване на ваксинирането, 

имаме данни за вируса, но нямаме мерки, преследващи дезинформацията. Имаме поредните ограничения, но нямаме нови механизми за компенсация на хората, които не могат да работят или понасят финансова тежест в следствие на тях. Имаме математически модели и болезнено натрупан опит, но нямаме навременни и прогнозируеми мерки, за които да имаме достатъчно време да се подготвим
Инструментите са налични, но нямаме управляващи, които знаят как да ги използват.

И днес не децата и техните родители трябва да си останат вкъщи, а министър Кацаров, министър Денков и всичките им колеги, които се спотайват и оставят секторите, за които са отговорни да се справят както намерят за добре. Защото нали „всеки сам си преценя“ , докато не ни затворят по къщите ни и се окаже, че времето за преценка е било преди няколко месеца.