Христо Слави Рачев

Ние сме сбран вдетинен народ. Някаква порода къснозрейка, която пусто не успява да узрее навреме; кисели сме и невъзприемчиви за нови идеи. Каквото и да предприемем виждаме, че преди това е трябвало да направим нещо друго. Това придава едно въртеливо движение характерно за разрушителните циклони. Вгледайте се по-внимателно в гневливия човек, който избухва без повод, но мълчи, унижаван с десетилетия. В психологичната пъстрота трудно ще откриете смирен човек, който се ненавижда. Да мразиш себе си е страдание, което не се разминава и на околните. Гневливите хора се мразят с предимство. Такива типове се сопват, апострофират, винаги фалшиво смръщени. Обичат гръбното говорене, чуждия успех считат за свой провал. Деформираната им личност крещи за внимание, като ревливо бебе. Радиусът в който тровят живота на околните бързо се превръща в растящ диаметър. Когато се заемат да поправят несъвършенствата на света, настъпват регионални и глобални катастрофи. Ако прибавя още няколко щрихи ще изплуват графичните контури на едно актуално лице. Някои няма да разпознаят кой е точно образа, ще го бъркат с Юл Бринър, който всъщност е Юлий Борисович Бринър или Фантомас. Щом се докосне до обществени дела, веднага лъсва 

разрушителната сила на гневливия, отмъстителен човек

 Натрапва ни лице с фалшива загриженост, която пристига от двете неизменни бръчки между веждите. И все за неща, които не му влизат в работата. 
Все още има пространства, където, властта може да се заграби от революционери, сандинисти, талибани, марксисти, хумористи и садистични измамници. И кошмарът настъпва незабавно.

Истинско удивление буди как в България все още “прожектират” и пробутват проекти, от времето на “Аврора”, а ние вярваме на тези издраскани копия, пожълтели филмови плакати. 
Изумително е, че тук сбраното население предпочита Феликс Едмундович и Сергей Айзенщайн, пред Уди Алън. Турски сериали за умствено изостанали, пред Клинт Истууд. Ако можете, приемете тези имена като символни. Последният е на деветдесет и една години, актьор, режисьор и любител на красавици с нелошото житейско мото:
„Всеки трябва да остави всекиго на мира“. 
Един от малкото републиканци в Холивуд, който демократично си дарява свободата да има пет дъщери и двама синове от пет различни жени. Докато Айзенщайн, този гений на монтажа, с неизяснена сексуалност подложен на всекидневен терор от капризите на Сталин, побързал да умре едва на петдесет години. Продуцентът му и други по-устати около него, са разстреляни. И въпросът не е Мосфилм или Холивуд, а 

свободата или тиранията

 на гневливите вождове, които ненавиждат себе си. Биват къси и върлинести Асат, Путин, Трифуноов и Тошкоо - изпява се. Изглежда късокраките с наполеонов комплекс превалират, но общото е, че са неизменно опасни за всяка общност. 

Народите със забавено развитие, твърдоглави и културно неузрели, определено имат няколко предимства, никога не съжаляват за грешките си с една дебилна развеселеност. Дори не ги помнят.
Дълго гледахме петъчна съветска телевизия, днес вечните сценаристи от “Мосфилм”, успяха да ни пробутат "проекта Радев" и скланят към вождизъм, който в неукрепнала демокрация събужда зли духове. Дочувам на хоризонта викове “Есть такая партия”. Ами, приятно гледане на филми от 1922 година. Там сме. Имам много лошо предчувствие. Излиза, че са нужни деветдесет и девет години интелектуално съзряване, за да достигнем Европа. 

Тогава да направим от това бизнес. Превръщаме България в световен музей на комунизма. 

Развъдник за политици и малоумници от миналото

Всички съществуващи паметници на Съветската армия, срещу висок наем, ще бъдат събрани и разположени тук. Приемат се само оригинали. Куратор Велислав Минеков. Онаследил тънък усет към изящните форми, металолеенето и властта. Във всеки град некропол на ченгета, имената им задължително изписани с 24 карата позлатени букви. Бузлуджа храм, светилище и пантеон на комунисти и предатели изографисани по стените. Рязко вдигане пенсиите на доносници, вербовчици и затлъстели военни. На всеки вожд-премиер се полага мавзолей. Лагери със строг режим за другояче мислещи, от които излизат напълно обезумели. Ревюта за лагерни униформи на райета. Възхвала на семейната клетка. Секс само с другарката под юргана, при угасени лампи. Допуска се да има мустаци, максимум три мм. /използва се дълбокомер за гуми на камиони/. Скрити цайтраферни камери следят всеки и всичко. Особена почит и творчески портрети на съпруги, които шпионират мъжете си. Разрешена прожекция само на два филма: “Броненосецът Потьомкин” и “Александър Невски”. Протестиращите се бият до смърт, отличилите се получават златна палка от чисто злато. На всеки пътуващ извън страната се поставя гривна с експлозив и часовников механизъм, на който се курдисва обявеният престой извън страната. Части от трупове не се приемат обратно. Портрети на Газдов и Ръжгева /специализирала в убийство на жени с мушкане на прът в гърлото/ във всеки дом. Казарми - ферми за отглеждане на нов вид комунисти, маскирани като модерно леви. Критерии: най-много заизустени цитати от Маркс, Ленин, Троцки и Сталин. Всеки демократ чучело за тренировачен разстрел на живо. Най-важното перо приходи, ще постъпва от целият филмов свят на планетата, който ще снима тук своите филми, без цензура. Важни са приходите. 

PS
Командированите олигарси, стиковали действията си с Русия, обещаха, че ще разтурят държавата. Цял парламент се е изгърбил да свърши работата на полицейския началник, който е пропуснал да инструктира: пазиш си топките, биеш каквото докопаш, но спираш, когато сложиш белезниците. България умува колко палки и шута са в рамките на реципрочността, никой не забелязва, че през това време ни превземат държавата.