Иван Ибришимов
 
Ако трима произволни български граждани, Петров, Иванов и Бибиян извършат една стотна от золумите на „Отровното трио“, те биха били светкавично арестувани, обвинени по стотина параграфи и алинеи от наказателния кодекс, своевременно осъдени и вече щяха да търкат наровете в Софийския затвор. Така щеше да бъде въздадена справедливост за обществото, а прокуратурата и съдът щяха да докажат своята независимост, висока отговорност и професионализъм. 
Щяха, но не пощяха! Направиха точно обратното – показаха на обществото, че справедливостта е относително понятие, че не са съвсем независими и отговорни, и доказаха тезата на протестиращите, че в България има недосегаеми. Парадоксалното в случая е, че недосегаеми се оказаха водачите на протеста, което е абсолютен нонсенс.
Десетки юристи се произнесоха, че самопровъзгласилите се за водачи Хаджигенов, Минеков и Бабикян са нарушили грубо законите на страната като се започне с дребно и по-сериозно хулиганството, като се премине през грубото нарушаване на обществения ред, косвените заплахи със смърт и убийства, и се стигне до организиране на „велико народно въстание“ с цел насилствено сваляне на законната власт. Защото ако протестите са неотменно гражданско право в демократичния  свят, то въстанието цели насилствено сваляне на властта или казано по друг начин, извършване на държавен преврат, както мнозина мислещи хора прозряха.
Няма действаща демокрация, която може да остави подобно деяние ненаказано, както и „великодушно“ да отмине злонамереното спиране на тока в метрото, което във всяка нормална държава би се тълкувало като акт на тероризъм. Така възникват
 
Логичните въпроси:
 
Защо и как „Отровното трио“ и подгласниците им се оказаха недосегаеми от законите на страната, от прокуратурата и органите на реда? Та те дори не се опитаха да получат разрешение за мирните в началото протести.
Кои са могъщите сили, които имат интерес от предизвикването на хаос в държавата по време на двойна криза, от парализирането на прокуратурата и органите на реда, от създаването на затруднения и заплаха за живота  на редовите граждани на столицата?
Наистина ли протестите са финансирани от избягалите в чужбина от правосъдието олигарси, и ако отговорът е „да“, какви са връзките на всеки един от триото с тях?
На какво се основава връзката между юмручния подбудител на протестите държавен глава и техните водачи?
С какво трябваше да се занимава, освен с организирането на предсрочни избори, едно назначено от президента служебно правителство?
Има ли връзка между видимия провал на протестите и „въстанието“, и причините за смяната на един особено важен посланик в София?

Отговорите са много и нееднозначни

Ако са верни твърденията, че главният прокурор играе по свирката на премиера, но всъщност опъва чадър над триото, то мирните протести са напълно оправдани и биха постигнали целта си на предстоящите редовни избори, а и исканата оставка на Гешев е била основателна. 
Ако се предположи, че президентът влияе на главния прокурор, примерно чрез брат му, който е на висока позиция в НСО, то това би било малко вероятно, защото би подкопало и без това разклатеното доверие към реалните намерения на държавния глава. В неговото поведение през последните дни има видими промени.
Най-сетне ако се окаже, че главният прокурор има собствени планове с оглед на бъдещото следизборно развитие на държавното управление и на налагащите се промени в съдебната система, според изискванията на ЕС и Венецианската комисия, това вече е друга игра и истината ще се разбере най-рано след новото раздаване на картите.
Засега е ясно единствено, че наказани няма и надали ще има, въпреки че протестите се вписаха прекрасно в хибридната война, която Кремъл води срещу България, а ДАНС продължава да се прави на умряла лисица.  Потвърди се също така пряката връзка между порочното поведение на двама български евродепутати в Европарламента и на партийните им лидери в София.
Защо ли? Ами защото българската политика е като една друга древна професия, а не поле за избиване на интелектуални комплекси. И защото у нас по традиция всичко е до второ нареждане.