Драгомир Иванов

(първа част)
Над 3000 руски войници са убити само за два дни нахлуване в Украйна. Данните са от заместник-министъра на отбраната на Украйна Анна Маляр от събота сутрин. Според други украински източници числото на загиналите агресори е малко под 3000. Руски официални данни, разбира се, няма: точният брой на "Груз 200", на "цинковите момчета" (по едноименния бестселър на Нобеловата лауреатка Светлана Алексиевич) - които се връщат у дома, увити в бяло-синьо-червения национален флаг - не е известен. В Русия е въведена почти

 военна цензура,

 държавният регулатор "Роскомнадзор" започна частично да спира Фейсбук, а броящите се на пръстите на едната ръка критични медии (като "Новая газета" и телевизионният канал "Дождь") са подложени на масивен натиск да спрат друго отразяване на войната извън правителствения информационен поток.

Според руския опозиционер Андрей Иларионов, нявгашен съветник на Путин, човешките загуби от руска страна са около 2800. Поместил е бройката в блога си - като си позовава на два източника. Прави и оценка на ранените през първите два дни от агресията - най-малко 14 хиляди.

Колкото и да е трудно да се получат точни данни в разгара на война, ясно е, че

 Русия няма да мине с шепа жертви

 Ще са хиляди. И това няма да е блицкриг с мълниеносно завземане на Киев - и смазване на украинската съпротива за ден-два. Което толкова страстно вещаят по българските телевизори посивели и - откровено казано, вече сенилни - разбирачи на конфликтите. Отпреди половин век.
Украйна се съпротивлява - и числото на убитите руснаци ще се покачва. Пак по официални данни от Киев: въоръжените сили на Украйна са свалили досега 14 самолета и 8 хеликоптера, унищожили са 102 танка и 536 броншрани машини. В събота бе съобщено и за отстрелян руски военно-транспортен самолет "Ил-76" край Василкив, Киевска област, с въздушни десантчици на борда. Подобен на онзи "Ил-76" на украинската армия, свален от терористите-отцепници край Луганск през юни 2014 г. (тогава загинаха 49 украински военнослужещи).

В петък през нощта и в събота в Киев се водеха улични боеве, отново са поразени многоетажни жилищни блокове, украинската защита е отблъснала няколко атаки, вкл. и от руска военна колона край метростанция "Берестейска" на Проспекта на Победата. Украинската столица засега се държи, въпреки саботажа и от руски диверсионни групи, подпомагащи отвътре настъплението на врага. Сражения има и на десетки други места из цяла Украйна, без значение дали на север или на юг, по-близо или по-далече от руската граница. По суша, море и въздух.
Това е война, никаква "специална военна операция", никакво "особождаване от нацизма" или други цинични евфемизми. (Колкото сгазването на Пражката пролет през 1968 г. беше освобождение, толкова и това е.) Няма "половин война", както няма "малко бременност" или "полутруп". 

Едно отклонение: освен всичко друго, наред с всички реални битки на бойното поле - с цялата съпътстваща ги трагика - върви и 

война за истината, 

битка за понятията, за истинското им съдържание и смисъл. В ерата на фалшивите новини, на постистината и "алтернативната гледна точка" това е не по-малко зъл и кръвожаден конфликт.
Всичко това означава предимно едно: жертви. Трупове. Разчленени телеса. На убити войници, млади и стари. И от двете страни. На загинали цивилни украинци.
Пресечени човешки животи. Заради безумството на един психопат, криещ се навярно в някой бункер под Кремъл с дебели няколко метра зидове. Готов във всеки момент да срине половината свят, да види сметката на всеки, опълчил се срещу еректиралото му величийце. 

Володимир Зеленски няколко пъти излезе на "Банковая" (улица в центъра на Киев, където е президентската администрация), за да направи обръщения към украинците, редом с премиера Денис Шмигал, председателя на Върховната Рада Руслан Стефанчук и други важни държавни мъже. Защо Путин не смее и носа си да подаде навън, защо не се появи например край Спаската кула, не се обърне от Червения площад към сънародниците си? Нали е "национален лидер" - аплодиран, венцехвален и величан от едно съвсем не малко мнозинство?
В московското царство, подобно на повечето деспотии, човешкият живот нищо не струва. Струва само един отделен - той е и безценен - неговият собствен, на государя. Спомнете си как дойде на власт Владимир Путин - с взривовете в жилищните блокове в Москва, Волгодонск и Буйнайск през септември 1999 година (307 загинали, 1700 ранени). Нуждата от твърд отговор на тези, уж извършени от чеченски бойци терористични актове, отвори пътя на тогавашния премиер към трона на Борис Елцин. По-късно бившият подполковник от службите за сигурност Александър Литвиненко обяви, че зад взривовете стои всъщност ФСБ, приемник на КГБ, дори написа книги (за щастие преведени и на български: "Лубянската престъпна групировка", 2003, и "Взривяването на Русия", 2007). През есента на 2006-а Путин обаче му изпрати отровители в Лондон, които го убиха с радиоактивния полоний - че и оставиха следи в половин Европа. Да си знае и тя.
(следва продължение)