Паметникът на окупатора е застинал в бронз образ на националното унижение

Д-р Любомир Канов

МОЧА не е паметник. Това е Кенотаф. Няма никакви съветски войници убити в България. Има убити съветски диверсанти и агенти изпратени от Коминтерна с цел събаряне на законната власт, вдигане на въстания, атентат срещу християнска църква, убийства и установяване на съветска власт в България. 

Има окупация на страната от враждебна армия, срещу която България не е изпратила нито един войник и на която не е обявявала война. Загинали са от отравяне с метилов спирт няколко солдата в Бургас и са били разстреляни за мародерство две-три дузини пияни орки, които са крали чаршафи за партенки, ракия и кокошки, изнасилвали са булки, даже са убили при грабеж един дърт български комунист. 

Този паметник не е построен от народа, а е 

замислен от агентът на Берия Васил Коларов, 

изключителен мерзавец, предал в душегубките на НКВД мнозина интернационални комунисти, избягали в Москва след акциите си за установяване на съветска власт из Европа. 

Построен е от другия агент на НКВД Вълко Червенков след потушаването на Горянското движение срещу комунизма и срещу сталинистката колективизация. Никаква благодарност не е изпитвал българският народ към своите болшевишки поробители. Изпитвал е 

страх и отвращение,

 но е бил заставян с насилие да демонстрира 4 десетилетия пред Мавзолея на основния Московски слуга Г. Димитров “радостта” от робството си на датата, когато е загубил свободата си. 

МОЧА е застинал в бронз образ на националното унижение. В лексиката на путинската наместница в България Митрофанова и на нейният собствен език, това съоръжение трябва да бъде не паметник, а ПОДХАЛИМ. 
Подхалим на СССР. 
Означава 

Подлога на поробителя

Съветска, сталинистка, руско-имперска подлога. 
Знак че слугите и децата им в България, руски подлоги и до днес включително, изпитват благодарност, че онзи с вдигнатия Шпагин над цяла София ги брани и ги е поставил да властват незаслужено над окупираната ни Родина с цялото им бездарие, тъпота и подлост.