Владимир Перев, Скопие

Съседната ни и „приятелска“ България е разтърсена от шпионска афера, в която участват високопоставени служители на българското военно разузнаване, а в Македония в социалните мрежи видяхме мъгляви безсмислици, пълни със злоба, завист и дори омраза. Има и такива, които очакват в резултат на залавянето на българските разузнавачи-шпиони в полза на Русия да падне министъра на отбраната Красимир Каракачанов. Това са напразни надежди, излишен оптимизъм и необосновани заблуди на обществото. 
Каракачанов няма да падне. Напротив, тази афера засилва перспективите му за по-голям успех на изборите. Един от арестуваните шпиони вече е "пропял" и той ще бъде свидетел на процеса, който започва след няколко дни. Българските служби за сигурност наблюдавали шпионите от една година и документирали дейността им. В тези и подобни случаи българите действат бързо и безпощадно, особено след като България има задължения към НАТО, а шпионите са

 работили в полза на вражеска държава – Русия

Като илюстрация на горното е информацията, която се появи в българските медии, че съпругата на ръководителя на разузнавателната група - резидентът е от руски произход и има двойно гражданство - руско и българско. Тя е и връзката с руското посолство в София.

Къде сме ние македонците в тази история? Ако българите се оказаха силни и „рогати“, все пак сме някак несигурни, без рога или както би казал нашият човек „шути“ (без рога). По-точно, ние сме такива за всички, но не и за българите… На тях можем да показваме сила или поне така си мислим. Тези дни в българските медии се появяват статии, в които македонската държава е пряко и без извинение обвинена в извършване на насилие над македонски граждани, които искат да четат „български книги“. Те се отнасят до недефинирани „информативни“ разговори, обажданията не са с официална бележка или покана, а от скрити телефонни номера, със заплахи, че ако не се появят на разговора „на това място и по това време“ ще бъдат предприети санкции срещу тях и други подобни. Има нещо повече: Хората се питат защо четат „точно“ български книги, какво ги интересува там и най-важното за кого ще гласуват на следващите избори у нас и ако имат български паспорт, за кого ще гласуват на 4 април  в България. Смешни и маловажни въпроси, породени от заплахи от служба, която освен насилие, няма капацитет да опази едно село, камо ли цяла държава. Тук знаем каква е работата: всички македонски българи произхождат от ванхомихайловистките традиции на ВМРО и всички ще гласуват за ВМРО на Каракачанов, а солиден брой (тези, които искат да се представят като демократи) за ГЕРБ. Обяснението е просто и ясно: първо, след сто години физическа и психическа окупация на македонския народ, подкрепяна от комунистическите елити на СФРЮ и България, само Каракачанов и Екатерина Захариева атакуват сръбските гранитни позиции в Македония, и второ, само те двамата, и по-специално Захариева, значително подобриха отношенията на България с двете и половина албански държави на Балканите и значително облекчиха македоно-албанските отношения. Толкова за българите, албанците и македонските „предатели“ с български паспорти.
Ние македонците трябва 

да извлечем поука

 от работата на българската дипломация и на българската служба за сигурност. Македония от нейното създаване на Илинден 1944 никога не е имала собствена местна служба за сигурност. В първите години след войната тя беше изцяло подчинена на Белград, с изцяло сръбски и сърбомански кадри, а след това въпросът се промени леко. До конституционните изменения на СФРЮ през 1974 г. копие от всеки акт на македонските тайни служби отива в Белград, по-късно това не е законово задължение, но все пак се извършва по инерция или по заповед. Ситуацията остана същата след 1990 г. и дори след 2002 г., благодарение на личното участие на много сърби и черногорци в службата, всички с македонско гражданство, но с тесни семейни връзки в Сърбия. По времето на Бранко Цървенковски неизбежният Миле Зечевич беше шеф на DBK, а този мъж по време на религиозните празници ходеше в друга държава, за да запали свещ на гробовете на своите предци - човек, който нямаше гроб на свой роднина в Македония беше ръководител на най-силната структура за сигурност ... поне така се тълкува. В същото време службата е пълна с хора от сръбска и черногорска националност, работещи не само в полицията, но и във всички други организации, които са служби или в служба на структурите за сигурност. В същото време от 1944 до 2010 г. на ръководни полицейско-политически-охранителни длъжности, имаше само двама или трима „честни“ албанци и буквално нито един българин, а 

Македония е пълна с гробове на албанци, българи и македонски българи, 

паднали в борбата за свободата на страната.

Днес ситуацията е още по-трагична. Директорът на Агенцията за национална сигурност (АНБ) Виктор Димовски, който беше директор на Агенцията за разузнаване в един мандат, е смятан от нашите "съюзнически" американски кръгове и тези в НАТО за човек, когото "сърбите имат в джоба си", поне така казва бившата американската посланничка в Македония Джилиан Милованович. Той е нашето трудно наследство от времето на Бранко Цървенковски, но лошото е, че не се опитваме да го преодолеем. Пример за това трябва да бъде настоящото българско правителство, което успешно (и с арести, разбира се) преодолява черното наследство на руския „агент Гоце“, бившия български президент Първанов, приятел на нашия Бранко.
Българският евродепутат Андрей Ковачев говори за избягването на страната ни да търси и отваря досиетата на македонци в Белград, а историкът Цочо Билярски в поразителното си интервю за българският сайт Faktor.bg  изнася твърдения за възможни сценарии около тези досиета. Той твърди, че досиетата на чиновниците са „предназначени“ за унищожаване, за да се скрият всички следи в тях. Симптоматично е, че няма досиета на завърналите се от страните от източния лагер бежанци от Гръцката гражданска война. За тях има само характеристики на компетентния полицай, който ги е разпитвал в приемния център на затвора в Идризово, но няма изявления на разпитаните. 

Всичко е някъде в Белград 

или е загубено в босненските пещери по време на последната война от 1990-95. Билярски твърди нещо друго: че македонският език е в опасност заради лекторите на медиите, които са или от сръбски произход, или са женени за сърби и живеят в сръбски райони. Той твърди, че те не позволяват нормално развитие на македонския аналитичен език и го адаптират към сръбските лексикални, граматични и синтактични решения. Но това вече е работа за специалисти.

Македонските служби за сигурност трябва да преминат през процес на оценка, за да потвърдят квалификацията на членовете на тези служби за достъп до класифицирана информация. Това трябва да се практикува особено и с по-голяма строгост на настоящия ръководен персонал, събран след политически и често криминални бизнес сделки с определени кръгове в страната, но и в чужбина. Трябва 

да се разсее митът за нашето „братство“ със сръбския народ 

и да се приложи максимата  за „сиренето и парите“. Албанците до известна степен са успели да спечелят битката за правата си в службите за сигурност, но въпросът за тези, които са се обявили за македонски българи, остава отворен. Той е отворен от сто години. Последните призиви за разговори и съвети от полицията към хората, които четат български книги, са само предсмъртното издихание на една отминала епоха.

Българите се оказаха „рогати“ в отношенията си с руснаците и преструктурираха своята мисловна матрица като последователи на руския империализъм. Въпросът е кога ще станем „рогати“ и ще преодолеем робското си подчинение към нашите „северни братя“ ... или сме решили, че трябва да останем „затворени“? 
Или основната новина е дали ще получим руски ваксини, защото Османи подкрепи България при арестуването на руските агенти. Но, да не забравяме, сега сме в НАТО и не само ние решаваме ... тук се чуват много нови и непознати за нас гласове ... не трябва да се подиграваме на никого, а да слушаме внимателно гласовете, за доброто на всички ни!