Пробивът на Пеевски или сънува ли Доган своя Франкенщайн

Димитър Иванов

Изборните резултати вече са факт – могат да бъдат разчетени по 101 различни начина, могат да бъдат разказани дори и така, както дяволът чете Евангелието. Но един анализ задължително не трябва да се пропуска – резултатът на партиите, осветен през фактора ДПС.
В първите часове след края на изборния ден – 9 юни социолози налагаха усещането, че всички стари играчи, без ИТН губят електорална подкрепа в сравнение с април 2023 година. Утрото отново се оказа по-мъдро от вечерта. ДПС предложи изненада – с повече от 18 хиляди гласа ръст спрямо предишния вот. Този резултат

 не е паднал даром от Аллах, 

а е съзнателно търсен и отработен с една основна цел – да покаже, че новият лидер Делян Пеевски е припознат от електората на етническата партия и само за няколко месеца след отстраняването на Карадайъ генерира нова допълнителна подкрепа и одобрение. Корпулентният водач на Движението се нуждаеше от тази 

легитимация чрез избори

Така в смесените райони плъзна митът за свърхпробив!
Каква е истинската картина?
Ако се разчетат правилно цифрите, пейзажът се оказва съвсем различен. Пробив няма, повторен е резултатът  на Карадайъ от миналата година, а ДПС ще продължава да мечтае за големия удар от 2014 година, когато партията, предвождана от Лютви Местан генерира рекордните половин милон гласа одобрение.
Митът за пробива на ДПС на 9 юни неизбежно е в контекста на рекордно ниската за целия преход избирателна активност. Реално цената на един мандат падна на 7600 гласа, а за първи път парктия с под 100 хил. гласа подкрепа се промуши в Народното събрание.
Това, което не се чу на тези избори за позиционирането на ДПС на второ място е успех в абсолютния

бум на корпоративния и контролирания вот

Да проследим интересни парадокси по области.
Във Видинско ДПС има рекордните 5449 гласа, близко до ГЕРБ, които са първи с малко над 1000 гласа. Според последното преброяване в страната, определящите се за етнически турци и мюсюлмани в този край са едва няколко десетки. Това е ярко доказателство, че  това доверие за Иво Цанев, бивш шеф на Съвета за национална сигурност в кабинета на Иван Костов, а сега е фаворит на ДПС съвсем не е политически вот. Такава е картината  и в Монтана. На поредни избори бившият депутата от ГЕРБ Димитър Аврамов, разследван за корупция с европейски фондове, а сега човек на Сараите, им носи 7-8 хил. гласа в областта, в която етническите турци са под 100 души. В Плевен отново подкрепата за ДПС избуя до 8 хил. гласа, след като там 2 хил. се приемат за добро постижение. Няма нищо политическо и в ръста на гласовете от 18 на  30 хил. в  Благоевградско. 

Този бум на корпоративния вот в някои области е на фона на практически нулев ръст дори с тенденция на спад в традиционните бастиони на ДПС. Сравнете резултатите в Шумен, Разград, Търговище, Силистра, Бургас и ще се убедите, че в сравнение с изборите през пролетта на 2023 година, там няма ръст, защото това е реалният политически вот. И още едно пряко 

емпирично доказателство за тази игра

Вечерта след вота социолозите определиха като втори ПП-ДБ, след ГЕРБ, а ДПС бяха позиционирани трети, с близо 60 хил. гласа разлика от втория. Социологическите агенции и екзитполът могат да уловят политически тенденции и вот, но не и неполитически контролиран и корпоративен вот. Разликата в гласуването се проявява едва в секционните протоколи. Именно резултатът от тях преформатира класацията и ДПС станаха втори.

Практически лесно е да се проследи корпоративният вот както за ДПС,  така и за другите партии, но държавата в лицето на нейните правоохранителни институции няма такава воля.
В тази изборна  картина  има 

едно изключение - вотът в Кърджали

Там в сравнение с миналата година ДПС има ръст от 7 хил. гласа. Кърджали винаги е бил знаков, а сега е особено важен, защото там водач на листата в родопския град е босът Пеевски. Има и още една сериозна причина за силен реванш – на миналите избори водач на  листата на Двжението тук бе Карадайъ. Някой би помислил, че местните турци и мюсюлмани са заобичали и припознали Пеевски като автентичния председател. Истината е по-проста - резултатът е добре планиран и финансиран внос на избиратели от Турция. В деня на вота Кърджали е бил мощно атакуван от автобуси от южната съсесдка. Местни хора коментират, че такова нашествие на автобуси и удобно медийно мълчание не се е забелязвало дори в най-славните години на ДПС и Доган. Ръстът в резултата е от вносни гласове от Турция, а доказателството лесно може да бъде заковано.
За национален парламент гласовете за  ДПС са 366 562, а за европейски – 295 052 гласа, разликата е 71 510 гласа. Или с гласове от южната ни съседка са избрани 10 от 48 депутати на ДПС. Същата съпоставка може да бъде визиуализирана и за Кърджали – там за национален парламент в подкрепа на ДПС има 55 127 бюлетини, а за европейски - около 48 316, или без намесата на Турция районът губи около 7 хил. гласа. 

Няма пробив от Пеевски и за Пеевски – това е разказ за наивници

Процесите в ДПС реално  са съвсем различни. Скритата съпротива срещу Корпулентния в структурите в страната и сред изселниците в Турция продължава да е факт, а това крие риск от търсене на реванш от пронационалистически елементи, които искат етинечски турчин да бъде водач на Движението. Самият Доган също е притеснен от избора си, но и за бъдещето си. Властта в партията почти му се е изплъзнала, страхът сработва механизмите за оцеляване. В листите за български и европейски парламент Пеевски бетонира достатъчно свои хора - това са кадри, които няма да са лоялни на стария шеф. Доган  осъзнава риска, че властата на Пеевски в партията, ако се съчетае с огромна изпълнителна власт или контрнол над изпълнителни структури, неговата сила ще стане несъразмерно огромно и ще се превърне в риск не само за неговото бъдеще, но и за политическите процеси в България. Затова номерът с изборния пробив няма да мине пред него, защото реално не се е случил. След като гласува на 9 юни Доган предупреди, че не се създава условие за стабилно управление, а Пеевски да е  по-кротък с мераците за власт. Видим е вече лошият пример на ПП-ДБ.
Но Пеевски едва ли ще се вслуша в тези предупреждения, защото вече е заявил, че няма да бъде поредната мъжка секретарка в Сараите.
Като стара политическа лисица Сокола вече е наясно с филофските измерения на ефекта „Франкенщайн“.

Битката просто предстои!