Даниела Горчева

Пропагандата не е история Мястото на архитектурата е в градовете, не в планината Даниела Горчева "Домът- паметник", ("дом", моля ви се!) на Бузлуджа бил имал интересна архитектура и архитектурата не бивало да се мрази по идеологически причини, пише ми една приятелка. 

Никой не мрази архитектура. Мразят се лъжците и техните пропагандни комунистически лъжи, подменили историческата истина за това място. 

Що се отнася до архитектурата. На архитектурата мястото й е в градовете, където живеят хора. Не по баирите да руши планината, да разрушава обиталищата на животинките там и да съсипва екосистемата. Инак уж много милеем за природата, ама за многобетонното комунистическо капище, изтръскано навръх планината - може. 
Това, първо. 

Второ, нищо интересно няма в тоталитарната архитектура - пълно е с такива грандоманщини в Германия по времето на Хитлер, в СССР по времето на Сталин и в Италия по времето на Мусолини. 
Само че техните дивотии не са по баирите. 

Трето, това многобетонно чудовище не може да бъде оползотворено по никакъв начин на върха на планината. Дори хиляда туриста годишно да се качат горе да го щракнат този резил, че да се смеят сетне като показват в социалните мрежи на приятелите си тази гигантоманска простотия, кацнала на върха на планината, дори да им вземаме по 5 лева за това съмнително удоволствие, то това са 5 хиляди лева годишно. 

Българите ще плащат пари, за да се опазват паната с образите на Живков, Благоев и Димитров

А чудовището ще гълта много повече - не десетки, а стотици хиляди левове годишно, за да не рухне връз нечия глава. 
То ще иска ежегодно да се наливат милиони в него, за да не рухне върху нечия глава. Нашите милиони. Защото американската фондация ще бъде излъгана веднъж. И втори път няма да стане. А ние ще трябва да наливаме там милиони до края на света за кефа на комунистическите тарикати да си правят там сборищата и да продължат да подменят историческата истина, свързана с това място. 
Най-доброто е да бъде контролирано разрушено и целият този бетон разкаран от планината, за да се възстанови природата там. 
Да не говорим, че тази пропагандна лъжа руши не само природата там, но подменя истинската история, свързана с това място. 

Четвърто - пропагандата не е история. Ето я историята. 

Оня ден, на 18 юли се навършиха 153 години от сражението на връх Бузлуджа между четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа и османските части, които ги надвишават по численост не двойно, а двадесеторно. 

Хаджи Димитър

"Днес Бузлуджа не е вече оная Бузлуджа, каквато е била по онова време, преди 16 години. Никакви следи не са останали там, които да свидетелстват за 18 юли, които да уверят любопитния, че тук е имало борба за живот или смърт, че тук е подписано пръв път падението на османското величие. Ни дебели букови дънери с нашарена кора от куршуми, ни някакви си укрепления, нито пък богати паметници, въздигнати от потомството върху костите на неговите мъченици. Нищо! На една малка полянка в южната урва на Бузлуджа са погребани падналите борци; прости дървени кръстовце, поставени от околните жители повечето от религиозна точка зрение, са единствените знакове, по които може да се познае, че в тая малка полянка са прибрани останките на славния български войвода и на неговите другари. 
До 1883 г. Бузлуджа и нейната южна полянка е била посещавана само от родолюбивия свещеник Иван от с. Хасът, който е преливал от година на година свещеното място и е служил парастас над падналите. 

Благодарение обаче на казанлъшкото кметство и на други някои чувствителни лица две години става, как на Бузлуджа се стичат всичките околни села и градове на 18 юли да плазнуват достопаметния тоя ден за цял български народ. В 1884 г. Бузлуджа бе посетена за пръв път и от старата майка на хероя, която нарочно бе дошла заедно със сливенската депутация." 

Ето как

Захари Стоянов описва градежа на националната памет – трудно, стъпка по стъпка,

за да заемат националните герои и историческите събития своето място в историческото самосъзнание на нацията. 
И сега върху тази градена десетилетия памет се е възкачила клозетната чиния - комунистическият фетиш, който вчера бе провъзгласен за недвижима културна ценност от национално значение. 

Затъмнила е със своята зловеща сянка битката на четата на Хаджи Димитър и ознаменува конгреса на БРСДП. 
Веднъж потулва под дълбока сянка историческото събитие на 18 юли 1868, втори път фалшифицира събитието на 20 юли 1891, защото тогава е създадена социалдемократическа, а не болшевишка партия.  
От едното събитие произтича българската свобода, от другото като косвен резултат – българското робство под съветски ботуш. 
Днес вместо честванията на Хаджи Димитър имаме комунистически събори с кебапчета, бира и социалистическа боза. И накрая, но не по важност. 
Прокламацията, която войводите прочели при тръгването на четата от Букурещ, показва, че демократизмът на Васил Левски не е изолирано явление сред българските борци за национална свобода, а е същност на българския възрожденски национализъм, който е демократичен и либерален. 

Прокламацията е отпечатана на 22 юли 1868 г. във в. „Народност”: 
“Братя българи!Теглилата, причинени на нас от турското правителство, станаха вече несносни. То вместо да облекчава нашето състояние, от ден на ден го прави по-нетърпимо: от всичко това няма друго спасение, освен да станем с оръжие в ръка да подирим своите права и свободи.. 
Ето, братя, ний ви показваме пресвят пример за това като се хващаме за оръжието; следователно последвайте ни и ще бъдете достойни потомци на нашите славни прадеди: Крума, Бориса, Симеона, които никак не търпяха чуждото срамно и низко за човека иго. 
Не надявайте се никому да дойде, да ви освободи седящи със сгърнати ръце! Не слушайте ничии съвети, а само и само надеждата ви да бъде основана на вашите юнашки ръце, защото те са истински и верни ви приятел и помощник, който ще ви помогне и избавят. 
Братя! Времето е дошло и ни вика да си дирим нашите права. Нека го послушаме и се покажем пред света народ, достоен за свобода. 
На всекиго бил от каквато и да е народност, па и на самия турчин, седящ мирно, ще бъде почетена: честта му, имота му, тъй също и вярата му. 
Намерението ни е да изгоним несносното злоупотребление и да си добием народните правдини и свободата. 
Братя, златогривий лъв реве из Балкана и ни вика! Нека всички се притечем под неговия препорец и съгласно с една уста извикаме: “Свобода или смърт!”Стара планина. Привременното правителство”. PS 

Днес вместо честванията на Хаджи Димитър

имаме комунистически събори с кебапчета, бира и социалистическа боза

Днес, ужким експерти, а всъщност вечните тарикати по егидата на ужким български министър, приемат многотонен бетон, съсипал планината и разрушил екосистемата, построен с нашите насилствено събрани пари да бъде поддържан отново с ... нашите пари. 
Да бъде поддържана ЛЪЖАТА с нашите пари. 

Но ето така комунистите подменят паметта

Така създаваха македонска, тракийска и добруджанска нация. Писах за улицата “Ген. Колев” подменена с името на един радетел на “добруджанската нация”. 
Избиха социалдемократите и днес се кичат с името “социалисти”. Манталитет – така дядовците им се нанасяха в къщите, спяха в чаршафите, хранеха се в посудата и носеха бельото и дрехите на избитите без съд и присъда през есента на 1944. 
И за капак става дума и за откраднати авторски права, защото проектът, който е бил предвиден за модерно кафене в езерото Ариана, е откраднат от истинския автор - арх. Ерослав Станков, и нагло присвоен от комунистическия набеден архитект Стоилов. И сега бе защитена и тази кражба на авторски права. 

Това ли беше най-важната работа на служебното правителство? Да припира да превръща този многотонен бетон, съсипал планината в недвижима културна ценност, където да се изливат като в каца без дъно милиони. Нали ужким бяхте против кражбите на обществени средства?