Борис Джонсън*, Washington post

Е, опитахме така нареченото „креативно двусмислие“(1)  и вижте докъде ни доведе. В продължение на десетилетия ние използвахме дипломатически двусмислици по темата за НАТО и Украйна и това завърши с пълна катастрофа.
Прекарахме години, казвайки на украинците, че имаме политика на „отворени врати“ в НАТО и че те имат правото да „изберат собствената си съдба“ и че Русия не трябва да може да упражнява вето върху тяхното решение.
И през цялото това време, по този начин, ние открито сигнализирахме на Москва, че Украйна никога няма да се присъедини към Алианса – защото, видите ли, има толкова много членове на НАТО, които ще упражнят своето вето.

„По принцип да; на практика не“

Това беше нашето послание.
И какъв е резултатът от целия този наш опит едновременно да вдишваме и да издишваме? Какво постигнахме, като говорехме меко и в двете посоки?
Резултатът е: най-тежката война в Европа от 80 години насам. Руският президент Владимир Путин унищожи безброй човешки животи, домове, надежди и мечти. Освен това той унищожи и най-малката причина да му съчувстваме или дори да се присмиваме над неговата параноя.
По пътя дотук той изпари всички аргументи „срещу“ украинското членство в НАТО.
Хората казваха, че украинското население е твърде разделено по въпроса за членството в НАТО; и преди 2014 със сигурност можехте да защитите този аргумент. Вижте сега числата. Подкрепата за членството на Украйна в НАТО сега е

 космическа - 83 процента,

 според едно скорошно проучване.
Хората твърдяха, че Украйна не е достатъчно военно съвместима с НАТО, а днес украинците използват главозамайващо разнообразие от въоръжение и оборудване от страните от НАТО, при това – с най-голямо умение и смелост.
Няма абсолютно нищо, на което НАТО може да научи украинците във воденето на война - всъщност има много, на което те могат да научат нас. Преди всичко хората твърдяха, че перспективата за членство на Украйна в НАТО е „провокативна“ за Путин и Русия. Всъщност ние никога не трябваше да приемаме този аргумент.
Трябваше да настояваме на реалността – че Кремъл няма от какво да се страхува от НАТО, защото НАТО е отбранителен съюз. Но страните членки приеха този фалшив аргумент. Аз самият, признавам, за известно време също го приех.
Така че вижте какво се случи, когато направихме всичко възможно да не провокираме Путин. Ние го успокоихме на срещата на върха на НАТО в Букурещ през 2008 г. Украинците искаха План за действие за членство в НАТО (ПДЧ), а в отговор чуха единствено „топли думи“ за евентуално членство в НАТО, но не и План за членство. Путин присъства на тази среща и обяви, че е доволен от резултата.
И какво направи след това? През 2014 г. той нахлу в Донбас и Крим със запазената си марка – комбинация от явни лъжи и бруталност. Вместо да го накажем съответстващо, ние отговорихме с политика на малодушно умилостивяване.
Вместо да помогнем на украинците да го изгонят от страната си, ние създадохме трагикомичния „Нормандски формат“, при който Русия и Украйна бяха третирани като че ли са еднакво виновни, докато добре знаем, че 

Русия очевидно беше агресорът, а Украйна беше жертвата

 Оттогава членството на Украйна в НАТО е теоретично на дневен ред, но всички знаят, че това просто няма да се случи или поне не в политическия живот на тези около масата.
И така, украинците получиха най-лошото и от двата свята. НАТО изрича достатъчно хубави фрази за украинското членство, които Путин да използва в своята пропаганда и да твърди, че Русия е заплашена от обкръжение.
И все пак реалността беше, че НАТО не направи нищо, за да защити Украйна и нищо, за да придвижи каузата на украинското членство.
Истината е, че ако ме бяхте попитали преди инвазията на Путин, кога Украйна ще се присъедини към НАТО, щях да кажа: „Приблизително, когато адът замръзне, или поне не в следващите 10 години.“
Но тогава, ако ме бяхте попитали дали сега ще изпращаме танкове Challenger в Украйна, или танкове Abrams, или дали германците днес ще изпращат танкове Leopard — щях да ви помисля за луд. Точно както щях да си помисля, че сте луд, ако ми бяхте казали, че Русия ще нахлуе в Украйна.
Путин нахлу, не защото смяташе, че Украйна ще се присъедини към НАТО. Винаги е знаел, че това е крайно малко вероятно. Той нападна Украйна, защото вярваше – при това с изобилие от доказателства – че не сме наистина сериозни в защитата на Украйна. Той атакува, защото искаше да възстанови старата съветска империя и защото глупаво вярваше, че ще спечели.
Ако бяхме достатъчно смели и последователни, за да приемем Украйна в НАТО – ако наистина бяхме имали предвид това, което казвахме – тогава тази днешна катастрофа щеше да бъде предотвратена.
Знам, че в някои европейски столици тези мои думи са трудно за смилане. Но логиката е неизбежна.
В името на стабилността и мира

 Украйна сега се нуждае от яснота

 относно позицията си в евроатлантическата архитектура на сигурността. Цялото ни отбягване и увъртане завърши с клане.
На украинците трябва да се даде всичко необходимо, за да завършат тази война възможно най-бързо и ние трябва да започнем процеса на приемане на Украйна в НАТО, при това – да го започнем днес и сега.
И няма значение, че Москва ще се оплаква. Веднъж те вече имаха възможност и бяха изслушани с уважение. И тази възможност беше стрита на прах от бомбите и ракетите на Путин.

*Борис Джонсън е бивш министър-председател на Великобритания.

 (1) Похват в дипломатическия език за формулиране на текст, който с двусмислието си да бъде приемлив и за двете спорещи страни.
Превод: Владимир Миленски