Д-р Любомир Канов

Все повече изглежда, че “ковид” активността на правителства, социални мрежи, медии и публични говорители, е репетиция за глобалистичен контрол на човека в неговите нормални свободи на мислене, движение и обичайна дейност. Фигуративно казано, човекът е заставен да се държи като 

карикатура на самия себе си,

 обезличен и заставен да говори през един “санитарен” парцал, дори публично, за да “спаси живот”. Да се идентифицира ритуално чрез парцала като загрижен хуманист и демократ. Проверката за податливост и лоялност на населението чрез публичната обява за принадлежност, подобно на червената пионерска връзка или комунистическия каскет чрез елементарната емоция - страхът от смъртта, комбинирана с благородната мисия “да спасим”нашите близки, работи много добре, защото е проста и разбираема. Подкрепена с числа, които никога не обясняват подробностите на тази вирусна инфекция в сравнение с други подобни, плюс драматични примери на починали добри, уважавани и любими хора, често лекари и известни личности, поддържат състоянието на 

перманентен ужас в обществото

 Естествено, никой не публикува статистиките на тази респираторна вирусна инфекция по графите за придружаващи заболявания, нито по произведените травми и вреди от този хронифициран психически терор върху населението. Фокусът е не в едно нормално и балансирано информиране по въпросите на една респираторна инфекция, а в поддържането на паника поради обществения усет за неадекватна здравна система в условията на много едновременно болни или поне на голям брой ковид позитивни и в “спасяването” на здравната система от колапс. Разбира се, при увеличаване на “позитивните”, много голям брой ще бъдат не физиологично болни, а хора обхванати от психологичният ужас, че са заразени и следователно обречени да умрат, ако не ги приемат незабавно в болница. Където, впрочем, е много вероятно да попаднат в затворени помещения с много по-голям вирусен товар и да се разболеят още повече и напълно да разбалансират и без това нестабилната здравна система. 

Но, думата ми беше, че тази световно раздухвана епидемична психоза, изглежда все повече като дисциплиниращо упражнение за това колко ограничения, подклаждани от Страха, могат правителствата и глобалистичните информационни и финансови мрежи да си позволят безнаказано.
Според мен, следващото упражнение, особено ако сегашното се окаже успешно, е да се обяви климатичният Катаклизъм, Глобалното Затопляне като 

предстоящото Бедствие,

 което изисква драстични мерки. Ако неносенете на маски в парка или на улицата може да бъде успешно инкриминирано с десет години затвор, отричането на климатизма, на парниковия ефект и на зелените опити да се спаси Планетата спокойно могат да отнесат и доживотен затвор за несъгласните. Важното е да убедиш “масите”, че е за тяхно добро. И да поддържаш Господарят Страх. Всеки тоталитарист знае това средство за контрол, а защо глобалистите и световните троцкисти толкова го желаят е отворен въпрос с предизвестен отговор