Григор Лилов*

Нов шеф на Стратегическия съвет към президента Румен Радев стана един от продуктите на Александър Лилов – онзи починал вече политик с лепнат несполучливо медиен етикет „Стратега”, който искаше някакъв нов, по-добър комунизъм от тодорживковския.
.
Става дума за Александър Маринов, 

бивш „Майстора”

 (агентурния му псевдоним като съдържател на явочна квартира), бивш ръководител на Софийската организация на БСП, бивш основател на социалдемократическа партия (Български социално-либерален съюз), бивш съпартиец, макар и за кратко в коалиция с бившия политик Александър Томов (наричан още Лупи), настоящ политолог. Според редица източници и медии – добър приятел на застреляния Георги Илиев от борческата ВИС.
.
Досегашните лица
.
Първият шеф на Стратегическия съвет на президента беше Иво Христов, който сега освен депутат е и виден член на движение „Русофили”. Вероятно така Румен Радев е отдал дължимия данък на среди в БСП и на генерал-лейтенанта от руското разузнаване Решетников, очертал чрез своя Институт профила на кандидатурата му.
.
Досегашният шеф беше Калоян Методиев. Неговата политическа кариера започна в СДС, през младежките организации на Европейската народна партия, при раздялата на Иван Костов със сините и той се раздели с тях, както и с Иван Костов, после премина през една недоизносена либерално-консервативна партия (Общество за нова България), сетне акцентира на политологията и от юни миналата година пое ръководството на стратегията на Президентството, която криволичеше през бурните политически ветрове, задухали у нас.
.
Изхвърлянето на Калоян Методиев вероятно е свързано и със значимото му участие в родна политическо-аналитична структура, от която някои нишки водят към подгонения най-сетне най-виден роден български едър „бизнесмен” Васил Божков-Черепа.

Личната намеса на шефа на руското разузнаване Сергей Наришкин след посещение в Дубай и срещата му с шейха в операцията за спасяване на олигарха компрометира не само институции (съответно и лица) с подозрения за финансова свързаност с Черепа, но чрез тях компрометира и самия Румен Радев. Така че смяната беше неизбежна.
.
Смяната и новата стратегия
.
Въпросът каква ще е тази нова стратегия на президента вече може да се счита за достатъчно изяснен.
С това назначение най-сетне Румен Радев декларира ясно своите външнополитически приоритети – дистанцираност от Запада и НАТО, резерви към ЕС и добри отношения с Русия.
И освен това, което вероятно е и целта на новото назначение – стремеж към държавен патернализъм (бел.: бащинска опека) над обществото.
.
Назначаването на Александър Маринов е показателно за открития вече завой към нова политика.
Маринов е известен с острата си критика към всички разноцветни власти, упражнявали се у нас. Известен е с оценките за криминалния характер на прехода още от самото му начало.
Ще отбележа, че за човек, имащ илюзиите за по-добър социализъм или облечена в кадифени ръкавици негова форма, подобна критика е нормалния логически избор.
.
Радев  - ала Путин
.
Според мен с назначаването на Александър Маринов президентът негласно заявява амбицията си за български образ алаПутин.
Вероятно на фона на кризисните процеси сега и в бъдеще идеята на дейността на Съвета е да се търси път към пропрезидентска република или поне към засилване на президентските правомощия.
Изборът на новия шеф на Стратегическия съвет подсказва именно за такъв завой.
И досегашният шеф на президентския съвет Каляон Методиев имаше идеите за просветен тоталитаризъм (представян като тип Сингапур), но сингапурската обществена доктрина, довела до разцвет на онова общество, няма нищо общо с идеологиите тип „бащицата”.
Считам, че до няколко месеца Стратегическият съвет на президента ще представи тази концепция, облечена в приемлива форма за обществото - нещо като "национален проект" (да го наречем така) за промени и развитие на България.

*Коментарът е публикуван на фейсбук страницата на автора.