Румен Леонидов

През годините, когато съм водил спорове с мои познати атеисти за вярата в Господ, те винаги са изтъквали като аргумент вредата от всякаква набожност. И винаги са се опитвали да ме затапят с факта, че в името на нашия Бог хиляди хора са били избити, изгорени на клади, обезглавени. Че Инквизицията е предтечата на новия вид диктатура, че мисленето и практиките на йезуитите не се различават съществено от постулатите на хитлеризма и комунизма... 

С една дума - и партията на Бога, в която доброволни влизаме или невлизаме, е като всяка друга човешка грешка, че църковната партийност избива своите, както Сталин избива последователите си, войниците си, завърнали се от плен, цели етноси и хиляди хорица, превърнати в мръвки за душата му на масов убиец. 

На тези правдиви обвивания обикновено отговарях и отговарям, да, 

голям грях е отнемането на човешки живот,

 на всяко живо същество, но православната ни религия е мека, неагресивна, демократична, дори прекалено безобидна. тя е търпелива, всеопрощаваща, праведна, за това и я наричат право славна. Правите християни никога не са имали нещо общо с Инквизицията, за разлика от католиците, които по принцип са по-войнствени, дисциплинирани, подредени и организирани. Погледнете как са подредени селата и селските им дворове в Словения и тези в Хърватска, и ги сравнете със сръбските и нашенските такива. И руските, разбира се. Няма нужда да питаш в коя страна си попаднал, за да можеш от пръв поглед да се възхитиш или възмутиш от околната гледка. Но не битовият хаос е причината да захвана това късо писание. Не е по повод на сгрешения ред в душите ни и в свещената ни триада - Бог, Битие, България. За друго ми е думата - как моят аргумент за невинността в световен план на порядъчното православие, което с малки изключения е кротко и дори пасивно, пред очите ни се превърна в Инквизиция. Първо на братята сърби срещу хърватите, сетне срещу албанците, сетне срещу бошняците, и накрая долетяха черните ангели на протестантите да унищожат последния комунистически лидер в Европа. 
Чия е първоначалната вина, първичният грях, няма нужда да спорим. Както няма нужда да спорим, че нито една православна държава не е за пример, 

не е повод за подражание

 Но днес Русия извади извратения си християнски хитлеризъм и се превърна в Световна Инквизиция спрямо Европа. Войната вече ни унищожи спокойствието и нормалното всекидневие, животинският ни страх превзема ден след ден разума и мнозина изперкаха в ярост, забиха в темата за цените, а не в библейските ни ценности. Някои се правят на обективни пацифисти, но забравят, че са такива и ни плашат с шепата неонацисти, като броят избитите от тях, без да четат жертвите сред другите, които също се наричат патриоти. Масовото озлобяване срещу всичко Западно е руски комплекс за малоценност, това е средновековен и късновековен комплекс. Азиатската ѝ назадничавост е пробита на много места от гениални учени, художници, поети, писатели, актьори, балерини, композитори, философи, и религиозни пророци, светци и преподобни. Но цялата им безподобност и ранимо съвършенство днес е 

зад димната фронтова завеса на агресията, зад кладите, бесилките, маските на палачите,

 за фанатичната омраза към ближния, към брата, към родния, а не към природения или нещастно осиновения в голямото славянско семейство. 

Добре поне, че нас не ни припознават като славяни, щото и не сме, наричат ни всякакви, но добре, че не сме славяни, защото Майка Русия, Бащата на православието и Мащехата на Четвъртия райх, нямаше как да не ни придърпа за крачола към себе си. За това изкупуват земите и имотите по черноморието, за това създават патологични партийки като Атака и Възраждане, за това бившите български комунисти живеят в страх, че са предатели, които ще си получат заслуженото. Когато дойдат братушките. Страх ги е да не би да изневерят на сукините синове, щото са верноподаници на Коминтерна като традиция и съвременност. 

Новата Инквизиция е тук, нахлува в европейските земи,

стъписаните зяпаме захласнати в удивление как великият руски народ се превръща във варварски, не можем да повярваме на очите си и не знаем къде да се денем. И в името на малкия си мир стоим настрана като насрани, полунеутрални, полунеобвързани, полу получовечни. 

А аритмениката е проста - ако Западът не спре нашествието на Евразия, ще дойде и нашият ред да вадим питите с мед и сол. И след петстотин години под руско робство може би няма да говорим дори някакъв български, дори какъвто говорят нашенци в Молдова. Което не е най-страшното. Защото 

в бъдещата Задунавия няма да има името българин

 А българският Дух няма да си има дом, нито скривалище, нито собствен храм. Нашите наследници ще учат падежите и ще мълчат, когато им казват, че Петър Първи е измислил азбуката, че дедите им са били не древни българи и траки, а тъпи татари, че в крайна сметка народът ни е гласувал да потънем в Еврозийския океан на панславизма. 

Добре, че вече зад ъгъла смъртта ме чака, защото с голи ръце нищо не мога да променя, нито с думи, нито с молби, нито с молитви. Рахат видяхме с турците, рахат с византийците, рахат с комунистите, но 30 години демокрация ни стигат. Време е да се приспособим към новите поробители, щото говорим засега един език и имаме уж една вяра. И гол тупан, с чифте самолети.

Масовият българин не е европеец

 И не иска да бъде такъв нито сега, нито в бъдеще. Изключенията са малцинство, което няма нужда от ненавист към някого, защото не му върви в животеца. Мнозинството обаче има нужда да мрази и мрази. Както и по време на социализма не е мразило. Заслепено от яростта си и от собствената си безпомощност, безверие, безбожие и безнадежност, то рие с дяволските си копитца и копае гробове за себе си.
Дано!