С "братската" помощ на Путин в Русия, БСП се връща към корените си на политическа партия от болшевишки криминален тип

Доц. Момчил Дойчев

"Демокрацията ни отне много. Отне ни здравеопазването, образованието, сигурността..." 
Така лидерът на българските социалисти Нинова описа преди 3 години нерадостната посткомунистическа ситуация за електората на ръководената от нея партия. 
Така - дойдоха си на думата, "другарите". Демокрацията им отне не много, а всичко - отне им абсолютната власт, тоталитарната диктатура, т.е. 

абсолютната свобода да грабят на воля

 Е, сега пак грабят, но в "конкурентни условия", така да се каже. Вече паднаха маските - БСП се бори за завръщане обратно към БКП - към криминалната терористична партия, към златното време за червената олигархия - време на кървав терор и необезпокояван грабеж. 

Комунизмът естествено се преля първо в патриотарски национализъм, а сега вече в откровен националсоциализъм. Това, за което малцина предупреждаваха и бяха осмивани и обругавани от "полезните идиоти" се случи пред очите ни. С "братската" помощ на възстановения тоталитарен режим на Путин в Русия, БСП се връща към корените си на политическа партия от болшевишки криминален тип, която под булото на "антифашизма" всъщност преобразува болшевизма в "обикновен фашизъм" - все пак нали са сродни партии - "защото са социалисти"! Или както пророчески предрече Чърчил - "фашистите на бъдещето ще се наричат антифашисти". Но Чърчил е враг - виж друг социалист - много по-близък и роден с нашите другари го е предсказал по-точно:

"Болшевизмът ще се превърне в нещо като националсоциализъм"

Предсказал го е няколко дни преди да се самоубие в бункера си в Берлин, може би като последно утешение и завещание към "синовете на омразата", които ще има кой да ги наследи - техните още по-свирепи победители от Изток. 

Днешният червено-кафяв синтез поставя въпроса не за неуспеха на демократичния преход, а изобщо за смисъла от "мирен преход" при запазване целостта на тоталитарната партия, на нейните криминални служби, при незряло и неорганизирано гражданско общество, с ниска политическа култура. Неуспехът на т.нар. "преход" още от самото начало бе гарантиран. 

Демокрацията не е цел, но без нея не може да се постигне свобода. А щом е така не може да се очаква да се достигне до демократична промяна, при запазване на свободата за враговете на демокрацията, спекулиращи с обществената слепота и политическото безгрижие.

 Затова и откровението на другарката Нинова днес реално се осъществява в още по-радикалните путинофили - "диваците и варварите" от проруското "възраждане". В услоивята на война на престъпния путински режим против нашата цивилизация те успешно 

играят ролята на "петата руска" колона, 

която трябва да осъществи реставрацията на комунистическото мракобесие в нацистко-сталинистка форма.

Дали това ще отвори най-после очите на заспалите български демократи? В противен случай "дървото на демокрацията" няма "да се полива с кръвта на тираните", а с тяхната собствена кръв.