Димитър Иванов

„Горко на света от съблазните, защото съблазни трябва да дойдат; обаче горко на оногова човека, чрез когото съблазън дохожда“ (Матей 18:17)

Съблазънта в литературата дохожда чрез фалшива и незаслужена слава. Самият председател на СБП, световно неизвестният и, меко казано, невзрачен като поет Боян Ангелов е член на Националния съвет на БСП. Председателката на БСП другарката Корнелия Нинова лично му връчи наградата Смирненски през 2019 г. Прес-съобщението тогава звучеше така: „Председателят на БСП връчи наградата „Смирненски“ на Председателя на СБП, който е и член на НС на БСП“. Смях в залата. И гавра с ценностите и истинските постижения на българската литература.
За последните 6-7 години, в които другарят Боян Ангелов е гранитно вкопан в стола на председател, самият той си е самовръчил над 20 награди – и централни, и местни. Всичко става чрез журита, пълни с негови хора. Освен това той вече два пъти е носител на, забележете, Годишната награда на СБП за поезия, за 2017 и 2019! Фарс. Дори се е наложило на една премиера на поредната негова  стихосбирка самият лит-критик Чавдар Добрев, бивш агент на 6-то на ДС, да не се сдържи и да отправи остра критика към председателя на СБП с думите: „на Ваше място бих изчакал повече златоносен пясък да дойде, преди да бързам да публикувам. Не от всяко нещо, което ни хрумне, става добра литература.“ Естествено, другарят Б. Ангелов не се вслушал, и по време на връчването му от страна на Корнелия Нинова на наградата „Смирненски“ ни в клин, ни в ръкав издекламирал едно смехотворно и несмаслено стихче, посветено на това, че котката му паднала от балкона и си счупила зъбчето…

Наградите се раздават на килограм

от едни и същи на едни и същи – Иван Гранитски (агент Огнян), Благовеста Касабова, Петър Андасаров, Атанас Звездинов, Николай Дойнов, Янаки Зибилянов, Анжел Вагенщайн, Петър Ангелов, Иван Есенски, Георги Константинов, Христо Славов, Захари Иванов, Бойко Ламбовски, Александър Гочев, Анжела Димчева и още много други знайни и незнайни  герои на шагреновата кожа, наречена СБП. (Някои от знаковите в отрицателен смисъл дежурни наградополучатели са вече покойници и затова ги пропускаме тук.) Не можем да се сдържим и да не допълним, че всъщност „шагренова кожа“ означава и „кожа от диво магаре“. Ех, да, препускат дивите магарета от СБП през пустошта на собствената си обединена профанщина. 
Големият губещ от всичко това са младите таланти. Няма кой да им подаде ръка, да ги насърчи, да ги подкрепи. Дъртите гурута от СБП, обладани от старческа алчност, мразят и презират младите. А е казано: „Внимавайте, да не презирате ни едно от тия малките, защото ви казвам, че техните ангели на небесата винаги гледат лицето на Отца Ми, Който е на небесата.“ (Матей 18-25)

СБП е обладан не просто от русофилия, ами и от открит путинизъм

Миналата година инициираха подписка за отзоваване на украинския посланик, само защото е защитил каузата на книга, описваща жестокостите на руските окупатори след анексията на Крим. Освен голяма част от горецитираните имена, на челно място в тази срамна и позорна за България подписка лъщят имената на Боян Ангелов, председател на СБП и на Бойко Ламбовски, Почетен председател на Българския ПЕН-Клуб (Преди това дълги години Председател на ПЕН)!
СБП не се противопостави на нито една от хибридните инициативи на Москва срещу България – нито на изложбата за 9 септември, нито за манипулациите на 3 март, нито преди броени дни за 24 май и скандала за азбуката и Кирил и Методий. А през годините СБП си затрая за екзотичните, обидни и провокативни тези на Путин, Карпов и Гундяев за „македонската земя“, „византийските“ и „словенски“ произходи на кирилицата и т.н. Не обелиха и дума против любимите си краснознаменни тужурки и ушанки. Напротив! СБП се държа като благоверен и чинопочитателен съюз на някакви руски, а не български писатели. СБП се доказа като вярно и добре нахранено куче на Кремъл, Руското посолство и РКИЦ.
Крайно любопитно е защо от 1989 г. досега СБП и ПЕН не са проверявани за принадлежност към ДС. Имало е няколко вътрешни предложения по този въпрос, но винаги са били блокирани и бламирани от русоробите в двете организации. Не е лошо независимите и свободно мислещи български интелектуалци да предизвикат дебат и медиен интерес към този въпрос. Ще бъде много забавно.
И в края отново да се върнем към най-важния въпрос – този за младите таланти. Нашата България изобилства с тях, във всички региони. Те се нуждаят от окуражаване, бащинска загриженост и отговорен, конструктивен, внимателен, позитивен и професионален съвет, коректив, тласък, както и възможност, публичност на изявата, трибуна, публика, обратна връзка, международни контакти и всичко онова, което е напълно естествено за литературния живот в свободния свят.
Но дивите осли от СБП са

далеч от човеколюбието

За тях братска подкрепа означава единствено подлагане към любимата им Москва. А осен това те, ръководството на СБП, заедно с някои либерално-ляво-центристко-псевдодемократи от ПЕН, са окупирали всички външни контакти и са узурпирали всички възможни канали, по които младите биха могли да бъдат преведени и популяризирани извън България. Да, окупирали са каналите за превод и публикуване на българска литература - от Шанхай, през Москва, през Западна Европа, та чак до Калифорния. И така ще е, докато им се мълчи и докато големите частни, както и официозните и „обществени“ (всъщност държавни) медии ги превръщат от безличности в икони.
И е казано още: „Оставете децата да дохождат при Мене и не им пречете, защото на такива е царството Божие!“ (Лука 18:16) 
Именно утвърдените писатели би трябвало на дело да изпълняват горната заповед на Твореца, понеже боравят със словото. Вместо подкрепа към словото на младите, старите червени гурута предпочитат лакомо да прилапват всичко за себе си, а после да словоблудстват по медиите и да дразнят онези, които имат много повече талант от тях, но са обречени на „мълчание в ъгъла“, по думите на Балзак. Кога младият талант ще бъде оставен в една справедлива среда на лоялна конкуренция да се изяви? Старите му поднасят само фалшива слава, литературни тарикатлъци и полуфабрикати вместо честно израстване и успех, основан на безспорната дарба, талант и дарование; на главите на младите е надянат трънен венец наместо лавров. Създаден е порочен висш литературен казионен клир с преплетени интереси между СБП и ПЕН, както и между някои леви и някои уж „десни“ писатели – а целта е една: монопол и блокираща квота в литературата. Те държат издателствата, малкото на брой литературни медии и предавания. Отсъства критиката и така всяка некадърност може да бъде възхвалявана до безкрайност – срещу съответно заплащане. Това е нов вид тирания над ума, срещу която се противопоставят единствено свободните и будни хора в социалните мрежи, които не позволяват съзнанието им да бъде промито и подчинено на псевдо-интелектуалците и драскачите, назначени за големи писатели.

Надежда за промяна на ситуацията в българското литературно блато ще има само ако бъде разбит монополът на СБП и ПЕН. За това се иска много достойнство, кураж, гражданска доблест и почтеност, която да срути фалшивата кула. Иначе, тя и сама ще си падне след като мине през безпристрастния съд на времето. Но е по-добре да я съборим сега, преди да е задушила в мрачните си подземия поредното изгубено поколение.