Никола Григоров

На 6 септември 1885 година българският народ 

САМ, БЕЗ ЧУЖДА ПОДКРЕПА

 извършва едно от най – великите дела в новата ни история - съединението на Княжество България и Източна Румелия. Из цялата страна отеква общият вик: „Да живее съединена България! Да живее княз Александър!”

Сбъднало се пророчеството на Биконсфилд, че затишието в българските дела няма да отиде повече от седем години! За голямо съжаление на българския народ, съединението изобщо не се харесва на Русия, която вижда в обединението на Българския народ заплаха за нейните имперски интереси на Балканите и заплаха за нейните съюзници, начело със Сърбия. Затова началникът на Азиатския департамент изпраща телеграма на управляващия руското консулство в Русчук от 8 септември 1885 година, която гласи: „Моля Ви още днес повикайте в консулството всички висши руски офицери от гарнизоните: Русчукски, Видински, Търновски и Шуменски, а така също началниците на отделните части и им предложете да решат следните въпроси: В случай на отзоваване на руските офицери от България способни ли ще бъдат младите български офицери да заместят руските и да командват бригади, полкове дружини? Има ли сред българските офицери достатъчно способни артилеристи? За колко време приблизително може да бъде приведена в бойна готовност българската армия със свикването на запаса? В състояние ли ще бъде българската войска при отсъствието на руските военни инструктори да устои на въоръжено стълкновение от страна на друга държава? Какви мерки руските офицери намират по – удобни за това, щото в настоящия момент да се затрудни положението в българската армия? Отговорът на предложените въпроси е необходимо да се оформи във вид на решение на руските офицери, съставено във Ваше присъствие. Това решение ще бъде доложено на Господаря Император. Така също Ви моля за отговора на руските офицери незабавно да ми съобщите по телеграфа и да известите генерал – майор княз Кантакузин и нашия дипломатически агент в София“!

 Добре обмислена подготовка за чуждо нападение на България. И то от държава, на която българите имат абсолютно доверие. И държава, която тогава са я считали за освободителка! Руските офицери действат много бързо и на 09 септември 1885 изготвят едно решение по въпросите, предложени им от началника на Азиатския департамент.
 „Днес, 9 септември 1885 г., ние долуподписаните командири на бригади, полкове и дружини, началници на самостоятелните и морски части и окръжни воински началници, в присъствието на управляващия руското императорско консулство в Русчук, разглеждайки предложените ни за обсъждане въпроси, дойдохме до единодушно заключение:

1. Способни ли са младите български офицери да заместят руските военни инструктори и да командват бригади, полкове, дружини и самостоятелни части? Признаваме единодушно, че от българските офицери в настоящия момент лица, способни и можещи да заместят руските военни инструктори няма! В случай на отзоваване на руските командири и заместването им с български, неминуемо при отсъствието на пълно понятие за старшинството ще се появи неудоволствие в самата среда на българските офицери. Това неудоволствие ще повлече след себе си, от една страна, отслабване на воинската дисциплина, а от друга страна ще усили партийните страсти на българските офицери и тогава армията ще бъде напълно дискредитирана и дезорганизирана. При такива условия

българският престол и народното спокойствие ще бъдат лишени от всякаква въоръжена поддръжка

 2. Има ли сред българските офицери достатъчно способни артилеристи? Признаваме единодушно, че по артилерийската част до този момент български офицери ,показали своите способности няма.
 3. За какво време приблизително българската армия може да бъде приведена в бойна готовност? Този въпрос следва да се раздели на две части: попълването на армията със свикването на запасняците и концентрирането на войска в боен ред в определени пунктове. Благодарение на местните условия свикването на запаса в армията в България се извършва много деятелно и бързо, така че свикването на запаса и попълването му по частите може да последва в продължение на 15 дни. Що се отнася за концентрирането на войска в боеви ред в определени пунктове, при отсъствие на нужните обози и други приспособления, то в това отношение за българската армия предстоят някои затруднения. 
4. В състояние ли ще бъде българската войска при отсъствието на руските военни инструктори да устои на въоръжено стълкновение със съседна държава? Този въпрос в едно отношение се решава отрицателно, а в друго отношение е съмнителен. В случай на стълкновение с турската бойна армия, при каквито и да е благоприятни условия да бъдат, българската войска не ще бъде в състояние да се бори против въоръжената турско сила, но в случай на стълкновение с Румъния или Сърбия, произтичащо собствено от обединението на Княжеството, то вземайки предвид въжделенията на българския народ и неговите патриотични чувства, ние намираме, че в случай на стълкновение с една от назованите държави победата на страната на последните ще бъде твърде съмнителна. 
5. Какви мерки руските офицери намират за по-удобни за това, щото в настоящия момент да се затрудни положението на нещата в българската армия ? Отговорът на настоящия въпрос се решава в следващото наше единодушно решение:

ПОСТАНОВИХМЕ:

1. Взимайки под внимание, че императорското правителство не одобрява начина на действие на принц Александър Батенберг и настоящето българско правителство, признаваме за необходимо незабавното отзоваване на руските военни инструктори в България: командири на бригади, полкове, дружини, началници на самостоятелни части, а така също на окръжните войскови началници. 
2. По отношение на морските офицери и инженер – механиците от морските части на Княжеството предлагаме да се отзове цялата морска част от руски нисши чинове с отправяне в Русия на параходите, баржите и миноносците. Това е отговора на руските офицери, които до този момент са на

БЪЛГАРСКА ЗАПЛАТА, ЯДАТ БЪЛГАРСКИ ХЛЯБ, СПЯТ В БЪЛГАРСКИ ДОМОВЕ, РАДВАТ СЕ НА ВСЕОБЩО БЪЛГАРСКО УВАЖЕНИЕ И ПОЧИТ

 Но подчинението си е подчинение, омразата на руските управници към България и Батенберг е безгранична! Затова следва светкавичната телеграма на Азиатския департамент до управляващия консулството в Русчук от 11 септември 1885 година: „След доклада на военния министър за отзоваването на руските офицери, намиращи се на служба в България и Източна Румелия,  и предвид на ненормалното положение в споменатите страни, Господарят Император на 10-я ден от този месец благоволи височайше да повели: Незабавно да се отзоват от България и Източна Румелия военния министър генерал–майор Кантакузин и всички намиращи се руски офицери, командири на бригади, полкове, дружини,  роти, началници на спомагателни части и окръжни войскови началници със зачисляване на споменатите офицери във войсковите части на общо основание. Парични помощи за връщането на руските части до местата за служене да се дадат от сумата на 

ОКУПАЦИОННИЯ ФОНД

 За офицерите обаче от морските части ще бъде направен специален доклад на Негово величество. За гореизложеното да съобщите на офицерите, пребиваващи в Русчукския и Видинския консулски окръг. След тези изключително красноречиви РУСКИ документи, на всеки българин веднага му става ясно, 

Кой е подтикнал сръбския крал Милан да нападне внезапно България, 

 кой му е помагал за тази коварна агресия в тила, докато българските войски очакват нападение от Турция. Но и с това не се свършва руската антибългарска политика около съединението на княжество България и Източна Румелия! Руските управници я следват твърдо и неотклонно и затова на Цариградската конферинция относно съединението през 1885 година руският представител Нелидов заявява: „Негово величество императорът високо осъди движението; правителството му отхвърли всяка солидарност с него, взе енергични мерки, да възпрепятства на дохождането на помощи отвън, и повика назад руските офицери, което не малко спомогна, за да се обезсърчат българите. Най-после, даде ми се заповед да присъствам на Конференцията, разискванията на която, по моето мнение, не могат да имат други основи, освен запазването на Берлинския договор, уважаването на правата на Негово императорско величество султана и формалното връщане на status quo ante“. 

Най-грандиозното

 ОБЩОБЪЛГАРСКО САМОСТОЯТЕЛНО ДЕЛО

Съединението е огромна пречка на руските интереси и на интересите на руските съюзници на Балканите начело със Сърбия. Които интереси диктуват максимално разпокъсване на българското землище, раздаване на българските земи на съседите ни и постепенно претопяване и унищожаване на българската народност! Каквато политика Русия води от векове, провежда я и по време на Съединението, провежда я и досега. Като най висок връх в тази политика е организирания от Русия погром на България през 1913 година! А извършеното съединение от нашите героични деди ни задължава да помним българската история, да помним Съединението и да направим всичко възможно и днес за опазване на човешките правдини на всички българи на Балканите и по целия свят. 

Б.А. Използвани източници: Окупационен фонд за създаване на руско дунавска област, Русе 1993 г. и Протоколите на цариградската конференция по работите в Изт. Румелия, София 1886 година.