Иван Николов, КИЦ Босилеград

Пародията с изборите за селски кметове в Босилеградско и т.нар. референдум за промени в сръбската Конституция в началото на годината, най-накрая свали булото от строго засекретените избирателни списъци в община Босилеград и от формулата, по която две десетилетия се „преизбира” сегашното общинско управление. Въпреки неговите катастрофални управленски провали на местно ниво.
Фейсбук пламна от негодувания за силно раздутия избирателен списък – 7381 гласоподаватели, „гласували” 5206, от които 90% със ДА! На референдума, с изключение на избирателните секции в Босилеград и Райчиловци, в които е по-трудно да се види кражбата, в избирателните секции в околните села това беше очевадно. Така например, по данните на Републиканския Статистически институт от преброяването през 2011 г. в село Назърица са живеели 28 души, но по избирателния списък от 2022 г., те са 175!? На края на изборния ден „гласувалите” достигнаха рекордните 90 гласоподаватели, от които 98% бяха „гласували” с ДА и никой не знаеше за какво е гласувал! А само две седмици преди това изборите за селски кмет не можаха да се проведат, защото в Назърица от необходимите 15 души за предложение за кандидатура, в селото е имало само 12 души!? Село Млекоминци през 2011 г. е имало 88 жители, но по избирателния списък от 2022 има 109 гласоподаватели, от които са „гласували“ 57!? В избирателна секция Радичевци са обединени три села – Радичевци, Ресен и Буцальево. Всичките три през 2011 г. имат 139 жители. През 2022 г. според избирателния списък гласоподавателите са 188, а са гласували само 71. Информацията е публична и обществено достъпна.

Хората са толкова малко, че вече дни наред се преброяват на пръсти и се чудят откъде се взеха толкова много „гласоподаватели”, а на практика няма с кого да изпият едно кафе. Не че не се знаеше как тарторът на организираната престъпна група, 

под покровителството на белградските партийни централи,

 на медиите, държавата и прокуратурата и досега „печелеше” изборите, но сега ясно си пролича, защото няма вече откъде да крадат гласове колкото и да злоупотребяват с „мъртвите души”, с имената на хората, които десетилетия наред живеят в чужбина и с имената на последното поколение млади емигранти от Босилеград.

Важното в случая е, че утвърдената бройка от 5206 „гласували” е под контрола на тартора на организираната престъпна група и той с тази бройка може да прави търговия на предстоящите общи избори в началото на април. Сделката е проста – той осигурява 5206 гласа на партията, за която прецени, че ще победи на изборите, тя му осигурява победа на местните избори и амнистия от всякаква наказателна отговорност. Всички са доволни. Преди това са се разбрали, че 

тарторът е надежден човек, „пазач на етническия мир”

 в един чувствителен район на границата, и ако не го запазят на власт, „сецесионистите” ще преместят границата на Морава! Ето така са позиционирани фигурите вече цели две десетилетия след падането на режима на Милошевич.

Естествено, с чл. 157 и 158 от Наказателният кодекс на Р. Сърбия, са предвидени тежки наказания за злоупотреби с правото на вот и с избирателните списъци, но досега никой не е понесъл нито наказателна, нито политическа отговорност. Тарторът на организираната престъпна група навсякъде си има „свои” хора. Справка, вижте снимките на неговата фейсбук страница. Цаката е само да се снимаш прегърнат с президента, премира или който да е представител на правителството и после вече никой не смее да те погледне накриво. Много умно.

Босилеград е жив пример, как една престъпно избрана власт, може да 

управлява само по престъпен начин,

 и както видяхме на практика, да постига само престъпни резултати.
През изтеклите две десетилетия, в Босилеград беше компрометирана всякаква идея за демокрация, а опозицията която до едно време разпознаваше проблемите и предлагаше решения, беше стигматизирана като сепаратистка, нейните представители и симпатизанти като „предатели”, „чуждестранни агенти” и „българи за пари”, които маскарят неговото успешно управление и „застрашават суверенитета и териториалната цялост на Сърбия”, „добросъседските отношения между двете държави” и пр!? Тия три-четири зазубрени изречения, повтаряни до втръсване на заседания, на улицата, по кръчмите и медиите от позицията на свръхсръбски патриот, бяха всичко което тарторът на организираната престъпна група можеше да каже за икономика, образование, здравеопазване, урбанизъм, демография, екология и околна среда, инфраструктура, комунални услуги, човешки и малцинствени права и пр.

Всичко си има край. И когато един ден, надявам се скоро, окончателно се „разсекрети” избирателния списък и се окаже, че изборите в Босилеградско от 2001 година до днес са били 

фалшифицирани, а управлението нелегитимно,

 кой ще поеме наказателната отговорност? И кой ще поеме политическата отговорност за престъпното управление през което община Босилеград бе почти обезлюдена? Каква част от отговорността се пада на организираната престъпна група и каква е отговорността на държавата Сърбия за съучастие в изтреблението на българското малцинство от етническата карта на Балканите и Европа?
Няма никакво съмнение, че „изборите” за селски кметове и „референдумът” в Босилеград бяха само 

генерална репетиция и загрявка за голямото крадене

 което предстои на общите избори в началото на април. Няма да им е трудно с оглед на всеобщата апатия и безнадеждност, която е обхванала оределите жители на общината.

Но и това няма да спаси организираната престъпна група. В крайна сметка, и тя е обречена да потъне. Истината не може да се скрие, тя вече се вижда и скоро ще излезе наяве. Когато и официално се окаже, че от 34 000 жители през 50-те години на миналия век, сме останали около 4 000 жители, е въпрос само на едно решение, с което ще загубим статуса на българска община и ще ни прикачат към съседните сръбски общини Сурдулица или Търговище. Тарторът на организираната престъпна група вече няма да има кого да управлява и само може да бъде награден за особени заслуги за изтреблението на българското население в босилеградската част на Западните български покрайнини в името на великосръбската националистическа идеология.

Това е 

логичен край на 102-годишната сръбска окупация на Западните покрайнини

 през които досега бяха избити, осъдени, изгонени и принудени да напуснат родните си краища над 100 000 българи. Това е резултат на „Черната граница”, прокарана през гробища, църкви, къщи и дворове, села, ниви и ливади, кладенци и чешми. На невинно осъдените политически затворници в концлагерите Голи Оток и Св. Гъргур. На пропагандните кампании по сръбските медии срещу Демократичния съюз на българите, който призовава „мракобесието на фашизма” в името на „Цар Борисова България”. На подмолната война срещу КИЦ „Босилеград”, с който босилеградските комунисти и тарторът на организираната престъпна група плашеха хората и ги насъскваха срещу него. Това са плодовете на борбата срещу всички национално и демократично мислещи граждани от български произход, които мечтаеха за един друг, по европейски проспериращ и чист Босилеград на границата на две съседни и приятелски държави – символ на превъзмогването на тежкото историческо наследство и помирението в интерес на европейското бъдеще на България и Сърбия.
Това е резултат от пиянското вилнеене по селските събори, политическите вечеринки и игранки, от поръчковите емисии на Мемедович, Драгана Сотировска и други, които по сръбската телевизия лъскаха имиджа на „народния човек”, който рине преспите с лопата, целува ръцете на бабите, но прогони внуците им в чужбина, за да не се върнат никога вече при тях.
Днес, когато Босилеград е почти обезлюден, когато се раждат по 10-тина бебета и умират над 300 души на година, когато всички трудово способни хора си търсят по-добри места за живот в България и на Запад, отговорността няма как да се припише на „сепаратистите, които застрашават териториалната цялост на Сърбия”, защото те никога не бяха допуснати до управлението. Цялата отговорност е за сметка на „свръхпатриотите” с престъпен бекграунд, които съсипаха не само Босилеград и Западните покрайнини, но и цяла Сърбия. И са готови отново да я хвърлят в нова гражданска война в името на великосръбските блянове и обединението на „сръбския свят”. /БГНЕС