Милен Максимов

По повод красивите снимки със съборения бюст на българомразеца и руски имперец граф Игнатиев и гласовитите вайкания на руската пета колона в България:
Още по-тъжно от наличието на истерясалите днешни русофили-интелектуални плазмодии, ми се струва онова, което ни припомня за пореден път появата на този стар (от "стара България") паметник в публичния фокус на внимание. А именно, че умственият и духовен слугинаж пред Русия на голяма част от българския народ не е продукт само на комунистическото "вчера" или путиноидното "днес". 

Напротив, робското покорство, самоунижение и подмазвачество пред най-големия враг на България и българите - Ст. Петербург, а после Москва - си има 

вековна традиция

 в тази нещастна страна! 

Раковски, Стамболов, Захари Стоянов, Димитър Петков и другарите им бяха изключението. 

Тодор Бурмов, митрополит Климент, Найден Геров, Драган Цанков, Радко Димитриев и Бендерев (дори Вазов!), Иван Ев. Гешов, Стоян Данев, генерал Заимов... и пр. са правилото. Те способстваха за духовното поробване на поколения българи. 
Затова от столетие и до днес страната е въшлясала от руски и съветски споменици и паметници, а катурването на някой от тях става повод за многогласен вой и скърцане на зъби...