Христо Слави Рачев

Роди се грозно бебе, за околните беше ясно, че израства един големоглав, непоправим глупак. Обичаше да тормози по-слабите. Един ден го приеха в партията и започна да бие жена си. Пиеше всякакъв алкохол, но резултатът беше винаги един: имаше потребност да измъчва някого. Една нощ бутна жена си по стълбите и тя окуця. Когато я биеше, съседите чуваха само неговите крясъци. Веднъж един хулиган го трясна два пъти с тухла единочка, очите му се затвориха от хематома и заприлича на Мао Дзе Дун. Жена му избяга където и видят очите, не беше открита, защото никой не я търсеше. 

Този български Мао 

живя дълго във вреда на другите

 Пишеше непрестанно доноси, с които съсипа живота на напълно невинни хора. Столетникът надживя всички, които го мразеха. Те починаха от старост, той блъскаше с бастун по вратите на техните наследници. Една сутрин го намериха мъртъв пред входа. Беше се вкоченил, посипан със снежен прах от януарската виелица. Бастунът беше отхвръкнал, но следите остават и бързо го намериха в снега. В надгробното слово от районния комитет на партията се спомена: вашият достоен живот бе пример за нас. Пред ковчега словото прочете почти красива жена, с животрептящи гърди, отговаряше за ритуалите и знаеше наизуст дълги напътстващи речи, преведени от руски. Младоженците или опечалените трябваше да слушат прави, без да мърдат, да се усмихват, ронят сълзи или показват някаква емоция. Тъй като на погребението нямаше никой, тя се обърна към мъртвеца, запъна се и преправи в движение написаното. “Вашият дълъг живот ще остане пример за нас и идващите поколения”. Нямаше свещи, само кръгъл венец с петолъчка. Пророчески думи. Следващите български поколения още не могат да се отърват от този пример. 

На идващите избори очаквам да намерим вкоченената столетница под чинията на в. Бузлуджа и някой да произнесе слово: “Днес умря БКП-БСП. Живя твърде дълго 

във вреда на другите

 Съставена от най-продажните типове, които изпитваха непреодолимо желание да тормозят околните”. 

Под Бузлуджа взеха та се обединиха! Туй то. Каква голяма беда е, че човешката глупост е безсмъртна. Сила е това и има способността да се обединява и клонира: след Възраждане, Имало такъв народ, Величие…кукловодите готвят нова кукла, търсят и име, и нови типове с разрушителен нагон. Готови да продават на хората носталгични фантазии за миналото, вместо нови идеи за бъдещето. 

Но къде тук е костюмираната интелигенция?

 По традиция тя се нагажда, прилазва, песнопее и се слюнтяви по екраните. Не пожелавам на никого живот без преразсъдъци, вяра и заблуди. Но, интелигенцията днес е грабнала чука и млати подпорните стени на собствената ни сигурност. Забравила е, че винаги идва време, когато невинността, глупостта и хитрините, се срутват внезапно от гравитацията и суровата реалност.