Вадим Зайдман, kasparov.ru

Правозащитникът Александър Подрабинек с право се удивлява защо в списъка  с "руските милиардери, висши политици и чиновници", на които Западът наложи персонални санкции за нахлуването в Украйна, отсъства "видният германски политик и приятел на Владимир Путин, бившият канцлер на Германия Герхард Шрьодер".

"Шрьодер осигуряваше политически чадър за строителството на руския газопровод* и газовия експорт на Запад, а сега доста добре осребрява това. В крайна сметка именно благодарение на този проект Кремъл получи милиарди долари, които сега харчи за войната срещу Украйна." — пише Подрабинек**.

Абсолютно вярна констатация. Но в такъв случай има още един персонаж в германската политика, който в много по-голяма степен заслужава да се озове в санкционния списък. Шрьодер, при цялата му аморалност и несъмнена вина за финансирането на агресора, "осигуряваше политически чадър за строителството на руския газопровод и газовия експорт на Запад" след мандата си на канцлер, един вид като частно лице. А персонажът, за който говоря, 

осигуряваше политически чадър 

за строителството на руския газопровод и газовия експорт на Запад с цялата тежест на поста си на държавен лидер на страната-локомотив на ЕС и така наля в милитаристичната машина на Путин  милиарди долари!

Може би никой друг от западните лидери не е направил толкова много за кастрирането на санкциите срещу Русия, за профанизирането на противодействието срещу агресора, подхранвайки влиянието му до прекомерни мащаби – никой друг не е направил повече от "най-добрата жена на Путин" фрау Меркел. Освен Браак Обама, но той отдавна напусна поста си. А фрау канцлерин, без никакво рационално обяснение за упорството й – освен конспиративното – лобирайки за „Северен поток 2“, доведе за ръка приятеля си Владимир до червената линия, след която е войната.    
Точно тя според мен,

 с путинферщейнската си МЕРКЕЛтилна политика 

едва ли не благослови агресията му или най-малкото допринесе за това Путин да се увери, че няма да понесе никакви сериозни последствия за нахлуването си в Украйна. 
Разбира се, ако сме съвсем справедливи, за което настоява Александър Подрабинек, трябва да признаем, че санкции в една или друга степен, трябва да бъдат въведени практически срещу всички западни лидери. В зависимост от степента на "заслугите" им за отглеждането на това чудовище, садист, нечовек.

Но ако при повечето западни лидери можем да говорим за тяхната политическа, морална отговорност за провежданата от тях политика на омиротворяване на агресора, в случая с Ангела Меркел изникват подозрения от друго естество, свойства, предизвикани от необясними, подозрителни, нямащи (повтарям се) рационално обяснение лобиране за путиновите проекти и интереси. Ще добавя, че именно фрау Меркел през в 2008 г. предотврати приемането на Грузия и Украйна в НАТО.

На мястото на германското правосъдие бих предприел проверка, за да изясня  на каква лира е свирил Владимир Владимирович, за да предизвика толкова добри чувства във фрау Меркел, че да бъде през всички тези години "най-добрата жена на Путин" с такова изключително упорство, лобирайки в ЕС за неговите интереси. Дали от полезен идиотизъм — или меркантилен интерес, а може би 

компроматна зависимост или вербовка

 още от времената на комсомолско-ГеДеЕрската й младост?

Но при всички случаи е заслужила повече от всеки друг западен лидер мястото си в санкционния списък за толериране на агресията на Путин срещу Украйна!

*Става дума за „Северен поток 2“.
**Александър Подрабинек е руски правозащитник, Електростал), дисидент от времето на Съветския съюз, журналист и коментатор. През последните десет години работи за в. „Новая газета“, сайта Yezhednevny Zhurnal и руските редакции на Радио „France Internationale“ и радио „Свободна Европа“. 

Авторът на текста Вадим Зайдман е руски емигрант, живеещ в Германия. Автор на книги, издател на излизащия в Нюрнберг в. „Рубеж“.

Превод: Faktor.bg