Константин К. Чипев 

Във връзка със Зелената инициатива на ЕС, която България формално възприема, в пресата и по Интернет се появиха  контра-гласове, идващи от целия ляво-десен спектър (вж. серия от статии и др.). Отричайки  глобалното затопляне или в частност ролята на човека,  европейските  и световните еко-проекти се представят като безсмислени. Критиките, винаги със силни епитети,  стигат до пълно отричане на глобалното затопляне и отричат да има  съгласие между учените по този проблем. В 2009 г.  теориите се били срутили покрай така наречения „скандал Климатгейт”. Повтарящи се обвинения са: компютърните модели били погрешни, въглеродният двуокис не бил основен фактор, всичко идвало от слънцето, не било ясно какъв е приносът на човешката дейност. И преди било топло, а въглеродният двуокис бил добре дошъл за растенията.
   Учените в България, пряко изследващи климата, се сблъскват с такива реакции. Ето какво казва проф. Александров в интервю за Фокус (2014): „Скоро имаше една атака против моите колеги, че видите ли тези метеоролози надували данните, така че да има глобално затопляне. Тези, които измерваме в България, не ги надуваме. В крайна сметка сме установили, че през последните 20 години аномалиите на средногодишните температури на въздуха на територията на България са само положителни, т.е всичко избива нагоре. Само един януари е под нормата. Всички останали са с 4-5 градуса по-високи.”
 Така е и по доклад за температурата в България до 2011 г., в който четем: 20 от последните 22 години след 1989 г. са с положителни аномалии на средната годишна температура на въздуха в България спрямо климатичната норма на базисния период 1961 – 1990 г. За периода 1971-2011 г. средната приземна температура на въздуха в страната се е увеличила с 1.5°С. 

Какъв е този скандал Климатгейт, който много от българските   климатоскептици цитират?

През 2009 г. в интернет се разпостранява файл с  кореспонденция (е-мейли) от Отдела по климата  в Университета на Източна Англия, основен доставчик на  експериментални данни за Международния Панел за Климатични Промени (МПКП). Това дава идеална възможност на отрицателите на климата да „разобличат измамата” антропогенно (т.е  предизвикано от човека) глобално затопляне като избирателно цитират фрази от споменатата кореспонденция. Климатолозите отричат обвиненията и дават разяснения по противоречията. Започват независими международни разследвания, както в У-тета в Източна Англия, така и в У-тета ПенСтейт (Пенсилвания), в Долната камера на Британския Парламент, във Фонда за научни изследвания (САЩ), в М-вото на търговията (САЩ) и др. Всички те завършват със заключение, че не се установяват никакви нарушения – скриване или фалшифициране на данни. След многобройните разследвания учените са напълно оневинени. Но не и в очите на българските скептици, които сякаш не знаят за това развитие на „скандала”.  

От кога датира кампанията против науката за изменението на климата?

 В скандално известен документ на една от тютюневите компании се казва „Нашият продукт е съмнението, то е най-доброто оръжие за  противостоене на фактите”. Започвайки с проблема с пушенето, през препарата ДДТ, през озоновия слой, през киселинния дъжд и завършвайки с климата - група учени се заемат с дезинформиране на публиката. Помага това, че те са знаменити и влиятелни  с предишната си работа върху атомното  и други оръжия, спътници и пр.  Те не правят това за пари, а по идеологически причини. Консервативни и либертариански мозъчни тръстове оформят институти като Катон, Джордж Маршал, Хартланд, щедро финансирани от въгле- и нефто-добивни и тютюнопроизводителни компании, и се борят против всякакъв вид държавни ограничения и регулации. Институтът Хартланд безплатно  разпространява по училищата  книга и филм,  в които се доказва смехотворността на  глобалното затопляне. Преди 20 години  по подобен начин  креационистите разпространяваха  учебник  по Интелигентен Дизайн на консервативния Дискъвъри Институт в Сиатъл, за да се преподава като алтернатива на дарвинизма. В Института Хартланд се създава Неправителствен Панел за Климатичните Промени (НПКП=NIPCC) като контра алтернатива на Междуправителствения Панел по Климатични Промени (МПКП=IPCC) към ООН.

Има ли консенсус между учените

В статистическо изследване (Кук и съавт. 2013) се проверяват 11940 резюмета от реферирана научна литература (1991-2011) по теми „глобално затопляне”, за да се види има ли съгласие между учените за така нареченото „антропогенно глобално затопляне” (АГЗ). От  резюметата, в които се взима позиция относно АГЗ, 97.1% подкрепят позицията  за причинено от хората глобално затопляне. Това изследване е проверявано, повтаряно и потвърждавано  многократно и процентът за консенсуса стига 99.96% в годините от тогава. Така че: има консенсус  и по отношение на консенсуса.
 Според статистиките в Евробарометъра в България има сходен консенсус -  92% смятат, че измененията на климата са сериозен проблем и само 5%  смятат, че не е проблем.
През 1997 г. 3200 учени с PhD титли подписват Орегонска петиция 1997  към американското правителството да отхвърли протокола в Киото. Към днешна дата Орегонската петиция е подписана от 30000  души, 30% с  докторски (PhD) титли. Но това са 0.3% от американците, отговарящи на ценза за подписване (от бакалавър нагоре). Контраподписка от този вид няма. Вместо това има дълъг списък на научни организации  по цял свят, подкрепящи докладите на МПМК. Така че не е редно да се говори за липса на общоприето мнение на учените по отношение на промени в климата, предивикани от човека.

Какво твърди климатологията

1.Температурата нараства рязко в последния век
Това повишение (средно 0.1-0.3о за десет години) е документирано, потвърдено и уточнено многократно от 30 години насам по различни методи, от  независими групи изследователи  на повече от 500 места по земя, вода и въздух. На пръв поглед изглежда нищожно, но това е, защото е средно за цялото земно кълбо. Например в Сибир затоплянето в последните 100 години е 3-5оС и пермафростът се топи. Споровете са  с колко ще се вдигне температурата ако се удвои количеството на СО2 (климатичната чувствителност спрямо СО2), дали увеличаването на СО2 се дължи на човешката дейност и  дали това ще доведе  до катастрофални последствия.
2. Концентрацията на парниковите газове се увеличава
Слънчевите лъчи се отразяват от земната повърхност под формата на инфрачервено излъчване. То се поглъща в атмосферата от въглеродния двуокис, водната пара, метана и др.  Тези газове имат силен затоплящ (парников) ефект, загрявайки ниската атмосфера, земната повърхност и океаните повече, отколкото прекия ефект на слънцето. Азотът и кислородът, които са преобладаващи в атмосферата, нямат такова действие, защото не поглъщат инфрачервените лъчи. До този извод преди 125 години достига Нобеловият лауреат физикохимикът Сванте Арениус. Наблюденията показват че атмосферният СО2 постоянно нараства в последните 150 години.
3. Нарастването на СО2 в атмосферата спрямо прединдустриалната епоха се дължи предимно на човешката дейност
95% от въглеродния двуокис в атмосферата идва от естествени  източници. Океаните и живите организми освобождават стотици гигатони СО2 и в последствие ги поглъщат. Така през хиляди години наред е установено равновесие. В последния век и половина  се измерва увеличено количество на СО2 в атмосферата. В днешно време около тридесет и пет гигатона СО2 се отделят ежегодно при използуване на изкопаеми (фосилни) горива. Половината от тях отива в атмосферата, останалите се разтварят в океаните (което води до затоплянето и подкисляването на океанската водата), в почвата или се поемат от растенията. Измереното увеличение на СО2 в атмосферата е съизмеримо с приноса на СО¬2 емисиите, предизвикани от човешката дейност в последните 50 години. Друг начин за да се покаже това е с използуване на съотношението на въглеродните изотопи 12С  и 13С в атмосферата, което расте в полза на 12С. По-лекият изотоп 12С се среща предимно във фосилните горива. Така че не е вярно, че не може да се оцени  „човешкия“ принос към увеличаването на СО2 в атмосферата. Увеличаването на СО2 води пропорционално чрез парниковия ефект до увеличаване на средната температура в сравнение с прединдустриалната  епоха. Това се демонстрира чрез климатични модели.
4. Какво показват климатичните модели
Не може ли да има други природни, а не човешки, причини за затоплянето? Слънчевата активност  в последните 50 години  не показва непрекъснато увеличение и не може да обясни  температурния ръст. Енергията, водеща до затопляне, която се дължи пряко на слънчевото облъчване, е с 20-25 пъти по-малка от енергията, дължаща се на  парниковите газове и озона. Когато се моделира климата, моделите, които  включват  парниковите ефекти (СО2), възпроизвеждат удивително добре   изменението във времето на температурата в последните 150 години. Климатични модели, които включват само  природни фактори, не могат да направят това (вж.тук). Правейки равносметка  на усъвършенстваните модели на климата  (даже и най-първите модели от 1990г.), е доказано, че са прогнозирали правилно и с минимална грешка. Възраженията, че  моделирането не е точно, са  с половин вековна давност, и не отговарят на  съвременното развитие на климатологията. Засега няма   удържащи критиката  алтернативни обяснения.

 Друг довод на скептиците е, че  няма  защо да се паникьосваме

 Ето експертите - да чуем тях.  Доц. Борислав Александров в интервю по телевизията (28 март 2019) казва, че КЛИМАТИЧНИТЕ ИЗМЕНЕНИЯ СА ГОЛЯМАТА ЗАПЛАХА НА 21 ВЕК. Вероятно и той трябва да бъде обявен за страдащ от гретенизъм, според  нашите климатоскептици. Даже и да  забравим за моделите, нека видим какви са
 5. Уроците на миналото: Температурата, СО2 и нивото на моретата
 Естествени промени  в климата в миналото дават информация за силата на парниковите газове.  Аргументът на скептиците е, че в миналото климатът се е менил, концентрацията на СО2 е варирала, температурата е варирала, нивото на океана е било със стотици метри по-високо, всичко било естествен природен цикъл. И животът си е вървял. 
Известни са циклите на Миланкович на промяна на ексцентрицитета на Земната  орбита, на наклона на Земната ос и на прецесията й. Това влияе и променя слънчевата енергия, която стига до земята, а оттам и нейната средна температура. Промените в падащата  слънчева енергия не могат да обяснят  сами по себе си вариациите в температурата, а само  началното затопляне, което води до затопляне на океана. Разтворимостта на парниковите газове намалява с увеличаване на температурата, в следствие на което те се изпаряват в атмосферата. По усилваща обратна връзка новоизпареният СО2 абсорбира отново инфрачервена енергия, което води до по-нататъшно увеличаване на температурата. Така СО2 и температурата  вървят  в синхрон, но определящият фактор е СО2, а не температурата.
  30-45 милиона години назад атмосферният СО2 е около  450ррм (ррм – милионни части) и средната температура (около 18оС) е по-висока от днешната, няма лед, нивото на океана е със 100м по-високо. Още по-назад във времето (от 50 до 500 млн години назад) СО2 стига до 1000-3000ррм. Паралелно има данни за температурата, достигаща 33 оС, а морското ниво е с 200-430м по-високо. В рамките на милиони години  организмите са имали време да се адаптират към такива условия – висока температура и СО2. Ние не разполагаме с време за такова приспособяване.
Смята се, че вулканичните парникови газове са предизвикали най-голямото масово унищожаване  на видовете преди 250 милиона години, когато има голямо затопляне със средна температура 35-400С и СО2 концентрация 2000ррм.  Високата концентрация  на двуокиса е довела до подкиселяване на океана (каквото се наблюдава и в днешни дни). В резултат 90% от морските видове и 70% от земните  са изчезнали. Ако СО2 се покачи, палеоклиматичните данни показват, че започва затопляне. Нивото на  океаните  може да се повдигне с 2 метра за всеки градус Целзий повишение. 
Увеличаването на СО2  и съпровождащото го затопляне води в днешно време индиректно до нарастване на катастрофални природни бедствия: наводнения, суши, пожари, урагани, екстремни температури в съотношение 2:1 в полза на по-високи спрямо по-ниски температури. Повишената киселинност и температура на водата влияят пагубно на видовете, на фитопланктона, важен за поемането на СО2 и отделянето на кислород. Крайбрежните ивици са застрашени от наводнение. Всичко това се отразява на земеделието, на риболова. Повишаването на СО2, макар  полезно за растителния свят в определени граници, е нож с две остриета.  Цялото равновесие в природата е  нарушено. Според прогнозите на МПКП, за да може да се развива цивилизацията в днешния пренаселен свят без да изпитва проблеми, трябва да се слезе на ниво 350ррм от сегашното 415ррм  за СО2  и прагът за СО2 - 450ррм не бива да  се преминава. Самото премахване на натрупания СО2  е сложен проблем, решаването на който е закъсняло с половин век.
Съпротивата срещу мерките за  намаляване на емисиите на парникови газове използува тактиката на дезинформация и   оспорване на науката за климатичните промени. За съжаление някои професори и журналисти в България заемат сходни позиции. Науката е атакувана некомпетентно  и с шумни журналистически словоизлияния. А тя убедително показва и предсказва, че бездействието или половинчатото действие спрямо климатичните промени ще бъде фатално за идното поколение. Така че манифестиращите млади хора имат основание да протестират.