Д-р Любомир Канов

Възмездието понякога работи по неочакван начин. Когато мутрите и кадесарския криминалитет заграбиха много пари, те пожелаха барове, дискотеки и хотели, озвучавана от любимата им циганска музика за танци, наричана чалга. Емоционално и музиката и мечтите им бяха близки до сръбските стандарти на Аркан и тем подобни криминално героически персонажи. 

Победиха,

сграбчиха много пари, застроиха Черноморието, разгърнаха денонощен купон, сложиха бариери и телохранители навсякъде. Мечтата им се изпълни. Станаха собственици, притежатели и консуматори на онова, което смятаха, че е хубав живот. Та, мнозина от тях десетилетия прекарваха живота си висейки в баровете по морето, за да подслушват и следят “враговете” и капиталистите какво си говорят, докато на дребно продаваха дрога за своя сметка в кибритени кутии, пушейки Малборо с присвити хитри очи. И какво стана накрая, след победата, след гигантското пране на пари и “инвестиции”? Ами, нищо, 

никой вече не иска тяхното “хубаво”

Никой не иска да си играе с тях, да посещава плажовете им и да им плаща цени като в Монако. И никой не иска да им работи без пари. 

Пожелаха да имат футболни отбори, купиха ги, започнаха да купуват съдии, да се прецакват взаимно с черно тото. Изживяваха се като Абрамович. Превърнаха българския футбол в бутафория, отвратиха хората от него, корумпирани хора се сменяха, реорганизираха, поемаха “ръководството” му. Теренът обаче се разкаля напълно, защото манталитетът на хората с парите беше покварен в основата си още от годините, когато те, в битността си на ченгета, бяха началството в държавата и в спортовете. Решиха, че ще бъде както винаги е било в светлото комунистическо минало: който е “най-гявол” и излъже останалите - печели! Но не стана така. Футболът се срина и някои от най-големите гяволи загубиха пари. Е, не че ги бяха спечелили с тежък и изнурителен труд, но в крайна сметка и те заедно с футбола паднаха жертва на собствения си успех да го окепазят и да го моделират по свой образ и подобие. За утеха сега могат да си направят пореден футболен конгрес в някоя чалготека и да потъгуват колективно. 

Пожелаха да станат банкери и станаха такива. Откраднаха парите, раздадоха ги на своите, банкрутираха и избягаха. Оставиха след себе си бедност и разруха.

Какво ли не си помечтаха и какво ли не провалиха. Да не споменаваме как три пъти доведоха до фалит цялата страна и заставиха населението да плати, и да плаща все още цената за това. 

Дали те ще платят колективно или лично и поединично цената на своите провали? Едва ли. От време-навреме арестуват по някой от тях, но след време ги пускат тихомълком. Справедливостта не идва и няма да дойде откъм Съдебната Палата сякаш. Но от друга страна, е все по-очевидно, че тези хора, носещи своя манталитет от социализъма до наши дни, са 

неспособни да създават нищо смислено или успешно

Въпреки, че разполагаха и все още разполагат с огромни суми крадени пари в офшорки или ги изпират през строежи и “бизнеси”, те неизбежно стигат до провал и техните начинания са неуспешни. Природата и нормалността винаги взимат връх над абсурдното и негодното. Гяволът, въпреки своята “хитрост”, е в крайна сметка абсолютен и неизбежен лузър. Когато безконтролният разгул на лузерите из курортите окончателно се спихне, след десетилетия там ще останат да стърчат само следите на един гигантски мутробароков джурасик парк, от чийто празни прозорци ще избуяват хвощове и родендрони. Това ще бъде единственият им подобаващ паметник, наред с някой изоставен и ръждясал в треволяка Майбах. Животът ще продължава своя ход и може даже да се появят пак дюни, за да погребат окончателно тази епоха.