Добромир Гюлев

 Не зная дали някой от гражданите си е направил труда да пресметне, но аз го направих - в последната година и половина, България е била по-дълго президентска отколкото парламентарна република... От 12 май 2021 до 30 октомври 2022 (когато евентуално можем да очакваме ново редовно правителство), България ще е била управлявана от редовен Министерски съвет, гласуван от българския парламент, точно 232 дни. През всичките останали

над 300 дни

страната ни е управлявана от президента чрез назначени от него служебни правителства: Янев 1 (127 дни), Янев 2 (88 дни) и Донев 1 (със сигурност над 100 дни). Това сумарно прави минимум 315 дни и тази цифра е много вероятно да нарастне още повече... В част от тези 315 дни служебните правителства са управлявали без парламент, но в останалата част България е имала действащи парламенти (цели три през 2021 и сега предстоящ четвърти през 2022). 

Е, как ви се стори да живеете в президентска република? Усетихте ли се като французи? Или поне като поляци? Средните ви доходи доближиха ли 2,300 евро (Франция) или поне 1,300 евро (Полша)? Стабилизира ли се политическата ситуация в страната или точно обратното? Тези 300 „президентски“ дни доведоха до такова фрагментиране на политическото представителство в България, на каквото не сме били свидетели от сигурно 80 години. Този период също така демонстрира какво означава всички висши управленски кадри в държавата да се подбират еднолично, без да минават през одобрение от парламент, без да е ясно кой и с каква цел ги предлага, без конкретна програма или заложени цели, които биха позволили да се постави оценка на работата им. Това, които ни донесе като кадри този период, са „лидери“ като Кирил Петков, Асен Василев и Стефан Янев. Неопитни, но жадни за власт и готови на всичко, за да управляват. С техен си дневен ред, който ние като общество научаваме в движение...Ако изобщо някога го научим... 

Президентската република също така ни донесе за вътрешен министър Бойко Рашков, който заемаше този пост от 12 май 2021 до 2 август 2022. Струва ли ви се, че престъпността е намаляла за тези 14 месеца? Пътищата ни станаха ли по-безопастни? Ще използвам примера с МВР за да поставя под въпрос една от любимите „мантри“ на радетелите за едновластие – „при президентска република ще е ясно кой носи отговорността“. Е, господа, в последната година и половина ясно ли ви беше 

кой носи отговорността

 за вътрешния ред в страната? Кой е отговорен например за невъзможността на България да се справи с увеличаващия се миграционен натиск, който неодавна доведе до загубата на два живота в Бургас? Бойко Рашков, Иван Демерджиев или този, който назначи последните двамата – Румен Радев? Кой от тримата трябва да понесе своята отговорност и как на практика да стане това? В конкретния случай отговорност понесе един заместник директор на една от службите в МВР. На жаргон му се казва „бушон“... Институтът на служебните кабинети е такъв, че е кристално ясно кой носи политическата отговорност – този, който ги назначава. Но какъв е реалният резултат от това? Как провалът на един служебен кабинет (или дори само министър) би се отразил на този, който го е назначил? Ще ви кажа как – никак! На назначаващия кабинети не му предстои да се явява повече на избори... Очакват го пет години безпрецедентен политически комфорт... Толкова за носенето на ясна отговорност... Прах в очите е! 

И така, как ви се струва до тук тестовият период на „президентската република“? Добре ли върви? По-сигурно и спокойно ли живеете? И изобщо, какъв точно проблем ще реши промяната на политическата система в България? Естествено не говоря за тяснопартийни интереси, които ползват такава важна тема за да извлекат краткотрайни политически дивиденти предлагайки „референдум за президентската република“ (противоконституционно словосъчетание апропо). Скоба - съзнавам съвсем добре, че прибързаното повдигане на този въпрос, без нужния обществен консенсус и стабилна подкрепа за вносителите му от страна на избирателите, по-скоро ще направи услуга на всички ни като реално бламира идеята още в зародиш... Но това са рисковете на прибързани ПР ходове... Понякога водят до обратен на желания резултат... Този предначертан развой, обаче, не трябва да ни спира да поразсъждаваме хипотетично... Какви проблеми би решила една подобна промяна на политическата система в България и на каква цена? Главните тези на радетелите за смяна на системата към „президентската република“ са общо взето няколко:

1. При президентска република се знае кой носи отговорността; 

2. Гражданите вече нямат доверие на политиците следователно е нужна промяна; 

3. Хората са изморени и обезкуражени от безкрайните избори следователно е нужна промяна;

4. Партиите са виновни за всички проблеми в последните 30 години следователно е нужна генерална промяна. 
Точка 1 вече я развенчахме по-горе. По т. 2 предполагам на всички е ясно, че каквато и да е политическата система в страната, начело ще стоят политици. Дори и да са опаковани в целофана на „технократи“, веднъж заемайки властови позиции, те автоматично стават политици. Никоя система в света не може да „избави“ гражданите си от политиците... Според действащата ни конституция, т. 3 също е абсолютен оксиморон... Ако искаме да бъдем коректни към върховния закон, можем единствено да попитаме гражданите дали искат да бъде свикано Велико Народно Събрание (ВНС), което евентуално да променим конституцията в посока президентска република. Крайното решение за тази промяна, обаче ще бъде взето (или пък не) пак след избори (за ВНС) и пак от „политици, на които нямаме доверие“ (депутатите във въпросното ВНС)... Уж щяхме да решаваме тези два проблема, а всъщност ги мултиплицираме... Точка 4 както може би вече сте усетили носи най-големите рискове... Ако целта на промяна на системата е да премахнем партиите, тогава нека директно да попитаме „суврена“ дали иска тоталитарен режим, защото крайният резултат на подобни авантюри по нашите географски ширини неизбежно е такъв... Радетелите за тоталитаризъм може би не знаят или удобно затварят очи пред факта, че партиите са просто идейна концепция, която позволява на групи хора да се организират, за да защитават правата си по-добре... Ако премахнем партиите или минимизираме влиянието им, по модела на Русия и Турция, където държавният глава контролира най-голямата партия („Единна Русия“ или „Партията на справедливостта и развитието”), а всички останали имат просто протоколни функции, то за огромни прослойки от обществото ще бъде невъзможно да се обединяват и да действат заедно в общия си интерес. Не е ли това 

мечтата на всеки диктатор

 И още една хипотеза – коя политическа система би била по-лесна за овладяване от недобросъвестни играчи с големи ресурси (били те външни или вътрешни)? В сегашната политическа ситуация имаме избирателна активност около и под 50%, което означава, че половината от българските гласоподаватели не са представени от настоящите партии. Това е едновременно много лошо, защото управлението има ограничена представителност, но също така би могло да послужи за предпазен клапан пред опити за инсталиране на тоталитарен режим... Във всеки един момент този резерв от негласуващи би могъл да обърне изцяло хода на едни избори, като „припознае“ нов/независим играч, който се противопоставя на опитите за завземане на цялата власт. Така се случи през 2021 - първо с ИТН през юли, а след това с „Продължаваме Промяната“ през ноември. Ако пък недобросъвестният играч успее да овладее този ресурс, то тогава ще има насреща си всички останали партии, които биха могли да му се противопоставят... Сдве думи, ако искаш задкулисно да завладееш властта в парламентарната ни република, трябва да овладееш множество различни партии и винаги рискуваш „партията“ на негласуващите да провали този план... От друга страна, ако властта произтича от един човек, то за недобросъвестен играч би било много по-лесно да го овладее или преди изборите (генерирайки изкуствено по-голяма подкрепа от естествената) или още по-лесно след изборите, когато всички инструменти на властта са вече концентрирани само в две ръце... За общество като българското, още не успяло да се отърси съвсем от близо 50-те години тоталитаризъм, 

рискът да се плъзнем обратно в мрака е огромен...

 Пословичната ни търпимост като народ само би допринесла за такова развитие на нещата. И така, далеч по-добре е човек да е отегчен от избори, отколкото да няма никакъв избор... Разумният винаги би избрал нестабилна изпълнителна власт, над която има контрол, пред стабилна диктатура, над която няма никакъв...