Васил Василев

След като Българската социалистическа партия през последните 25 години претърпя тежки удари единствено по своя вина, днес призрачният кораб на столетницата е на път да потъне безвъзвратно и да последва съдбата на десните партии от прехода. БСП се оказа единствената политическа формация, която отрече, че прогнилата съдебна система, създадена и утвърждавана главно от нея, се нуждае от основен ремонт. Тази седмица с 38-е си червени войничета в парламента групата на лидера Михаил Миков не можа да спре първите крачки към промяна в основния закон на държавата – Конституцията. По-страшното е, че червените воини на статуквото не успяха да защитят дори и една логична теза за решението си да не подкрепят дълго очакваните реформи в съдебната система. Освен фактът, че Конституцията на прехода пое към промяна, в парламента лъсна още една истина – БСП сама се вкара в изолатора! „Столетницата” сама избра да се опълчи срещу 184 депутати от всички други парламентарно представени партии, които представляват народа, искащ светкавични действия за отстраняването на туморите в съдебната власт. 

Всъщност тепърва ще се коментира и анализира неочакваното от никого развитие към мнозинството на ГЕРБ и Реформаторския блок да се присъединят отговорно и гласове на ДПС, Патриотичния фронт, АБВ и дори "Атака". В парламентарните кулоари нескрито се говори за приноса на шефа на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов, успял с тайни совалки да убеди в реформаторската кауза непримирими политически противници.

На фона на парламентарното единство лидерът Михаил Миков и идеологът Янаки Стоилов успяха за пореден път да ударят шамар и на без това бягащия от тях електорат, който все повече търси алтернатива в конкурентите в лявото пространство, като АБВ и „Движение 21”. Червените стратези успяха до такава степен да върнат столетницата назад, че социолозите вече ги виждат като трета и дори четвърта политическа сила. Елиминирането на знакови фигури в БСП като Георги Първанов и Румен Петков опроверга идеята на „Позитано“, че розата отново ще цъфне. Избирателите не искат да припознаят флегматичната сектантска политика на хора като Миков и Стоилов за своя. От ръцете на стратезите се изплъзват и младежите в партията, които започнаха групово да я напускат. Най-пресният пример за това беше масовото бягство на червени „комсомолци” в София под диригентската палка на бившия депутат Страхил Ангелов.

Столетницата осиротя и с острието си Мая Манолова, която с превъзбудена усмивка се представи като новия омбудсман на България. Манолова смени тъжната и дори ядосаната си гримаса с позитивно излъчване като на удавник, на когото са отрязали въжето с камъка на шията. И старите кучета в партия си отиват и я оставят да затъва все повече в тинята. На позорния стълб вече е и другарят Георги Кадиев, изключен заради инакомислене. След позорното „против“ за конституционните промени Миков очевидно изтърва юздите и изглежда все повече като безпомощен дърдорко, който предпочита да гледа отстрани как младите хора на България се изнася през Терминал 2 заради проваления преход. Единственият оптимист в червените редици изглежда е Янаки Стоилов – хвали се, че с гласуването за Конституцията БСП показвала, че е единствената опозиция. Той обаче явно не проумява, че се превръщат в опозиция на народа, само и само за да гарантират своето оцеляване.

БСП не поднася разочарованието си към избирателите си само на партийно, а и на парламентарно ниво. След като дори ДПС и върлите противници на ГЕРБ от „Атака” започнаха да подкрепят някои от конструктивните предложения на управляващата коалиция, „столетницата” отново не можа да се събуди.

Политическите анализатори, за които се говори, че са близки с БСП, също обръщат все по-малко внимание на „столетницата” и не си дават предишния зор в телевизионните студия пламенно да бранят партията, която все повече се маргинализира. От нея днес бягат дори кариеристите и от нея се интересуват най-вече възрастни хора, които следят турски сериали, слушат с умиление за годините на соца и отиват до урните по задължение от Бай-Тошово време, за да подкрепят „нашите хора”. Разделението на няколко червени лъча на „Позитано” 20 вече прилича повече на постепенно изгасваща звезда.

Изтикана и изолирана от всички в парламента, БСП изглежда като зомбирана и протоколна партия, която не подкрепя нищо, което не е създадено или предложено от нея.

Бившият депутат от СДС проф. Александър Джеров и бившият председател на Народното събрание Йордан Соколов коментират пред Faktor.bg горещата ситуация в парламента.

Александър Джеров:В случая не е толкова важно дори как е гласувала БСП, тъй като промените в този вид няма да дадат особен резултат. Наказателното право страда от много по-сериозна болест – нищо не се реализира от страна на правораздавателната система. Тези, които трябва да бъдат вкарани в затвора, се разхождат по улиците. Правораздаването не върши нищо. Дали ще разделим ВСС на две или на десет, това няма да повлияе на системата. Съдиите пак няма да работят, а прокурорите пак ще пишат непълни обвинителни актове. Що се отнася до БСП – в тази партия са хората, които допринесоха за съсипването на България. Те не направиха нищо, а точно обратното – тази съдебна система, която съществува, е в резултат на дейността на БСП. Това е партията, която създаде такава прокуратура, която в по-голямата си част бездейства и намира всякакви начини за отклонява вниманието с шумни дела, но да не се стигне до наказване на истинските престъпници. Пример за това са делата срещу Цветан Цветанов - за какво го съдиха толкова време? Това беше подигравка със съдебната система. В същото време има престъпници, за които знаем, че са такива, но никой не ги изправя пред съда. БСП създаде политическа прокуратура, която се опита да си върне на неудобни хора като Цветанов за това, което е направил като министър. Именно заради това на тази партия не трябва да й се дава власт.

Йордан Соколов: Изненадан съм, че по един толкова важен въпрос, който нашето общество поставя на първо място в претенциите си към политическата класа, една партия като БСП да не дава съгласие за нищо и да не предлага в същото време никаква алтернатива. Аз бих приел позицията им, ако бяха казали какво решение имат за проблемите в правораздавателната система. В позицията на БСП има липса на логика, защото на няколко пъти техни представители се изказват, че реформата не е достатъчна. С това всички сме съгласни, но значи ли това, че нищо не трябва да се прави? Не е толкова страшно дали говорим за смърт на партията или тя сама се изолира, но в нея няма аргументи и визия, а само отричане. Независимо от каква партия са юристите, те не трябва да напускат правната логика, както прави в момента Михаил Миков. Това е все едно в един процес обвинението да иска някакво наказание, а защитата само да казва на съдията: „не го приемайте”. Това не е позиция и не е аргументирано. Липсата на позиция винаги е в ущърб на партиите, защото говори за политическа и правна немощ, каквато не смятам, че има в БСП, но тя в момента така се държи. Как може да критикуваш нещо, без да имаш свое решение? Аз не знам БСП на какво разчитат? Не съм социолог, непрекъснато те самите подхвърлят, че резултатите на тези избори ще са още по-лоши, след като в лявото пространство се намесват политически субекти като АБВ и „Движение 21” на Татяна Дончева. Аз самият нямам обяснение за изолацията на БСП, в която няма логика, а алогичните ходове винаги са губещи.