Колкото и да е странно членовете на секционните и районните избирателни комисии също не рядко участват в манипулацията на изборите. Иноватори тук безспорно са хората от ДПС, които доста отдавна се светнаха, че ако СИК подпише протокола в дадената секция никой и нищо не може да я контролира или пък да провери верността на вота. Просто се контролира съответната комисия, не избирателя. Има населени места в Кърджалийско, Силистренско, Търговишко, където няма други политически сили, освен ДПС, а участващите в СИК само формално се водят представители на другите партии. В Турция пък си е все така – всичко е ДПС и може въобще да няма избор, важно е да има произведен протокол, а вътре се пише съответния „правилен” резултат. Попадал съм на протоколи, в които има дописани по 700-800 имена с ЕГН-та и съответно положени подписи, въпреки че с просто око се вижда, че почеркът е един и същ, подписите също, но да сте чули прокуратурата или ЦИК да проверява такива протоколи, пък и то няма как след изборния ден. В населени места в България може поне да се провери дали дописаните в списъците са дошли от Турция или просто са написани без да са присъствали. В Изборния кодекс има известно увеличение на членовете на секционните комисии, но само за големите секции,

подходът се запази, далаверата – също

На местните избори през 1999 г. в община „Родопи” в с. Първенец две секции произведоха двама общински съветници. Оказа се, че те са гласували само за двама независими съветника от селото и гласовете им стигнаха и те се озоваха в местния парламент. По-късно един от тях – Цветан Джиговечки – в пристъп на откровение призна: „Доста пари похарчихме да хванем всички членове на комисията, но пък си струваше”, т.е. членовете на комисията въобще не са броили кой как е гласувал, а са написали протокола и са подменили бюлетините. По онова време хората изпищяха, но протоколът бе написан без забележки, бюлетините бяха в наличност и обжалванията увиснаха във въздуха.

Последните години тази схема се осъществява по-трудно, освен в чисто турските секции, но пък масово членовете на комисиите подпомагат или съдействат на брокерите контролиращи „индийската нишка”. При тях са списъците и е детска работа да пуснеш необходимата информация на правилния човек, а в „Столипиново” директно членовете на СИК звъняха на „закъсняли” свои сънародници да упражнят „свещеното си право на избор”.

При районните и общинските избирателни комисии основният проблем е в качеството на членовете, изпратени там по нечия парламентарна квота. Масово в тях се назначават партийни активисти, за да вземат някой лев и никой нехае като какви хора се подвизават. Преди два-три избора в 17 РИК Пловдив – област имаше една дама от квотата на ДПС, която нямаше представа откъде да си пусне компютъра, да не говорим, че трудно говореше български език, но пък свърши доста работа на партията си.

Най-интересното е, че никой не прави опит да промени статуквото при назначаването на произвеждащите избори комисии. Например да се премахнат партийните квоти и да се търси друг подход – граждански организации, съдебна власт, полиция или пък общински служители. Най-разумното щеше да е, ако преброяването на гласовете става не в секцията, а например в общината или директно в районната или общинската избирателна комисия. Така секционните комисии само ще контролират пускането на бюлетините и няма да имат възможност да информират кой как е гласувал, защото резултатите ще се броят и обявяват на територията на общината или в отделен избирателен район и се прекъсва контролирането по места и махали. Ще отпадне прозрачността при циганите и 

ще се освободи терора на местните брокери

Да, но в Кодекса на Мая Манолова няма такива разпоредби, независимо че няколко неправителствени организации предложиха такъв подход, но пък големите партии се усетиха, че така няма да могат да подпомогнат парично членовете си с участие в секционните избирателни комисии. А има такива практики по света. В Англия например, ролята на секционните избирателни комисии изпълняват трима служители на съответното кметство и никой няма идея да оспорва резултатите, защото контролът и моралът на избирателите е железен. Да не говорим, че може да спестим сериозни суми от бюджета, които се харчат на всички избори, но се получава точно обратното – увеличават се членовете на СИК и редовно се завишават сумите, които им се плащат. Резултатите обаче са все по-лоши и все повече се увеличават зависимостите, така ще е и на тези избори, докато не се промени изцяло нормативната база, отнасяща се до членовете на Районните и секционните избирателни комисии и не се издърпа килимчето от парламентарно представените партии.