Христо Марков

Още в началото ще споделя, че съм фен на Тръмп. И то голям. Изчетох хиляди страници за предварителните избори в САЩ, изгледах десетки репортажни филмчета, зарових се в официалните страници на кандидатите и все повече се убеждавах, че човекът, който разби статуквото е Доналд Тръмп. В САЩ това е повече от подвиг, защото там досега кампанията минаваше равно, гладко, с предварително режисирани изявления на щабовете и острите жестове бяха повече изключение, отколкото стил. След двата скучни, еднопластови и изключително безпомощни мандата на Барак Обама имаше нужда от някой, който да внесе така нужното оварваряване и да предложи нещо радикално, ново, дори нетрадиционно. Изненадата дойде от републиканците, които са традиционните носители на консервативните ценности. Да, но точно те изпуснаха някак си Доналд Тръмп, не погледнаха в началото сериозно на кандидатурата му, несериозно погледнаха на милиардера до момента, в който той просто взриви социолозите, рейтингът му скочи екстремно и започна да побеждава. Сега цялата републиканска партия търси всякакви възможности да го отстрани от кампанията, да го унижи, компроментира или просто да му провали цялата предварителна кампания. И това го правят съпартийците на Тръмп, но той започна да се движи все по-радикално в политическите дебри, да се харесва все повече на американците и въобще не му пука от враговете – просто има сили и жар да ги победи, а често ги прави и смешни. Победните серии на Доналд продължиха и в супервторника и вече враговете му се стягат за голямата битка. Дойде нещо ново и непознато в американските избори за президент.

САЩ е огромна и най-силната страна в света. Изборите там се следят от света, защото президентът на тази страна ще е диригента в политическия хор в следващите четири години и често пъти той ще е този, който ще задава тона. Да, но в последните осем години не бе така – Барак Обама се оказа изключително слаб президент, провали се в основните си политически тези, катастрофира прословутата му здравна реформа, всъщност тя се оказа набор от груби леви намерения без реална рецепция в обществото, външната му политика търпя провал след провал, а често и бе принуден да се съобразява с Китай, Русия или ЕС, а дори и компромисите му изглеждаха за обществото като отстъпление и проява на слабост. В тази обстановка на слаба вътрешна и външна политика, на фона на безличния и слаб президент се появява една неординерна фигура, която

като ледоразбивач минава през партийните щампи, 

лансира радикални идеи, често популистки, но с огромен обществен резонанс и не на последно място с личен чар, красива жена, чудесно семейство с пет деца и излишък от енергия.

И понеже американските избори са преди всичко пари да погледнем на този терен как се развива досега кампанията. До днес Тръмп е дал 10.8 млн. долара за собствената си кампания и те представляват почти 80% от цялото финансиране на кампанията му, сочи доклад на Федералната избирателна комисия. Публикуваните суми категорично сочат, че досега Тръмп е похарчил най-малко пари от всички останали съперници. Две трети от общата сума от 19 млн. долара, които е събрал са негово лично дарение за кампанията и той го афишира това като акцентира, че няма как да се корумпира, защото е достатъчно богат и с това забива поредния пирон в съперничеството с останалите. Далеч напред е Хилари Клинтън, която дотук е похарчила цели 112 млн. долара, а сенаторът на Тексас Тед Круз е получил 47 млн. долара за кампанията. Забележително е, че Тръмп не харчи пари като останалите кандидати, за да достигне до избирателите – възползва се максимално удачно от медийното влияние и непрекъснато води дебати с останалите. Засега стратегията му е уникално печеливша и евтина. Например около 450 000 долара, или почти 7% от разходите му са за емблематичните…шапки с неговия лозунг – „Направете Америка велика отново”/ Make America Great Again /. Горе-долу толкова /551 000 долара/ са похарчени за консултиране по региони, колкото за прословутите шапки.

Изключително нетрадиционните разходи в кампанията му отварят въпроса дали това ще му стигне да изгради силна инфраструктура на кампанията си и оттам да ги превърне в гласове. Засега той чудесно използва ентусиазмът към него и резултатите от супервторника оправдаха стратегията му напълно.

Иначе големи финансови акули от Уолстрийт вече не щадят пари за останалите кандидати само и само да спрат Тръмп. Така например милиардерът Джордж Сорос дари 6 млн. долара на Хилари Клинтън и ще стори това още няколко пъти като един от големите спонсори на демократите. Той прави същото, което правеше и по време на кампанията на Барак Обама и затова Клинтън харчи смело и с широка ръка. Не остава по- назад и другия основен кандидат на демократите – сенаторът от Върмонт Бърни Сандърс, който досега е събрал 70 млн. долара.

На всичко това Тръмп отговаря категорично и честно, което се харесва на избирателите: „Аз харча малко пари, защото харча мои пари, докато съперниците ми харчат чужди пари, които не са спечелили. Те просто се корумпираха твърде рано.” Тук музиката в кампанията бие туш и Тръмп печели поредната победа, което пък 

вбесява големите финансови акули в САЩ

И нека се вгледаме внимателно в рецептата на неговия успех. Той просто умее да реагира адекватно на емоциите на избирателите и да напипва техния гняв към Вашингтон. Тръмп говори на жаргона на хулиганите от Бруклин, обещава на „събуди ония от Вашингтон” и да спре прахосничеството. При това съвсем откровено признава, че в миналите десетилетия е правил дарения на много политици, включително на Хилари Клинтън: „Кой Клинтън ли? Ами я е попитайте колко пъти съм правил дарения за нея. И тя е харчила мои пари.” Козовете от ръцете на бившата държавна секретарка бяха избити само с тази реплика. Подобни признания правят Тръмп да изглежда в очите на мнозина избиратели доста по-благонадежден, защото така става неподкупен.

Една от тайните му е в неговия прост и ясен изказ. Обича суперлативите, представя и умее да ги представя плакатно, включително бъдещите си политически решения. По едно време заяви, че смята да издигне стена на границата с Мексико и предизвика гнева на мексиканските политици и на самия папа Франциск, но пък в САЩ обикновените граждани бяха подсъзнателно сякаш защитени от параноята, която ги гони като заплаха отвън. Напротив, Тръмп след това каза, че смята да екстрадира 12 милиона имигранти от Латинска Америка, но не уточни как точно смята да го направи, защото той не се занимава с детайлите: „Трябва да се спре трупането на планината от дългове. Не ме питайте как ще го направя, но страната има нужда от това.”

Направо е невероятно как успява да се задържи на крака и след най-тежките удари.При един от дебатите Марко Рубио не спря да го атакува и то доста агресивно, така както прави самия Тръмп. Републиканците се надяваха, че най-после някой е изкарал от кожата му самия Тръмп, че идва краят на неговия победен път. Но още на другия ден Доналд премина в яростна котраатака и си осигури подкрепата на губернатора Крис Кристи, който атакуваше най-яростно именно Рубио. И отново Тръмп е по челните страници на вестниците и изглежда като човек, който не е повален, а става и продължава битката още по-яростно, а американците обожават такива истории!

Както и другия му характерен стил – да разбива табута. Тръмп назовава нещата около Вашингтон с истинските им имена. Например, че интервенциите на САЩ през последните 25 год. са напълно неуспешни и за тях са прахосани трилиони долари без никаква видима полза. Нещо повече – той настоява за тези военни интервенции да има съдебна отговорност. По този начин той демонстрира своя силен протекционизъм, такъв като на Рузвелт, Линкълн и особено Рейгън. Стигна дотам, че открито говори за наказателни мита срещу азиатските и латиноамериканските държави.

Това определено наля вода в мелницата на конкурентите, особено на Тед Круз, но пък Тръмп въобще не се притесни, а отвърна съвсем в негов стил – „ И Круз , и Рубио ги е страх да отворят дума за това…” Да, но и двамата имат подкрепата на републиканските губернатори и членове на Конгреса, а Тръмп не го подкрепя никой от тях, абсолютно никой. Зад него стоят засега единствено бившата губернаторка на Аляска красавицата Сара Пейлин, бившия сенатор на Масачузетс Скот Браун и евангелисткия водач Джери Фалуел – младши.

Всъщност от времената на Рейгън американската десница/републиканците/ никога не е била толкова разделена. 

Десният елит изцяло се е обединил срещу Тръмп,

защото, според тях, той щял да загуби катастрофално срещу Хилари Клинтън. Всички те са непоносимо срещу Тръмп, защото не е политик и говори каквото си иска и срещу всички, някак си не влиза в калъпа на познатите фигури. Но нека си припомним, че и настроенията срещу Рейгън бяха такива – той е повече шоумен, отколкото сериозен политик. Но в крайна сметка Роналд се превърна във „великия комуникатор” и ще остане в историята като може би най-популярния американски президент.

По същия странен начин Тръмп, въпреки нападките си печели гласовете на испаноговорящите американци, а те са най-голямата малцинствена група. Този феномен може би идва от това, че както тях и Тръмп е гневен на всички политици и кухите им фрази. Дори когато го обвиниха, че е почитател на Мусолини за една фраза той не се притесни. Публикува думите на Дучето „По-добре да живееш ден като лъв, отколкото сто години като овца” и когато го нападнаха съвсем спокойно отговори: „Хареса ми фразата, не Мусолини, но ако искате – съжалявам, но думите са добри.”

Хилари Клинтън се ужасява от Доналд Тръмп, защото прекрасно знае, че той няма да се посвени да я атакува, както прави самата тя, сериозно подплатена с огромните пари на Уолстрийт, които се изливат в кампанията и. За разлика от нея той обаче не носи тежкото бреме на политиката и съвсем безкрупулно я атакува по всякакъв повод. На едно от предизборните си събития той съвсем откровено сподели: „Моите три жени са коя от коя по-красиви, за разлика от дебеланата Клинтън.” Публиката го възнагради с неистови аплодисменти. В допълнение Тръмп сподели, че две от трите му жени са от Източна Европа /чехкинята Ивана и настоящата - словенка/, защото там имало още непокварени дами и той уважавал тази част от света, която преминала комунизма. И нанесе следващия удар на Хилари: „Най-малко тя може да претендира да е защитник на жените, защото търпя десетки години безобразията на мъжа си с други жени.”

Облечен в бронята на непукизъм Тръмп продължава своя поход към официалната номинация за изборите през ноември само със собствени пари, докато основният му конкурент Клинтън не се свени да прибира все по-тлъсти чекове от Goldman Sachs и още много компании от Уолстрийт, а Тръмп отговаря простичко: „Аз съм олицетворение на американската мечта”, а това все още има огромно значение в САЩ. Вярно, той е наследил един милион долара от баща си, но ги е направил 4 милиарда и не пропуска да подчертае, че го е сторил сам: „Хора като мен построиха Америка”.

Голямото зрелище тепърва предстои, защото зад Хилари Клинтън застават всички големи леви сили, включително и авторитетните медии в САЩ, докато зад Тръмп засега са обикновените хора, колкото и странно да звучи за републикански кандидат. Зад него стои и чудесното му семейство, а това прави впечатление. В момента всички авторитетни социолози дават предимство на Хилари Клинтън, но пък Тръмп продължава да не им обръща внимание и е убеден, че има аргументите и силата да спечели изборите за поста на най-могъщия човек в света.