Христо Марков

Снощи до гр. Средец бил убит един афганистанец, който бил част от група икономически емигранти. Групата от 54 души, млади и здрави мъже от 20 до 30 години среднощ/около 22.30 часа/, преминали нелегално границата и се възпротивили на трима наши служители на Гранична полиция. Недвусмислено се агресирали и един от тримата българи произвел изстрел. Дали е било рикошет или не няма никакво значение, но един от нарушителите се капичнал и по-късно умрял. В раницата му са открити два мобилни телефона и пистолет, което показва целта на групата щурмувала българската граница.

И писнаха нашите журналисти: ама как е убит, защо е стреляно, какви /командировани или не/ са служителите на Гранична полиция, не е ли можело да се мине и без стрелба, ама на колко години е, как изглежда и какви са мотивите му да дойде тук. Просто невероятна работа! Този поплак щеше да е поредното журналистическо лигавене, ако емигрантският проблем не дойде и по наши ширини и както от половин година в Европа се превърна в тежък криминален проблем. Защото нелегалното преминаване на границата на ЕС си е пар ексаланс криминално нарушение. Многократно писахме, че тълпите от Афганистан, Еритрея, Сомалия, Пакистан, Сирия, Ирак, Египет не бягат от никаква война, а са организирани групи от млади, здрави и богати мъже, които щурмуват Европа, защото там дават възможности за източване на социалните фондове, за човешко отношение, но тълпите се увеличават и нямат никакво намерение да се кротнат. Според едно проучване от последната седмица само 10% от тези „бежанци” са сирийци и реално търсят спасение от войната там. Цялата тази галимация с деца и жени си е

една измама, 

защото според Корана жените и децата имат статут в ислямското общество като добитък и средство за печелене на пари. В Унгария са оставени 48 000 деца, които никой не знае от къде са, на кой са, как се казват дори, но унгарската държава ги храни и облича. Просто са оставени, така в лагерите и никой не се интересува от тях. В Австрия бежанците се вдигнали на протест срещу органите на реда, защото … не им харесала храната и гледаме по телевизията как тези хора хвърлят в лицето на полицаите дадените им щрудели. Просто били недоволни хората.

А оная вечер група от 54 здрави и прави млади мъже се движели най-спокойно по главния път Бургас-София и решили да се опънат на българските момчета. В 22.30 часа – тъмно като в рог. Какво да направят тримата гранични полицаи срещу агресията? Може би да ги придружат и подпомогнат до целта им? Ами ще стрелят, разбира се. Тези трима служители трябва да бъдат веднага наградени! Защото е крайно време да се разбере, че след като си външна граница на ЕС трябва наистина да си пазим и ние територията с всички средства. Всичко останало е тъп, отблъскващ либерализъм, който докара Европа до колапс и невъзможност да излезе от кризата. Мъжете, които са ходили войници знаят какво е на пост през нощта, когато дори се чуят неясни шумове, знаят за страха и изострените сетива. А в случая срещат 54 души агресивни араби, които нямат никакво намерение да се подчинят на каквито и да е разпореждания сред тъмата на нощта… Ние, българите трябва да се научим, че този проблем настъпва към границите ни и ако не ги опазим 

ще се сринем като държава,

ако Германия, Австрия, Норвегия или Унгария са богати и устойчиви икономически страни, то България като нищо ще капитулира пред 20-30 – 50 000 агресивни, гладни и нахални ислямисти, за които не може да знаем нищо освен, че са някакви хора идващи от страни с увеличен риск от тероризъм. Наистина трябва да разберем най-после елементарното условие – да опазим границите на България и на ЕС, на всяка цена е въпрос на оцеляване и национален приоритет.

Сега ще се възправят либералстващите партии – на първо място ДПС, а после Реформаторския блок и БСП, които ще искат разследване, уточняване, специализирани групи за проверка, а Атанасов от РБ вече поиска веднага оставката на шефа на гранична полиция, ще пригласят в единен и непоколебим хор и журналистите, защото ние, българите нали сме много „толерантни”, „либерални” и „широко скроени”. То няма да има спиране и ще се убедите съвсем скоро колко сме загубили от елементарното чувство за съхранение, а в случая става дума и за национално достойнство и оцеляване. Но забравяме, че „спасението на давещия се е в самия давещ се.”