Георги Боздуганов

Евгени Михайлов припомни на представителите на 58 държави в ООН публикациите от авторитетни световни медии относно качествата на претендента за генерален секретар на организацията Ирина Бокова. Обстойните журналистически разследвания на Ди Велт, Уолстрийт джърнал, Дейли мейл и останалите издания посочват комунистическо-ченгеджийска обвързаност, фалшиви биографични данни, некадърно ръководство и използване за собствени нужди на оглавяваната от нея ЮНЕСКО. Проблемът е още по-сериозен, защото именно тези медии създават международното информационно поле на дипломати и държавници, които трябва да определят новия глобален лидер.

Веднага след писмото на Михайлов Бойко Борисов потърси подкрепа за кандидатурата на Бокова от министър-председателите на Великобритания, Испания, Япония, Малайзия и Нова Зеландия без да отрече нито една от констатациите на световната преса за качествата на Бокова.

Писмото е прието за сведение в ООН, което иначе казано означава: вие знаете, че аз знам, че вие знаете какъв е издигнатият кандидат и ще вземете своето решение въз основа на вътрешната си убеденост, формирана от собствени източници. Българският премиер вероятно е запознат и с доклада на британското правителство, в който Бокова е посочена като

най-слабия мениджър 

в цялата система на ООН.(1) Известно е, че когато е поставен въросът за заемане на най-важния международен пост няма възможности за договаряне на услуга, компромис или някаква сделка и следователно неизбирането на Бокова е предрешено. По същество неговото послание е протоколна жалейка-некролог. Влязъл в ролята на Фортинбрас, оповестява изнасянето на трупа. Поемните лица от държавите постоянни членки на Съвета за сигурност предстои да довършат политическия ритуал с няколко гласувания. Второто е днес - 5 август.

В качеството си на правителствен и партиен лидер Борисов се обръща към колегите си от изброените пет страни по две причини: 1. Да избегне международен скандал инспириран от Москва. 2. Да се застрахова срещу пропагандна предизборна вълна на популизъм и псевдонационализъм с евентуално последващо гласопреливане.

Публичният вой срещу Михайлов е за вътрешна употреба – на всички заинтересовани е известно, че в Лондон и Вашингтон не четат изданията на Пеевски и Мадам В. Целта е Бокова да влезе в образ на доблестен патриот с международен престиж, а публикациите на световните медии да бъдат принизени до скверен донос. В перспектива нейното издигане за обединителен лидер на фракциите, циркулиращи между Бузлуджа и язовир Копринка е повече от вероятно. Опитите за утвърждаване на този образ блеснаха с комични двусмислия – определеният за глашатай на новата кауза Андрей Райчев сподели от телевизора: "Тук има много силен морален аспект, който искам да заобиколя”. Напълно разбираемо. В статия на Дейли мейл от 13 април 2016 г. пише, че ръководената от Бокова ЮНЕСКО е “… подложена на тежка критика през 2010 г. относно обявяване на международна награда на името на бруталния диктатор на Екваториална Гвинея Теодоро Обианг Нгуема”.(2) Въпросният диктатор управлява от 1979 г. и е пролял реки от кръв в страната с прозвището “Африканският Аушвиц“. (3) Корупцията там е норма на управление, а личното му богатство се оценява на над 600 млн. щ. д. Според опоненти на Нгуема, той “ядял части от телата на свои противници, за да придобие сила”.(4) След протести на повече от 270 различни организации, дълго обсъждане и протакане, учредяването е отхвърлено. А в случай че наградата бе утвърдена, какъв ли би бил материалният носител на отличието? 

Парче от ребро или голям пищял?

И дали за лауреатите се е предвиждала вечеря от подбрани мезета споделена с номинатора? Ясна е моралната абсурдност на подобно предложение, дори само при съмнения за канибализъм, въпреки огромните суми предлагани от гвинейския сатрап.

За да “заобиколи” напълно “силния морален аспект” Райчев добавя, че е все едно – “комунист, фашист, това е дюшеш за България”. Второто демагогско твърдение също е разбираемо. И двата тоталитарни режима са обявени за еднакво престъпни в България със закон. Австрия веднъж вече удари “дюшеша” и оттогава световната демократична общност е станала далеч по-внимателна. През 1945 г. ООН е създадена, за да предотврати възраждането на хитлеризма, да гарантира мира и международната стабилност. По ирония на съдбата през 1972 г. организацията бе оглавена от фалшифицирал своето минало нацистки офицер, при това бивш член на националсоциалистическата партия. Истината за Курт Валдхайм обаче излезе наяве и в неговата Австрия бяха изразходвани влакови композиции с мастило за писане на оправдания и обяснения.

В настоящия период на руска агресия и заплаха за демократичния свят, с избора на комунист за глобален лидер България ще удари направо джакпот. Заиграването на българския редакционен филиал на руската Дума с патриотичните чувства на нашите сънародници е чиста проба измама. Комунистите са продукт на съветския болшевизъм и принадлежат само и единствено на Кремъл. По догмата на Комунистическия интернационал месторождението и етническия им произход са без значение. Всички изпълняват задачата за налагане на болшевшкия империализъм навсякъде, където е възможно. С провежданата кампания московската върхушка прави опит да постави ООН в ролята на закрития през 1943 г. Коминтерн. Ленинската идеология е заменена с православна ксенофобия, а култът към непогрешимия вожд е възроден. Някога Сталин умело използваше Георги Димитров, днес Путин е избрал Бокова – комунистка която с нищо не е показала, че е променила възгледите си. Достатъчни са дори само кадрите запечатали нейното дефиле с оранжево-черна лентичка на парада на Путин, докато неговите войници закичени със същия знак, избиваха украинците в Донбас и

налагаха руска власт в Крим

В миналото бяха известни две състояния на нейната партия – в нелегалност или на власт. В нелегалност комунистите извършваха терористична диверсионна дейност срещу страната си в полза на Съветския съюз. Сталин ги постави на власт и те заработиха съвсем открито за Кремъл. Извършиха безброй престъпления, поискаха дори да прекратят формалното междудържавно разделение и да присъединят България като 16-та съветска република, а Държавна сигурност бе официално прогласена за филиал на КГБ. Настъпилите демократични промени им дадоха възможност да съчетават двете състояния. Когато управляват се обявяват за проевропейска политика и същевременно нелегално се трудят за путиновите интереси. Ръководител на ООН от тази партия може само да възобнови старото мнение за страната ни, която в продължение на 45 години бе възприемана като първа кремълска слугиня.

Въпреки натрупания гняв, в наше време репресиите и отмъщението за сторените от комунизма злини са немислими. Убеден съм, че демокрацията и познаването на истината са много по-силни оръжия. Дали червени и кафяви субекти се препетолъчват пред портрета на Сталин или свастикират пред образа на фюрера е въпрос на личен избор. Въпросът на нашия избор е един – да не управляват. За да се гордеем с издигането на достойни българи, а не да се срамуваме от подобни кандидати.

1.https://bivol.bg/bokova-impeachment-unesco.htmI

2. http://www.dailymail.co.uk/news/article-3536896/P...

3. http://www.cbsnews.com/news/the-worlds-enduring-d...

4. пак там