Преди пет години, когато заемащият тогава поста министър-председател Владимир Путин обяви, че след Дмитрий Медведев отново ще стане президент на Русия, руските интелектуалци изпаднаха в отчаяние. Те решиха, че управлението на Путин ще бъде безкрайно и през 2024 година, след изтичанеито на четвъртия мандат, Владимир Владимирович отново ще направи рокада с младия си партньор и ще се премести в премиерското кресло.

Но когато преди две години Путин анексира Крим, мнозина разбраха, че това е началото на края на неговото управление. Това, което мнозинството прие за триумфален танц на Русия на международната арена, либералното малцинство оцени като

предсмъртна агония на режима 

Малцина се осмелиха да кажат гласно мнението си тогава. Руските либерали много пъти изживяха горчиви разочарования след разпада на СССР, затова и станаха крайно предпазливи в аналитичните си оценки. Но мнозинаха шушукаха: „Путин няма да изкара до края на 2015 година“.

Уви, 2015 година дойде и си отиде, а Путин както и преди си е в Кремъл. А това, за което предимно само се шушукаше, сега се превърна в жива обществена дискусия: Какво трябва да се случи след като царят бъде свален? Какви закони трябва да се отменят? Какво ще правим с Крим? Следва ли да се извърши пълна лустрация, за да се изчистят веднъж завинаги руските Авиеви обори? Ако да, то доколко безжалостна трябва да бъде тази кампания?

Тази оживена дискусия се опира на предположението, че предстоят промени, при това ще настъпят по-скоро рано, отколкото късно. Хората, наистина, не са съгласни по въпроса, каква трябва да бъде смяната на режима.

Често чуждестранните наблюдатели възприемат признаците за гражданско безпокойство като положителни. Неотдавнашната диагноза на Джорд Сорос е ярък пример за този подход. Сорос смята, че заради ниските цени на нефта,

руският режим ще банкрутира през 2017 година, 

когато ще се наложи да се връща голяма част от външния дълг. Неговият анализ предполага, че икономическият колапс ще доведе до политически промени. Сорос твърди, че „популярността на Путин се основава на способността на правителството да осигурява финансова стабилност и бавното, но постоянно подобряване на нивото на живота“. Недостатъкът на пари ще направи хората раздразнителни, което е опасно за властите, предвид предстоящите през септември 2016 година парламентарни избори.

Западните информационни агенции постоянно търсят източниците на предстоящо недоволство. Протестите на шофьорите на камиони срещу данъка, от който се обогатява синът на близкия приятел и партньор по джудо на Путин - Аркадий Ротенберг, бяха тяхна любима тема известно време. Протестите на кредитополучателите във валута, чиито дългове хвръкнаха до небесата заради краха на рублата сега заеха мястото на шофьорите, макар че в абсолютни цифри техният брой е относително малък.

Руските наблюдатели пък търсят признаците за разкол и разпад вътре в руския елит. Мария Снеговая от „Ведомостей“ неотдавна написа прекрасна, провокационна статия за това, как може да сработи такъв сценарий. Сравнявайки режима на Путин с мафионския режим на Асад, Снеговая твърди, че Путин е още по-уязвим от Асад.

Руската популистка авторитарна система е основана не на чувството на принадлежност към определена етническа или религиозна група като в Сирия, а на способността на режима да преразпределя рентите от монополите върху своите акционери: вътрешните кръгове на елита, силовите ведомства, бюрокрацията и държавните служители.
За разлика от Сирия, в Русия няма нито една група, чието физическо оцеляване да не зависи от Путин. Така, че, след като руският режим изцяло зависи от достъпа до рента, то рязкото изтощаване на доходите ще доведе до

дестабилизация: заради икономическия колапс

различните групи ще бъдат въвлечени в ожесточена борба за изтощаващите се ресурси. Дестабилизацията на върхушката ще отвори вратите за протести, и с времето към тях ще се присъединят бизнесът и средната класа, а на Путин ще се наложи бързо да си отиде.

Дните на путиновия режим със сигурност са преброени и коментаторите са прави да се обръщат към елитите в търсене на признаците на бъдещи сътресения. Но много малко вероятно е да започне мащабно въстание. Историята на Русия е показала, че дворцовите преврати се случват по-често отколкото народните революции.

Достъпът до ресурсите на Русия принадлежи на едно абсолютно малцинство, вътрешният кръг от приближени на Путин, който се състои от силоваци и бизнесмени, смятани за приятели на президента на Русия.

В част 2: Кои са хората от вътрешния кръг на Путин, каква е взаимната зависимост помежду им, кои са недоволните и в какво може да се изрази тази вражда и недоволство в бъдеще – четете утре?

Превод:Faktor.bg