Георги Боздуганов

Костов реши да унищожи ДСБ така, както някога унищожи СДС. Втората му партия натрупа множество негативи, изпадна в дупка без изход и същевременно неизменно продължава да се свързва със своя създател, почетен председател и политически ментор. Тя вече не само не му е необходима, заривайки с още кал отдавна изцапания командирски образ, но нейното съществуване причинява и интензивен разпад на политическата му плът. Някой трябва да плати дължимото на малобройното синьо общество след провалената от Костов инициатива за обща дясна коалиция за изборите през 2014 г., инспирирания неуспешен саботаж на настоящото управление, и заемането на подмолни прокремълски позиции при инцидента с руския самолет в Сирия, чрез 

мюфтийската подкрепа за Доган

Костов сметки не плаща и не взима пленници. Ще я плати партията, която вчера изпи стрихниновата чаша, предлагайки г-н Плевнелиев за президент без негово съгласие и по този начин се опита да блокира пътя му към втори мандат. Дори само реакцията на президента е убийствена за ДСБ. В интерпретация: “Кои сте вие, че да издигате моята кандидатура? Не сте сериозна политическа сила, а интриганти на Костов. Всъщност вие сте онези "сини демократи", които заявиха между двата тура на последните президентски изборите, че се въздържат от подкрепа.”

Така де, след командирската манипулация Гоце отново получава бонус, а Кънев и компания поемат към отвъдното. Символът на злото обаче пак се опитва да оцелее. Да му мислят всички онези, за които той бе символ на вярата и да гадаят какъв нов политически проект се кове в драгалевските поли на Витоша. Костов може успешно да си унищожава партиите, но трябва ли за пореден път да се пробва срещу България?