Христо Марков

От големият български юрист Александър Сталийски съм научил толкова много неща за съдебната система в България, че и години след смъртта му се връщам към думите му. Веднъж ми спомена, че съдът у нас отсъжда според това кога се гледа делото и се поясни: „Ако съди някой за убийство месец след престъплението ще го осъдят на смърт, ако го съдят след една година ще му дадат 20 години, ако делото е след пет години ще го пратят в затвора за 5 години, ако гледат делото след десет години ще го оправдаят. За съдебната система в България времето заличава всичко.”

Сетих се за този пример, когато оня ден научих потресаващата новина, че Веселин Георгиев, скандалният шеф на Пътната агенция по времето на Тройната коалиция е 

оправдан напълно за аферата „Батко и Братко”

Именно тя стана причина ЕС да спре цели две програми за страната и напълни медиите, но … преди седем години. Толкова бе нужно на съдебната система да се произнесе след отлагания, връщания, прекъсвания и всякакви номера за разтакаване във времето, да се позабрави, да се отмести от полезрението, да се сменят правителства и чиновници и в крайна сметка . Обикновеният човек бива смачкан, ако падне в ръцете на тази съдебна власт, но ако са намесени премиер, министър, важни шефове, то тогава същата тази правораздавателна система е удивително сговорчива, че даже става убедителна, ако трябва да оправдае далавери за милиони.

А хронологията на „Батко и Братко” е показателна за разпада, разплутостта на лицата призвани по Конституцията да правораздават и възцаряват справедливост.

Скандалът около ремонта на прохода Хаимбоаз започва през 2006 г. Тогава консорциум между "Биндер" и "Пътни строежи Велико Търново" на Григор Иванов, който е близък приятел на Георгиев, печелят търга за ремонт на 22 780 м от северната страна на прохода. Те "вземат" обекта, въпреки предлаганата от тях най-висока оферта от 19 399 000 евро. Договорът е подписан от по – големия брат на Емил - Веселин Георгиев. "Биндер" "печели" с цена от 850 хил. евро на километър, която е най-високата от всички търгове по европрограмата "Транзитни пътища IV". Високата цена е обяснена със сложното трасе, което минава през планински терен и тунели, а гаранционният срок на пътя е скандалната само една година. В края на 2007 г. година става ясно, че Георгиев е

дал 120 млн. лв. на фирмата на брат си 

под формата на обществени поръчки. Явният конфликт на интереси става причина Европейската комисия да спре за България парите по програма ИСПА, а премиерът иска оставката му. На 23 октомври 2008 г. Софийска градска прокуратура привлича като обвиняем Веселин Георгиев за извършено престъпление по чл. 282 от Наказателния кодекс, за което се предвижда наказание от 1 до 8 г. "лишаване от свобода”, наложена му е гаранция от 10 000 лв.

На 9 март 2009 г. е даден ход на делото срещу Веселин Георгиев. И започва сагата за спасението му и едни раздадени милиони. Делото не започва, защото подсъдимият представя болничен лист, че се лекува от 4 март в Клиника по неврохирургия в Пловдив. Адвокатът на бившия пътен шеф Пламен Ялнъзов също не се явява пред съда и прокурорът Моника Малинова настоява да бъде глобен. Съдията Георги Колев не го санкционира с мотива, че делото се отлага най-вече заради заболяването на Георгиев, и дава срок на адвоката да обясни причините за отсъствието си. Към момента Министерството на финансите не завежда граждански иск по делото.То единствено има право от името на държавата да направи това срещу бившия шеф на пътния фонд за вредите, които е причинил с престъплението си. Въпреки санкциите на ЕС министерството си прави оглушки и мълчи.

Казусът стана причина ЕК светкавично да замрази за няколко месеца плащанията за България по програмите ИСПА и ФАР, а след това и да бъде приет закон за конфликт на интереси.

На 23 юни 2009 г. Софийският градски съд отлага делото срещу бившия изпълнителен директор на фонд "Републиканска пътна инфраструктура" Веселин Георгиев-Батко. Причината е неявяването на петима от призованите свидетели. На 17 септември 2009 г. делото пак е отложено. Причините са неизвестни. На 20 април 2010 г. двама ексминистри от кабинета "Станишев" Гергана Паси и Пламен Орешарски се явяват като свидетели. Според Гергана Паси именно от този казус се ражда и идеята за закон за противодействие и разкриване на конфликта на интереси. Тя заявява в съда: "Не се гледаше добре на това, че в България нямаше добра система за финансов контрол". Тя определя януари 2008 г. като "черен месец за усвояването на еврофондовете у нас".

Но „процедурата” продължава смело и „законно”

След избирането на съдия Георги Колев на 4 ноември 2010 г. за председател на Върховния административен съд процесът започва от начало, като е разпределен на магистрата Весела Дончева. На 28 юни 2011 г. става ясно, че съдия Весела Дончева изненадващо стопира делото срещу Батко, като връща в прокуратурата за частично прекратяване вместо да му даде ход. По този начин стартът на обществено значимото разследване е отложен за края на годината. Делото е върнато на прокуратурата за отстраняване на нарушения за последно, след което е поето от зам. председателя на СГС Петя Крънчева. На бившия директор на Републиканска пътна инфраструктура Веселин Георгиев е повдигнато обвинение за престъпление по служба в периода от 24 октомври 2006 до 2007 г. основно за процедури по Закона за обществените поръчки (ЗОП), от които са настъпили значителни вредни последици. След като вече веднъж тя не открива никакви нередности и насрочва процеса, Дончева не забелязва, че според обвинението Веселин Георгиев трябва да отговаря за 11 сделки, а доказателства са събрани само за 8.

На 29 октомври 2012 г. за четвърти път е направен опит да тръгне делото срещу Веселин Георгиев, като и той се оказва неуспешен. Делото е отложено, тъй като защитникът на Веселин Георгиев - Пламен Ялнъзов не се явява в съдебната зала, защото е в чужбина. Тогава не се явява и представител на пътната агенция като свидетел. На 26 март 2013 г. процесът отново не тръгва, защото председателят на съдебния състав - съдия Петя Крънчева е болна. От нейно име се явява печално известната Румяна Ченалова, която съобщава, че Крънчева има сериозен внезапно възникнал здравословен проблем и не може да присъства в съдебна зала. На 27 ноември 2013 г. Софийски градски съд не дава ход на делото срещу станалия известен с аферата "Батко и Братко" Веселин Георгиев за злоупотреби в Пътния фонд заради невъзможност на един от съдебните заседатели да се яви на заседанието. На 13 декември 2013 г. в Софийски градски съд най-после се дават старт на делото. Но сега пък вещите лица искат още 4-5 месеца да се справят с експертизата си след като не са им стигнали 5 години да я направят. На 26 март 2015 г. е разпитан като свидетел и бившият премиер Пламен Орешарски, който разказва, че по запитвания от ЕК няколко пъти е давал обяснения за действията на Георгиев.

И така се стига до 

логичния финал и съдебната „справедливост”

Софийският градски съд и съдия Петя Крънчева оправда напълно бившия шеф на пътния фонд Веселин Георгиев. Осемте договора за общо 120 млн. лева прибрани от двамата му братя са изрядни и не са ощетили държавата. Майната му на ЕС и техните възражения. Тук всичко е чисто, просто пито-платено. В мотивите на съдия Крънчева има нещо смайващо. Тя приема, че „няма как да се направи логическа връзка между подписването на осемте договора и временното замразяване на европрограмите”! При такива мотиви занемяваш, защото се оказва, че за българския съд становищата, предупрежденията, санкциите, проверките на ЕК нямат никакво значение. Сякаш всичко това, което е станало е приумица на някакви скрупульозни европейци, а ние сме чисти и непорочни.

Евфемизмът „Батко и Братко” дълго време бе даван за пример за корупционен скандал, с аферата се свързваха директно Сергей Станишев и Асен Гагаузов, докато след 7 г. логичният финал се състоя – за избраните възмездие няма да има. Дори с вдъхновение главният герой Веселин Георгиев сподели след решението: „Господ ме спаси от несправедлива присъда.”, дори поиска извинение. Всъщност в ролята на Господ в случая се яви съдийката Крънчева, но дали ще е тя или някой друг блюстител на правораздаването няма никакво значение. Съдебната система в България до такава степен е загубила доверието на хората, че и най-голямата далавера може да мине като случаен и непредвиден инцидент. А някакви реформатори вече повече от година обещават промяна в нея и нищо, ама абсолютно нищо не се случва, просто се говори и обещава. Поредните обществени измамници, които се заиграват с щенията на хората, но резултатът е традиционно клонящ към нула, защото просто дори малката доза справедливост, за която се надяваме се изпарява мигом щом опре до съда. 

В същото време ни облъчват с парадокси като смешното дело срещу бившия вътрешен министър Цветан Цветанов – осъден на две инстанции ефективно, че отказал да харчи държавни пари и не разрешил СРС за две катерушки в Търновско село. Като сложиш на везните на справедливостта 120 млн. за батко и бракто и измислените катерушки, няма как да не ти светне, че в България се правораздава и по политическа целесъобразност. И най-страшното е, че сякаш вече стигнахме до пълната безнадеждност, а всяко общество достигнало до това състояние е обречено на гибел.