Прекалената агресивност на руската пропаганда, едностранчивата информация за ситуацията на Балканите, заедно с такива прояви на „мека сила“ като славянския поход на „Нощните вълци“, неотклонно съкращават броя на нашите симпатизанти в тези страни пише руският анализатор Александър Чурсин в „Новая газета“

Скоро бях в България и ми се случи да срещна впечатляваща процесия: отпред полицейска кола, след нея група мотоциклетисти с кожени дрехи, с машини окичени с руски знамена и всякаква „православна“ атрибутика - „Нощните вълци“. Местните шофьори спираха колите си почти в канавките – никой от крайпътните градове и села не излезе да приветства с хляб и сол „скъпите гости“.

„Воаяжът“ наречен „Славянски свят“,

според собствените им твърдения, има за цел „да укрепи диалога между славянските народи, да припомнят за вековната дружба, за общите страници в историята“.

Вярно, че стартът на „миролюбивия“ пробег на българска земя започна с бой между привърженици и противници на „Нощните вълци“, а в столицата София ги посрещна жалка групичка от 50-ина поклонници, и поне пет пъти по-многолюден протест. Само силното присъствие на полиция предотврати масов бой между тях.

Останалите българи просто не забелязаха душевния порив на руснаците на мотоциклети към дружба между народите. И не би могло да е иначе в тази атмосфера на информационно-пропагандна избирателност, в която за балканските страни от Румъния до Словения официозните руски медии пишат основно в негативен контекст.

Според тях, румънските власти без да ги е грижа за „бедстващото население“ се стремят единствено да разширят американската и натовската военщина на своя територия.

В Белград пък сърбите масово протестирали срещу правителството, което се стреми към членство в ЕС. А българската енергетика е на ръба на катастрофата заради отказа на българите да си построят атомна електроцентрала с „помощта“ на Русия. В центъра на София хулигани боядисват паметника на съветските войници, а властите с бездействието си поощряват престъпниците, оскърбяващи паметта на „освободителите си“.

Не трябва да се учудваме на тази „информационна“ политика – тонът се задава от Кремъл. Достатъчно е да си спомним газопровода „Южен поток“ когато на най-високо равнище Москва обвини българските власти в провал на проекта, „пропускайки“ един важен детайл: от 2007 година България е член на ЕС, 

където действа „неудобен“ за Газпром закон за енергетиката

Друг пример за назидателни поучения от официален представител на руското МВнР по адрес на България пък съвсем ни връща към времената на отдавна отминалите години на имперското величие. Веднага след като българският парламент създаде временна комисия за разследване на намеса от страна на Русия и Турция във вътрешните и работи, от Москва последваха обвинения, че българите са загубили паметта си и не помнят кой ги е освободил от турско робство и от фашизма.

Истинска буря се разрази в средите на руските депутати и висши администратори и по повод поканата към Черна гора да влезе в НАТО. Един от вицепремиерите ни дори си позволи, демонстрирайки своеобразно „остроумие“ и без изобщо да го е грижа за последствията от думите си, оскърби една суверенна държава, като я нарече „беден роднина, поканен на масата на богатите“. Последваха го и други политици, депутати, представители на правителството, заплашвайки малката балканска страна с големи неприятности.

Да изкривяваш съзнателно историческите факти, едностранно да оценяваш и отразяваш текущите международни събития, да плашиш с негативни последствия и да заплашваш с репресивни мерки съседни държави – това се превърна в доминираща черта на външнополитическия стил на Москва.

Този стил, препредаден от пропагандата чрез прокремълнските медии чувствително вреди на имиджа на Русия зад граница, а сред населението създава изкривена информационна картина на света.

Така, например, само 4% от руските граждани през тази година са определили България като приятелска страна, докато преди три години, през 2013 година са били 10%.

Доскоро в съзнанието на българите Русия беше най-близката славянска и приятелска страна, но ситуацията се променя – не в наша полза.

Ако сред българите от по-старото поколения рядко някой не говори или разбира руски, пък макар и в рамките на учебната програма, то сегашната българска младеж изучава английски, френски, немски, защото искат да 

получат образование не в руски, а в европейски университети

Руската пропаганда работи с обратен ефект не само в България. Мой познат сръбски политолог веднъж ми каза, че в Сърбия все още има хора, които смятат Русия за съюзник, но в последните години техният брой намалява.

Причината е, че на думи Москва непрекъснато твърди за своята дружба, но на практика се отнася пренебрежително към сръбските интереси и подкрепя националистите от времето на юговойните, чиито последствия страната се стреми морално и политически да преосмисли и преодолее.

Сред младите сърби от предишните проруски симпатии не е останала и следа. Те разбират бащите си и им прощават преклонението пред Москва, но им е по-близка и интересна Европа.

Прекалената агресивност на руската пропаганда, едностранчивата информация за ситуацията на Балканите, заедно с такива прояви на „мека сила“ като славянския поход на „Нощните вълци“, неотклонно съкращават броя на нашите симпатизанти в тези страни.

И със сигурност тези методи и действия не могат да се конкурират с многобройните табели на обектите с обществено и културно значение в България, на спирките на обществения транспорт: възстановено, построено със средства или със съдействието на Европейския съюз.

Превод:Faktor.bg