Д-р Любомир Канов, Ню Йорк

Моята подкрепа към позицията на Движение "22 септември" допълвам и изразявам със следното:

1. Присъединявам се изцяло към препоръките на Жан-Клод Юнкер за предизборно единение на Европейската Народна Партия пред атаките на промосковските тайни и явни орки, които са започнали офанзивата за геополитическо преориентиране на България към путинското неосъветско пространство.

2. В тези избори за европейски парламент петата колона на Москва е хвърлила всички средства от арсенала си и е активизирала както старите промосковски агенти като Гоце и потомците на комунистическата номенклатура заедно с колективното тяло на ДС, така и новообразувания като Сидеров и Дудука Бареков, плюс вездесъщи агент провокатори на всички нива в медиите, социологията и навсякъде където се формира обществено мнение и политика.
Очевидно е, че координацията на провала на България като член на ЕС и откритото й пренасочване към Евразия се извършва и финансира с московски пари през български банки, заробващи енергийни проекти и монополи, руски посланици, отдавна внедрени агенти на КГБ и новозавербувани от ФСБ, медийни магнати и журналисти на иждивение (Волгин, Александър Симов и пр).
Както изглежда играта на Троянски кон е омръзнала на кочияшите в Москва и според тях е дошло времето на Народна Република Българусия евентуално с Генерал Губернатор Сидеров и Президент Бареков. Троянският кон, както изглежда, е мъртъв в техните очи и повече не им е нужен като такъв.

3. Тези избори носят риска да се превърнат в демонстрация на успешното разединение на онези българи, които не желаят да бъдат вкарани отново в постсъветският модел, но не успяват да се организират успешно и да дадат отпор. Вечно сегментирани в различни фракции и конфигурации и ожесточено воюващи помежду си в дребното, но неспособни да видят главната опасност и обединяващото ги.
Срещу европейски мислещите хора

за съжаление е не само тяхната неспособност за обединяване пред лицето на голяма опасност, не само липсата на инстинкт за самосъхранение, но и демографските и културните реалности на съвременна България. Срещу българският, така да се каже европеиден "евромайдан", е реално организиран от орките и от гореспоменатите фактори, и противопоставен внушителен сбор от полуграмотни носталгици по текезесето, пенсионери с увреди в дълготрайната памет, платени цигани, а и не само цигани, зависими "роби на труда" в предприятията приватизирани от червените, бивши и настоящи военни и пенсионери, бившите партийни, профсъюзни, номеклатурни кадри, зависими от държавата чиновници и пр. и пр. Плюс, една монолитна маса от етнорелигиозен вот, който изцяло и под команда гласува за Падишаха от Боянските Сараи Доган, който на свой ред е зависим също от някогашните и сегашни тайни служби и кръгове, на които дължи всичко.
Тези гласове през всичките години на прехода, в решителни моменти винаги са наклонявали везната срещу декомунизацията на страната. Всичките тези хора са хора живеещи, мислещи и гласуващи по парадокс, точно както в сегашна Русия и Източна Украйна: народ, чийто деди са измрели от глад до степен на човекоядство и изяждане на собствените си деца през Голодомора или са изгнили в бараките на Гулаг от алиментарна дистрофия по заповед на Сталин, сега отново разнасят с болшевишки патос по площадите хоругви с лика му и обожават прекият му империалистически наследник Путин. У нас също този тип манталитет съществува в главите на значителна част от населението, може би само без руската мания за величие и с бай Тошо като носталгичен елемент, но тези хора наистина се радват, когато Путин прави " мръсно" на Европа и Америка. Който иска, може да открие тези хора не само по кръчмите в малките селища, но и с коментари под всяка политическа статия по въпроса за агресията срещу Украйна, макар и мощно допълвани от платените червени тролове.

4. Дошло е време за обединение или смърт в политически смисъл на думата. Има противопоставяне не толкова между социалистите и Народната Партия в ЕС, колкото между 

бъдеще за България или бъдеще без България

"Умните и красивите" ще си тръгнат, както вече се случи на няколко вълни с мнозина отвратени от кекавото и неспособно да се справи с корумпирания посткомунизъм дясно, (доколкото и когато имаше шанс за това), ако и този път триглавата или четириглава промосковска, антибългарска хидра отново триумфира.

5. "Долу ГЕРБ, никога повече ГЕРБ на власт" е другата основна опорна точка на Станишев т.е. Моника, на Бареков, на Доганистите от типа Данчо Ментата, в близкото минало съответно Христо Бисеров (изчезнал от медиите крадец и специалист по зъбовадене), на платените социолози, на всичките споменати червени тролове замърсяващи всеки възможен форум, които използват за повод, дори статии за климата или за детеубийство, за да атакуват тази партия и лично Борисов и Цветанов.
Самият размах на тази кампания би трябвало да накара някои дясномислещи хора да се замислят за какво става дума. Подстрекавани с руски пари февруарски протести с масивно присъствие на титушки и агитки подобни на Сидеровия антураж свалят правителството на ГЕРБ.
Бареков и Мая Манолова осъществяват посредством обвинения за фалшифицирани бюлетини и с помощта на телевизията и на витиеватите крясъци на Местан за държавен преврат Костинбродските опорочени избори през Май 2013, след което червената коалиция заграбва властта. Врагът на тази коалиция и прицел на техните атаки непрестанно е ГЕРБ. Причината е, че въпреки множеството грешни стъпки

ГЕРБ е ориентиран към Европа

и получи признанието на Запада като лоялен партньор на всички нива, включително борбата с престъпността.
За жалост, немалко десни подхванаха рефрена "никога повече ГЕРБ !" сякаш не виждайки кой е всъщност истинският им противник. Това продължава и досега, по един късоглед и изкривен начин, като същевременно се издигат за водачи и лице на дясното представителство хора с комсомолска лексика и крайно съмнителна политическа биография с безразборни и дори безобразни партийни лоялности в миналото.
Това разединява проевропейските хора, да не казвам десните, защото в това определение вече трудно се намира някакъв смисъл и това е според мене фатална грешка.

6. Накрая ще кажа следното: ГЕРБ и Бойко Борисов имат много сериозни проблеми в моите очи и вероятно в очите на много хора със сходно на моето мислене. Тяхната позиция по Южен Поток е погрешна и изненадваща. Южен Поток трябва да бъде спрян заради европейските интереси за енергийната независимост на България и Европа, по причина на санкциите наложени поради Путинската агресия срещу Украйна и негативния ефект, който ще има върху нея, както и поради неговата пълна неизгодност за България освен за руските агенти и български мафиоти заинтересувани в далаверите около построяването му. Борисов учудва със своята подкрепа за проекта и независимо дали ще има обединяване с ГЕРБ или не, той дължи отговори по този въпрос.
Другият подобен въпрос свързан с енергийната независимост на страната е шистовият газ и неговият много бързо наложен мораториум върху проучването му. Не дори добиването му! Тук има една много бърза капитулация пред очевидно оркестрирани протести от зелени хора с възможно червено московско финансиране. Това също изисква обяснения.
Има съществени мълчания от страна на ГЕРБ по отношение на различни олигарси като ТИМ и други, които изобщо не се връзват с тяхното намерение за борба с корупцията по върховете и за ясна политика спрямо престъпността и зависимостите.

Демократичното ухо се дразни от говорене в първо лице, единствено число

и това трябва много ясно да се разбере от Борисов, защото единството се състои от съвкупността на всички хора обединени от една цел и за постигането й всички са еднакво важни. Балканското бабаитство не стои добре в контекста на българските надежди за цивилизационна принадлежност към Европа и човек може да разговаря на човешки и разбираем език с народа си без да профанизира езика си. Но честният и прям език трябва да бъде в основата на всяко обединение с някаква надежда за успех.
А най- съдбоносните въпроси за Конституцията, за съдебната система, за МВР и за службите, за лустрацията и за обявяването на комунистическият режим за престъпен наравно с фашизма трябва да станат основни публични и политически дискусии с участието на всичките обединени сили на антикомунистическата опозиция. Защото за такава трябва да става дума.
Противникът е трансформираният, но нереформиран български комунизъм, а не ГЕРБ.