Иван Сотиров

Целият преход мина под егидата на организираното от БКП и ДС "национално съгласие". От самото начало на прехода комунистическата номенклатура се опитваше и за съжаление успя да размие отговорността си за престъпната си и антинационална политика, като размахваше лозунга и пробутваше декларации за национално единение. 
Днес, виждаме, че 

Льотчикът Румен Радев е тръгнал по стъпките на  танкиста Петър Младенов

  Дори от администрацията му  няма защо да си губят времето – могат направо да преписват декларациите за национално съгласие на БКП и техния президент от 1990 година. Публикувани са във вестник „Работническо дело“. За улеснение на президентските съветници накрая прилагам и някои от тях, а като бонус предлагам на вниманието им и  Декларацията за национално съгласие приета от 38 Народно събрание  и обнародвана в Д.В. на 13 Май 1997г. И в нея въпросът за вината за икономическата катастрофа е подминат, но има консенсус по въпроса за мерките за излизане от нея. Изобщо мантрата който крал, крал, дайте да не се обръщаме назада, а да гледаме напред е най-консолидиращия фактор за партийните елити на прехода, тя е омертата на перестроечната мафия.
Най добре се убива в „името на народа“  и най-добре и безнаказано се граби в името на „националното единение“. Груб цинизъм  е непокаялите се представители на партията, организирала терора, грабежа и разделението на народа ни за да го държат в подчинение и в интерес на една чужда държава, днес да говорят за единение на нацията. 

Нагло и срамно

 е "общественици" и "историци", които са слугували на ДС и БКП да  ни поучават, че историята не бива да слугува на политиката. Днес, олигархичните кланове представят корпоративно-мафиотския сблъсък помежду си, като израз на демокрация и като борба на идеи,  чрез управляваната от тях мощна пропагандна машина манипулират избирателите превръщайки ги във свои футболни агитки. Единение на народа около властващата днес олигархия, представляваща  династично възпроизводство на старата  комунистическа  номенклатура е равносилно на самоубийство на нацията! България се нуждае от единение на почтените хора, които милеят за Отечеството ни, точно срещу тази олигархия, окято лъже, граби и продава народа ни. Вината се поема с покаяние и наказание, а не с мезе. Без възмездие, без поемане на отговорност за престъпленията, няма справедливост, а без справедливост няма гражданско общество, а деморализация и израждане на нацията ни в стадо от роби, което я  обрича на позор и изчезване. 

Последователно и неотклонно по пътя на националното единство и съгласие

Политбюро на ЦК на БКП 

в.“Работническо дело“, 3 януари 1990
Верен път към национално съгласие
Съвместна декларация на политическите и обществени организации в НР България 

в.“Работническо дело“, 5 януари 1990
Партиите да декларират отказ от насилие
„Президентът предлага: Документът ще се депозира в ООН“

в.“Работническо дело“, 23 април 1990

Президентът: България няма друг път освен национално помирение и съгласие

в.“Работническо дело“, 9 май 1990
Пагубно ще бъде, ако ни заслепят чувства за мъст и омраза
Изказване на Петър Младенов на честване на годишнина в Батак – България е една и е неприкосновена, казва той.

в.“Работническо дело“, 17 май 1990

ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА НАЦИОНАЛНО СЪГЛАСИЕ

Обн. ДВ. бр.38 от 13 Май 1997г.

Ние, народните представители от Тридесет и осмото Народно събрание, с воля да работим за доброто на България, обявяваме своята решителност да преодолеем политическата, икономическата и моралната криза в страната.

В името на това ще търсим непрестанно конкретно съгласие помежду ни по основните национални проблеми.

Като споделяме убеждението, че обща основа за изход от кризата е спазването на Конституцията на страната и зачитането на правата на всички граждани, като приветстваме постигнатото на 4 февруари 1997 г. с посредничеството на президента на Република България национално политическо съгласие за провеждане на предсрочни парламентарни избори,

като потвърждаваме отново Декларацията на политическите сили от 11 февруари 1997 г. за принципите за излизане от кризата и приетото на тази основа Решение на Тридесет и седмото Народно събрание от 13 февруари 1997 г. за даване съгласие служебното правителство да води преговори и сключва договори и споразумения с други държави, международни организации и финансови институции за външни заеми, за финансова стабилизация и социална защита при условия не по-лоши от тези по ратифицираните досега, и като обявяваме готовност в атмосфера на конструктивен парламентарен диалог да приемем незабавно законите, необходими за реализация на споразумението с Международния валутен фонд, посочена в Декларацията на политическите сили от 18 март 1997 г.,

ЗАЯВЯВАМЕ, ЧЕ ЩЕ ПОДКРЕПИМ:

1. По принцип споразуменията на България с международните финансови институции, включително и въвеждането на Валутен съвет, като необходими за осигуряване на външна подкрепа за излизане от икономическата катастрофа.

2. Справедливото разпределение социалните тежести на реформата.

3. Ускорено и реално възстановяване собствеността на земеделските земи и създаване условия за ефективното им използване.

4. Решителна борба с престъпността и особено с организираната престъпност и корупцията, независимо от политическия цвят, на всички нива и власти в държавата.

5. Отварянето на досиетата на политиците, висшите магистрати и администратори, за да неутрализираме тяхната зависимост от бившите служби за сигурност.

6. Пълноправното членство на България в Европейския съюз и всички конкретни усилия в тази насока.

7. Членството на България в Организацията на Северноатлантическия договор.

Декларацията е приета от ХХХVIII Народно събрание на 8 май 1997 г. и е подпечатана с държавния печат.