Александър Йорданов

Според Конституцията президентът има по-скоро представителни функции. Той дори няма правата, които има всеки народен представител, а именно да внася закони в Народното събрание.

Досегашната практика показва три образа на българския президент:

1. Лидер на политическа формация, който се дистанцира от нея след като стане президент. Такъв президент бе д-р Ж. Желев, който се конфронтира със СДС и прояви амбиция да дирижира задкулисно и изпълнителната власт: правителството на Л. Беров.

2. "Ново лице", което се ползва с пълното доверие на политическия лидер, докато позициите им не започнат да се разминават и един на друг да си казват: "кажи си". Такива президенти бяха Петър Стоянов и Росен Плевнелиев – лансирани от партийните лидери, но в един момент оказали се "неудобни" за тях.

3. Партиен лидер става президент. Това е случаят с председателя на БСП Георги Първанов, който изкара два президентски мандата в почти пълен комфорт.

ЩЕ ПРОМЕНЯТ ЛИ ПРЕДСТОЯЩИТЕ ИЗБОРИ ТАЗИ ПРАКТИКА? ВЪЗМОЖНО Е, НО САМО АКО БЪДЕ ИЗБРАН ПРЕЗИДЕНТ НАПЪЛНО ЗАВИСИМ ОТ ПАРТИЙНИЯ СИ ЛИДЕР.

Кандидати има много, но като цяло картината е трагикомична. Има много куриозни кандидати, образи, които нямат преценка за самите себе си и абсолютно не са в час с държавното управление. Те ще покрякят, ще се покажат по медиите и ще изпълнят със съдържание известното: шумим, братец, шумим. В групата на КУРИОЗИТЕ попадат:

Веселин Марешки, Велизар Енчев, Жорж Ганчев, Диана Димитрова, Бисер Миланов, Александър Томов, Йорданка Колева, Татяна Дончева, Камен Попов, Румен Гълъбинов, Кемил Ахмед Рамадан, Пламен Пасков, Димитър Маринов, Николай Банев. Всеки един от тях се върти около хималайският 1%.

Към тази група отнасям за съжаление и Господин Тонев, когато познавам като разумен човек и именно затова само мога да се учудвам на неразумния му мерак днес.

Тук са и двама от тези, които греят с чужда светлина: мераклията за всякакъв пост Пламен Орешарски, който в случая ще обслужи най-вероятно интересите на Ахмед Доган и Ивайло Калфин, който отново играе заместваща роля– явява се вместо Георги Първанов.

ВСИЧКИ УЧАСТНИЦИ В ГРУПАТА НА КУРИОЗИТЕ

нямат никакви шансове на тези ПРЕЗИДЕНТСКИ избори.

Очертават се четири основни кандидатпрезидентски двойки около които ще се съсредоточи над 90% от вота на българските избиратели. Кои са те?

1. Кандидатите на Рефоматорския блок– Трайчо Трайков и Съби Събев. Те ще съберат гласовете на тези избиратели, които са част от някогашната синя политическа вълна и на всички, които нямат никакво колебание по въпроса за евроатлантическата ориентация на България и за пресичане на пагубното руско влияние в България.

2. Кандидатите подкрепени от БСП – Румен Радев и Илияна Йотова. Те разчитат на чисто партиен вот, както и на гласове сред слабо образованата част от българското гражданство. Ще получат и гласовете на тези, за които истинската родина не е България, а Русия.

3. Кандитатите на ОБЕДИНЕНИТЕ ПАТРИОТИ – Красимир Каракачанов и Явор Нотев. Те ще разчитат освен на партийния вот и на масовата популистка кампания против бежанците и обслужването на руските интереси у нас. Ще сме свидетели и на силна антиевропейска и антинатовска реторика в тяхната кампания.

4. Кандидатите на ГЕРБ – Цецка Цачева и Пламен Манушев.Те влизат в надпреварата като безспорни фаворити. Предимство им дава фактът, че кандидатът за президент Цачева е два пъти председател на парламента, а това предполага държавнически опит. Очакванията са, ако бъде избрана, Цачева да утвърди новата практика: президентът да бъде безпрекословно верен, доверен и напълно съобразяващ се с мнението на премиера и партиен лидер.

ИЗВОДИ:

При избор на Цачева думите на Борисов и политиката на Борисов ще бъдат повтаряни с трепет и уважение.В държавата ще цари спокойствието характерно за всяка еднолична власт.

При избор на Радев трябва да очакваме рязко дестабилизиране на държавата, предсрочни парламентарни избори и със сигурност сериозни елементи на финансова и икономическа криза. Връщането на България в орбитата на влияние на Русия се разбира от само себе си.

При избор на Каракачанов страната ще бъде вкарана в хаос и политиката ще се превърне в една голяма говорилня, в която най-силно ще звучи популисткият глас на "президента". И в този случай на "патриотизъм" България ще остане на заден план, а на преден ще бъде Русия.

Добрата новина е, че Каракачанов и Радев нямат шанс. Президент с фамилия Радев или Каракачанов няма да имаме.

Така дилемата на тези избори за нормалните хора се свежда до: ТРАЙКОВ ИЛИ ЦАЧЕВА.

В единият случай – ТРАЙКОВ, имаме кандидат номиниран от гражданска общност и приет от няколко партии. Трайков е сравнително ново лице, но с ясни български и евроатлантически позиции. При това е отличен експерт в област от изключително значение за националната сигурност и развитие: енергетиката. Именно зависимостта ни в енергетиката от Русия не ни дава възможност за истинска независима политика на международната сцена.

Във втория случай – ЦАЧЕВА, имаме кандидат изцяло зависим от своя партиен лидер и напълно съобразяващ се с него. Докато този лидер е на власт изненади не могат да се очакват. Проблеми могат да настъпят, ако в рамките на президентския мандат "Началникът" загуби премиерският пост. Но засега на страната на г-жа Цачева е силната електорална подкрепа за ГЕРБ, парламентарният опит в потушаването на конфликти, диалогичността. Слабост: неясното отношение към руските антиевропейски амбиции и руското влияние в България. Цачева употребява понятието "баланс" повтаряйки очаквано Борисов. Но стара истина е, че за да има баланс в двустранни отношения е необходимо те първо да бъдат равнопоставени. Първо везната на отношенията да се изравни, а след това да се внимава за баланса. В случая отношенията ни с Русия не са все още равнопоставени, защото Русия силно е наклонила везната в своя полза, което е видно дори и от реториката на много от кандидатите за президент. Затова преди баланса българският президент трябва да защити тезата за равнопоставеността с риск да бъде определен от премиера Борисов като "ястреб". Със сигурност г-жа Цачева не е и няма да бъде "ястреб". Впрочем, понятието е взето от съветската политическа реторика спрямо Запада и САЩ от времето на Студената война и бе силно употребявано по партийна и ДС инструкция от членовете на БКП в миналото. Защо сега го употреби Борисов спрямо Плевнелиев?

И така. Най-добрият вариант за България ще бъде, ако на тези президентски избори на балотаж се срещнат кандидатите на ГЕРБ и на Реформаторския блок. Тогава няма да се страхуваме, че изборът може да застраши опасно бъдещето на България. Турбуленцията ще бъде най-малка. Корабокрушение не се очаква. Още повече, че поне до денят на изборите Реформаторският блок и ГЕРБ са управляваща коалиция. Интересът ще предизвика само въпросът: кого ще подкрепят на балотаж гласувалите преди това за кандидатите на БСП, на Патриотите, на АБВ, на ДПС, на заспалите около единият процент кандидати. Но това е тема по която ще разсъждаваме в седмицата преди балотажа. Нека засега приемем тезата, че за доброто на България на балотаж трябва да се срещнат Цачева/ Манушев и Трайков/Събев.