Иван Сотиров

Питам хората, които заявяват, че няма да гласуват на референдума с аргумента, че бил иницииран от „Шоуто на Слави“, защото са против чалгата и мутрите:

Симфонична музика или рок изпълняваха същите тези лица от същото това шоу през зимата на 1997 г., когато бяха срещу правителството на Жан Виденов и когато пееха пред Храма „Св. Александър Невски“ на митингите на опозицията? Тогава не бяха ли мутри и чалгаджии? Ръкопляскахте ли им тогава, пригласяхте ли им тогава?

Знаете ли кои са срещу чисто мажоритарна система с балотаж и срещу намаляване на субсидията за партиите? Знаете, защото те не го крият и категорично и многократно са го заявявали: - БСП, ДПС, ВМРО, АТАКА и другите парламентарни партии! По вашата логика с тях ли сте?

Претенциозните ви „десни“ лидери ходиха ли, до един, без изключение,

да се лигавят в шоуто

на „чалгаджията“ и „мутрата“? Ходиха!

Аз нито съм участвал в „Шоуто на Слави“, нито им ходя на концертите, но ще гласувам на този референдум, въпреки това кой го организира и кой го подкрепя, защото имам сериозни аргументи за това и защото последователно съм защитавал тези идеи много преди от шоуто да инициират референдума. Разбирам, много мои приятели и уважавам техните аргументи, независимо, че не ги споделям, за обратното. Това, обаче, което дълбоко презирам е болшевишката схема на мислене, при която единственият аргумент срещу една теза е нейният автор, а не нейната същност. Въпрос на самоуважение и на уважение към събеседника е да не се използват такива примитивни аргументи.

Най-жалкото,

обаче, е обстоятелството, че някои хора си смениха позицията по въпроса на 180 градуса, само защото ръководствата на партиите, за които работят и на които симпатизират, смениха курса. Колко е тъжно, че днес, все още, е актуален оня стар виц от времето на комунизма - "Права линия е всяка крива линия, която е успоредна на партийната!"

Когато говориш срещу чалгата, добре е да съзнаваш, че тя е състояние на духа, а не просто музикален вкус. Екзалтираното и натрапчиво повтаряне на тъпите опорни точки на партийните централи, и в ритмичен, и в съдържателен смисъл си е чиста чалга. Но за всички тези „борци“ срещу чалгата, които си намериха удобно алиби в "Шоуто на Слави" за да се извъртят като фурнаджийски лопати, припомням тази моя публикация(ТУК) от юли 2015 г.