​Няколко аргумента - защо Цветанов е невинен?

Георги Марков, бивш конституционен съдия

В основата на делото „Цветанов“, по което бившият вътрешен министър бе осъден от втора съдебна инстанция на 4 години лишаване от свобода, е заложен следният казус: Когато един съд даде разрешение за използването на СРС, длъжен ли е административният орган на всяка цена и при всички обстоятелства да ги приложи? Намира ли се в хипотезата на обвързана компетентност или е в хипотеза на оперативна самостоятелност, когато може да избира между различни решения, които са еднакво законосъобразни? В това число и да не приложи СРС, и да не издаде съответните актове за това.

Вярна е втората хипотеза – министърът има дискреционна власт

и право на свободно усмотрение, в зависимост от оперативната ситуация.

Това е така, защото съдебното решение за прилагане на СРС има разрешителен характер, както се вижда и от текста на чл.34, ал.2 от Конституцията, като гаранция за спазване на основните права на гражданите. Без разрешение на съда не може да се ползва СРС, за да няма административен произвол, но това разрешение не създава задължения за министъра на всяка цена да го използва. Това не е класическо съдебно решение, което да има силата на нещо присъдено и решава правен спор, по който министърът е страна. Този съдебен акт има охранителен характер и само създава законова предпоставка за евентуално прилагане на СРС, като в сложна оперативна обстановка преценката се извършва от изпълнително-разпоредителния орган.

Конституцията има пряко действие

Разделя властите, при което възлага осъществяването на вътрешната политика на Министерския съвет – чл.105 от Основния закон, част от която е и политиката на национална сигурност, борба с тероризма, наркотрафика и пр. Тук държавната политика се осъществява от министър на вътрешните работи – чл.33 от Закона за МВР. Не случайно в Решение №1 от 1998 г. Конституционният съд е посочил, че контролът по използване на СРС в крайна сметка не може да бъде предоставен на друг орган, освен на министъра, защото това би нарушило разделението и независимостта на властите. Съдебните разрешения за използване на СРС охраняват правата на гражданите, но не създават задължения, а само възможност за използването им от установените в Основния закон органи.