Петър Бояджиев, Франция

С днешна дата всички влезли в парламента припяват един заучен рефрен: „Ние сме добрите, вън сатаната ДПС от властта, за да оправим народ и държава”. Анализатори даже твърдят, че политиците ни от всички бои най-сетне са постигнали консенсус, обявявайки, че най-голямото зло е ДПС и дружно го заклеймиха. Според тях Местан трябва да остане на резервната скамейка, защото прегръдката му е задушаваща, а коалицията с него – самоубийство. За това настоява най-силно, червеният Гьбелс - бившият говорител на БСП Антон Кутев. Сега най-верният ординарец на Станишев твърди, че „видял цялата идиотия на тази партия” (има пред вид ДПС, а не БСП). Но мълчи защо ни го казва чак сега, когато остана извън парламента, а не по време на Тройната коалиция или при управлението на Орешарски!?

От друга страна, всеки що годе разумен и информиран човек знае, че задкулисието от трансформираната през годините Държавна сигурност участвува директно в парламента чрез 

контролирани от него депутати

Но защо днес цялото задкулисие е срещу Сатаната ДПС, като сама по себе си партията на Доган и Местан е също съществена част от това задкулисие, не мога да проумея. Излиза, че задкулисието днес се е разделило на 2 основни клана или групировки. А истината е, че през последните 25 години никой не можеше да се докосне до управлението на страната, без да участвува под една или друга форма в игрите на задкулисието. Очевадно е, че по тази плоскост няма девственици и ако някой претендира, че Реформаторите, ГЕРБ, АБВ, Цензурата или някои друга партия, дори и да не са управлявали, са такива - или не е в час, или ни взема за идиоти.

Но да се върнем към най-големия грях на ДПС от последната година. В България е пълно с антикомунисти, но май огромната част от тях са станали такива със задна дата, а много от тях са си чисто подставени лица на задкулисието.

Какво обаче ни показват цифрите от резултатите на партиите на последните два тура за парламентарни избори?

Май 2013 година: БСП – 26,61 % - 84 депутата, ДПС – 11,31 % - 36 депутата, ГЕРБ – 30,54 % - 97 депутата.

Октомври 2014 година картината е различна: БСП – 15,40 % - 39 депутата, ДПС – 14,84 % - 38 депутата, ГЕРБ – 32,67 % - 84 депутата. Който може да чете ясно ще разбере от цифрите, че БСП губи 11 % и 45 депутатски места. ДПС качва 4 % и 2 мандата, тоест, демонстрира стабилно поведение.

Но нито един политически лидер в България не зае еднозначна позиция към този красноречив вот на българския избирател. По всички европейски стандарти една партия, претърпяла подобна катастрофа като БСП, просто е 

оставена в ъгълът да си ближе раните 

и в никакъв случай не може да бъде канена за консултации за бъдещо управление, дори и формално. Но ГЕРБ допуснаха тази аномалия, дали от неразбиране или от стремеж да демонстрират друг модел на политическо общуване. В случая вниманието към БСП не е уважение към избирателите на столетницата, а пренебрегване на демократичните принципи, според които БСП е санкционирана по най-крещящ начин за последните 25 години. Всяка мисъл или намек за тъй наречената широка коалиция е всъщност неуважение към избирателите в България, към тяхната воля, към присъдата им за дадени провалени политици.

В приказките за широки коалиции прозира елементът на инерцията и неосъзнаване на динамиката на политическите процеси в България. А който не е разбрал тази динамика, няма да може да даде адекватни отговори на неотложните за решаване проблеми. А в случая динамиката ясно показва, че за България е дошъл моментът да извърши това, което не направи преди 25 години. Тогава българските комунисти бяха довели страната до национална катастрофа, но чрез подставени лица, вместо да бъдат отстранени по категоричен начин от властта, си я запазиха, трасформирайки я даже от политическа във финансова и икономическа, А по-късно именно тази икономическа и финансова власт продължи да ги крепи политически.

В настоящата ситуация трябва да бъдем радикални - ако ГЕРБ не осъзнаят и не оценят правилно историческия момент, през следващите години ги очаква разпад и отдръпване на гражданите от тях. Празноглавците, мислещи с корема си, ще скочат срещу тези думи, но в случая става дума за аналитична оценка, а не за желания. Вярвам, че ГЕРБ са сериозен политически субект и ще отчетат и осъзнаят момента, ще реагират адекватно, избягвайки опасността. Над един милион избиратели са им се доверили, но имаме и лошите примери от историята, когато с лека ръка самовлюбени и 

случайни политици пропиляха дори доверието на над 2 милиона избиратели,

търсейки само изява пред прожекторите и микрофоните, за жълти стотинки, за личен келепир, загърбвайки големия интерес на нацията.

Сега пред големите антикомунисти, които са заврели носа си в пъпа, стои един важен въпрос: Защо замитат под килима изборната катастрофа на българските комунисти, а и защо вместо те да я осъществят чакаха ДПС да свърши работата, реализирайки опасните си игри. Сега родните антикомунисти запяхте във хор песента на национал-социалистическото задкулисие, което води началото си още от 1990 година, когато Първанов развяваше байрака му. Сега чрез фантома АБВ бившият президент се връща в хора на агентите-патриоти, претендирайки за нов морал в политиката.

Няма смисъл да се връщаме към исторически грешки от последните 25 години, чрез които антикомунистите, поради късогледство, липса на политическа грамотност и визия просто обслужваха задкулисието. Тук не говоря за подставените лица, чието поведение е ясно. Така, че не очаквайте ДПС да се съеши с коня, който е изпратила в канавката, в случая БСП. ДПС не нанесе последният решителен удар по правителството на Орешарски, за да участвува в което и да е друго правителство след него. Казвам последния удар, защото една година протестите на гражданите не са били без значение, каквито и оценки да им се дават сега. Но за съжаление няма политик или политическа сила, която да има куража и разбере стойността на тези протести в кадъра на развитието на българското общество.

Знам колко е трудно да се излезе от инерцията, да се проследи и разбере динамиката на някои процеси, но само в познанието им е ключът към успеха.

Днес на дневен ред е да се осъзнае, че 

враг номер едно на българското развитие

е национал-комунистическата сган, която изпълзя от разлагащата се снага на БСП под формата на разни АБВ-та и пишман патриоти.

Дали в оплетената от митове и иреалности българска публична действителност ще се намерят достатъчно умни и куражлии, за да вземат едни от най важните решения за България, които се отлагат вече 25 години, остава въпрос, който очаква отговор.

Във всеки случай, моментът е решителен и подходящ за истински удар срещу задкулисието.