Стойко Стоянов

Наскоро телевизиите излъчиха доста конфузен репортаж как служебният премиер на България Георги Близнашки го водят за ръчичка из парламента, но кадрите бяха много показателни за състоянието, в което се намира институцията, която ръководи. В края на служебния мандат все повече се убеждаваме, че министър-председателят го водят и за носа, но не журналисти, а тайнствени душеприказчици, които го набутаха в безброй поразии. Поредната бе обявена днес - 23 ордена за дисиденти, за значителния им принос за развитието и укрепването на гражданското общество. Списъкът (виж ТУК имената) е предложен от премиера на президента за утвърждаване и награждаване. Много благородна идея в навечерието на 25-годишнината от 10 ноември 1989 г. Вероятно служебният премиер вярва, че ще замаже признанието, че комунизмът е един светъл идеал, награждавайки личности, които са били жертви и са се борили с

този „светъл” идеал

По-страшното в случая е друго, че въпросният списък с нови активни борци е много опасен в две направления. Първо, от него липсват имената на доста много по-заслужили от предложените дисиденти. Няма го, например, Илия Минев, та това е иконата на 45-годишната съпротива срещу комунизма. Малко преди падането на комунистическия режим на Живков, през януари 1988 г., Илия Минев става основател и първи председател на Независимото дружество за защита правата на човека, единствената автентична некомунистическа организация в България. Впоследствие не е допуснат до сформираната официална опозиция и остава в изолация и забвение повече от 10 години до смъртта си. Този факт е едно от най-ярките доказателства за режисирания преход и създадената подставена опозиция от БКП. На това вероятно се дължи и днешният провал на дясното и липсата на истински лидери демократи, които вместо да крадат България, са готови да я изграждат.

В страдалческия живот на Илия Минев има важни факти и цифри – на 29 години е осъден като 

враг на народа и получава доживотна присъда

1860 дни е прекарал в карцера, а 460 дни в гладни стачки. Обиколил е всички затвори и лагери в държавата.

Идеята му за създаване на Дружество за правата на човека възниква в затвора. В периода 1984-1985 работи активно по създаването на такава организация. През 1987 година Илия Минев пише писмо до президента на САЩ Роналд Рейгън, до международни организации за защита на правата на човека, описвайки циничното нарушаване на правата на българските граждани. Отново е арестуван. Обявява гладна стачка за 20 дни. Освобождават го. Под домашен арест е в град Септември. На 11 януари 1988 в дома си в град Септември, Илия Минев и малка група съмишленици основават Независимото дружество за защита на правата на човека (НДЗПЧ), което до падането на режима на Живков играе важна роля за организиране на редица протести и инициативи, разобличаващи античовешката същност на комунизма.

В пълна изолация, забравен от новите демократи,

Илия Минев умира на 6 януари 2000 година на 82 годишна възраст, в мизерия и самота, в старчески дом в Пазарджик. Погребан е в гробищата на гр. Септември. На 9 декември 2002 г. в София е издигнат паметник на Илия Минев в градинката срещу НДК и хотел „Хилтън” между булевардите „България“ и „Черни връх“. На 11 октомври 2008 година в град Септември е открит негов бюст-паметник на площада носещ неговото име. През 2000 г. президентът Петър Стоянов посмъртно го удостои с орден „Стара планина“ – I степен.

Илия Минев ни завеща страшния въпрос: „Ти какво пожертва, за да има и утре България?”

Тежкият отговор виси на съвестта ни. Днес той е по-актуален от всякога, защото инстинктивно усещаме, че България все по-осезаемо се сбогува с бъдещето си на свободна и модерна държава. И само чистата саможертва, която сме готови да направим, може да я възроди. Най-парадоксалното е, че основателят и председател на Независимото дружество го няма в списъка на Близнашки, а там са имената на членове на същото това дружество, някои много достойни, но други с доста съмнителен принос. Повтаря се тъжната история с Ботев, описана от Захари Стоянов – един от биографите на поета получавал от държавата народна пенсия в размер на 200 лв., а съпругата на войводата мизерните 50 лв.

Забравен е и Любомир Собаджиев, няма защо да обясняваме, кой е. Няма го Мохамед Узункъш (кой е той, виж ТУК), създател на най-голямата автентична, неконтролирана от ДС нелегална организация „Дългата зима” противопоставила се на Възродителния процес. Според информация на Faktor. bg първоначално от списъка са отсъствали имената на Георги Заркин и дори на Нури Адалъ.  Имало е предложение от репресирани отличията да бъдат само за покойници.

Вместо тези и много други пропуснати автентични борци някой чиновник или законспириран червен министър е пробутал  на премиера един необявен сътрудник на ДС. Днес бивш резидент на службите иронично ми подхвърли: „ Ами заслужава човекът, свърши много работа!” Опонирах му, че като е толкова заслужил, защо не е го е наградил Живков, а той ми отговори: „Живков не можеше, но сега получава дължимото”. Освен това във въпросния списък е и името на лице, което най-вероятно е било съпричастно към ДС, но днес стопроцентово е 

под контрола на турските специални служби

Така тези „отличия” са просто поредната подмяна на историята, за която нямаме право да мълчим. Близнашки беше длъжен да направи много по-отдавна достояние на обществото тази инициатива и с помощта на днешните служби и хора, които изследват тази материя, да провери номинациите, да посочат ясно критериите, по които се определят. Днес единственият му ход е да действа така, както в последния момент преди да обявят министрите му – изчистени са фаворити със скрити обвързаности.

За премиера и президента тази акция с награждаванията е просто един пиар, но за много българи думите на Илия Минев „Ти какво пожертва, за да има и утре България?” звучат много по-силно и страшно от "опозорените" ордени, които се готвят да раздадат като порции от масата на демокрацията.