Иво Инджев, Ivo.bg

Не е новина фактът, че Москва гледа на България като на дългосрочна своя корупционна инвестиция, която ползва като резервна банкова сметка в момент, когато други, далеч по-големи кредитни линии в международната политика, се оказват затворени за нея поради собствената й политика на конфронтация и самоизолация. Посланието на Путин с „топлите думи” в Крим ( в отговор на „случаен въпрос” на етнически българин) към България- отговор, изрецитиран в духа на типичната сълзлива реторика за близостта между двата народа, в този смисъл е рутинна практика.

Интересното и различното в случая обаче е в това, че за първи път в историята си България е …много по-силна от Русия във ВСЯКО ЕДНО ОТНОШЕНИЕ, но само при едно условие: че се придържа към съюзническите си ангажименти. Тъкмо тях атакува Путин като подхвърля кокал на своите пудели у нас и те веднага наскачаха да лаят верноподанически.

Забелязвате ли същевременно, че започващите днес от българска територия най-мащабни учения на НАТО в Европа от десетилетия насам с трениране на десанти операции ( а десантът е военна операция, прилагана единствено и само при нападение), този път преминават при пълна, дисциплиниращо режисирана от Кремъл тишина от страна на кресливите, приспани за целта клетки на Петата колона у нас? Путин сменя тактиката и местните колаборационисти, както при резкия завой на Сталин към дружба с Хитлер през 1939 г- – и обратно през 1941 г.).

Какъв контраст е това мълчание на послушните местни “евроазиатци” с пропагандната истерия на същите преди по-малко от два месеца, когато беше мобилизиран целият пропаганден ресурс на Путин

да вие на умряло

във връзка с шепата американски военни и няколкото им бойни машини в ученията им на българска земя!

Както съм споменавал вече в трилогията си „Течна дружба”, малката и вечно подигравана за своята незначителност ( най-вече от съветофилите тук) България от векове заема много по-голямо място в имперските планове на руския монархо-социализъм, отколкото е тежестта на територията или населението й като „бройка”.

В едно от разсекретените писма на Сталин до Хитлер, изплувало от германските архиви ( докато руските продължават гузно да мълчат за заключените в тях още 4 писма), съветският диктатор праща през декември 1940 г. на своя нацистки побратим списък с условията, при които СССР би се включил във войната на страна на райха: в точка номер две Сталин иска гаранции, че ще получи България ( на първо място в списъка му е Финландия).

Както знаем, Сталин си получава България през главата на съюзниците, налагайки окупационен режим тук без той да е бил договорен с тях, но Финландия не посмява да глътне: този таралеж му напомня за съдраните гащи от съпротива на финландците, където съветската Пета колона не успява да услужи на чуждия завоевател така добре, както същата в България.

В скоби казано, сред напълно пренебрегваните и неизследваните досега причини, освен стратегическото значение на България като плацдарм към проливите, Сталин точи лиги и за българския уран – общо над 40 мини на българската територия, както се оказва след съветската окупация. С този ресурс в голяма степен е захранено

първоначалното натрупване на ядреното величие на империята,

върху която тя и днес паразитира като Велика ( потенциално разрушителна) сила.

Редовният „аргумент” на русолюбивите нашенци при опит да бъде критикувана политиката на истинската им родина е: „ Кой си ти, че да придиряш на Русия, тя е огромна и не се интересува от жалкото ти мнение” ( това възклицание по смисъл се повтаря на всички нива: от редовия трол в интернет, до професорските пледоарии по темата от страна на Андрей Пантев и компания).

Да, обаче Путин, оказва се, се почувства длъжен да покаже интерес към толкова презираната и оплюваната от собствените му слуги България, които след неговото указание от 1 декември 2014 г. от трибуната в Анкара да се ругае София организираха състезание по надхрачване. В него ( освен традиционният храчкомет Жириновски) все още продължава да води шефът на външната комисия на руската Дума Алексей Пушков с възклицанието по повод спирането на „Южен поток”, обръщайки се към българите: „да ви е яд”!

Яд ги ненаялите се местни реципиенти на руската корупция, че им ограничиха хранилката със спирането на „Южен поток” ( макар да не са ги отбили напълно, както твърдят източници, запознати с техния бизнес). Същите сега не могат да се нарадват, че Путин публично подрънква с кутията, както се къткат котки със суха храна: „мац, пис-пис”.