Джордж Уил, Вашингтон пост

Поредицата от унизителни обвинения на Владимир Путин към държавния секретар на Америка по отношение на Сирия показват решимостта на руския президент да дестабилизира света. Има и още по-зловещи данни за събития, които се случват в този контекст: само за един ден миналата седмица, италианските кораби успяха да спасят от гибел в Средиземно море 6,055 мигранти.

Какво общо има това с Путин? Това предвещава изпълнението на неговия стремеж за политическа, социална и морална дезориентация на Европа.

The Financial Times съобщава, че от 138,000 мигранти, които са дошли по море до Италия тази година, малцина от тях са от Сирия. В "по-голямата част" са от Африка, като най-голям е броят на мигрантите от Нигерия. Перспективите за световното население, за които съобщава ООН показват, че само 10 процента от световното население живее в Европа, където се очаква да остане по-малко през 2050 г. отколкото днес. Само 16 процента от населението на света се намира в Африка, но "повече от половината от нарастването на световното население от днес до 2050 се очаква да се случи" там. Именно Африка ще има най-висок темп на растеж в света, където 41 на сто от хората в момента са на възраст 15 години. От деветте страни, в които се очаква да имат прираст на населението, който ще представлява половината от световния прираст на населението през 2050 г., пет са в Африка (Нигерия, Конго, Етиопия, Танзания, Уганда), като Нигерия, която в момента е седма по големина в света, е най-бързо развиващата се държава в това отношение.

Но дори да пренебрегнем този факт, натискът върху населението, който упражняват някои провалени африкански държави, може би десетки милиони мигранти от Африка може да преминат през Средиземно море към Европа. Там 24 процента от хората са на 60 години и по-възрастни, като нито една страна няма раждаемост, която да е достатъчна, за да поддържа естествения прираст на нейното населението. Кой тогава, ако не имигранти ще работят и финансират европейските социални държави за сметка на застаряващите им общества?

Европа наскоро бе политически дестабилизирана и социално разтърсена от пристигането на един милион сирийски имигранти, търсещи убежище. Бъдещи миграционни вълни от Африка, с голям мюсюлмански компонент в тях, биха могли да представляват най-голямата заплаха за социалното сближаване на Европа, започнало след 1945 година.

Разколебаването на увереността на Запада

е важна предпоставка, за да се изпълни идеологията на Путин за евразийството. Той смята, че сигурността и величието на Русия зависят от това, което Бен Юда нарича "географски ръкоположена империя", която „гледа на изток към Ташкент, а не на запад към Париж."

Според написаното в британския вестник „Гледна точка“ от Юда руската телевизия безмилостно представя Русия като един "опасен свят на чудесата": "Русия е специална, Русия е под атака, Русия гъмжи от рояци предатели, Русия бе предадена през 1991 г., Русия бе славна под здравата десница на Сталин ." Това оправдава гигантските военни, разузнавателни и полицейски внушения, които се тиражират в евразийските брошури, публикувани от Генералния щаб на руската държава.

Путинова Русия, пише Оуен Матюс в „Наблюдател“, се развива като "държава, спонсорираща културата на фалшивата скромност", която да се превърне в "морална крепост" срещу упадъка на Запада. Руската православна църква, на издръжка на държавата от 2013 г., със закон регламентира "всяка обида към чувствата на вярващите." 21% от руснаците искат хомосексуалистите да бъдат "ликвидирани", а 37% настояват да бъдат "отделени от обществото."

В книгата с есета, "Глобалният авторитаризъм" (Johns Hopkins), Лилия Шевцова от Университета в Брукинг казва, че Путин едновременно налага в страната революция на културния консерватизъм, превръщайки Русия в реваншистка сила и ковачница на антизападния интернационализъм.

Тя предупреждава:

"Откакто безмилостният сталинизъм проникна във всички „хоризонтални" връзки (дори в семейството), руснаците се превърнаха в трагични жертви и за жалост не бяха помилвани от държавата и нейните претенции: Лицата са поканени да компенсират своята безпомощност, като потърсят смисъл в колективния национален" успех ", който обещава да ги обедини и възстанови тяхната гордост." 

Успех, като анексията на Крим

В същият дух Питър Померанцев, студент от пропагандата на 21-ти век, казва, че "основната цел" на вътрешната дезинформацията на Путин е много по-малко, за да убеждава отколкото "проява на цинизъм": "Когато хората спрат да вярват на която и да е институция или нямат никакви здрави морални ценности, те могат лесно да приемат всяка конспиративна теория за света".

"Кремъл на Путин си плете паяжина от нелепи, но полезни стандарти. Неговият консервативен национализъм не се отличава от този на възраждащите се европейски фракции вдясно. Неговото антизападно, особено антиамериканско говорене резонира в европейската левица. Той финансира европейските зелени групировки, които със своята опозиционност по въпроса за фракинга, поставят на дневен ред в Европа зависимостта й от руския газ на Путин.

Това, което е много притеснително е, че се повтарят нещата от 1930 година. В Европа Русия играе същата роля, която Германия имаше в подклаждането на антидемократичните фракции. Що се отнася до обезумяла Америка, в ролята на Чарлз Линдберг се играе от един кандидат за президент, поразен от Путин и твърде невеж, за да може да проумее смисъла на лозунга "Америка на първо място".

Превод: Faktor.bg