Христо Марков

Години наред се чудя като какво нещо е това нашето Министерство на вътрешните работи. Последните години те се превърнаха в много точен политически метроном – появи ли се някаква политическа криза и веднага уж деполитизираното ни МВР излиза я на стачка, я на протест, я на пушене на цигари и пиене на вода. И сега така – Кабинет № 2 на Борисов подаде оставка и първи, които обявиха, че готвят стачка бяха пак служителите на МВР. И пак ще искат пари за заплати, за компенсации, за какво ли не, т.е. спокойствието в тази система си е било поредната тяхна привидност. А все някога ще разбере ли българският избирател, че тази нереформирана система, не, най-нереформираната в цялата държавна структура изсмуква милиони всяка година от държавния бюджет с твърде минимална ефективност и възвращаемост към обществото. Понякога се чудя като как функционира системата, която не създава нито спокойствие за гражданите, върти си далаверите с олигарси и местни дерибеи, нито разследва някой от големите финансови акули, а в същото време по световните арени се подвизават крупни мафиотски босове – като се започне от братя Галеви и се свърши с Таки.

Всичко това ме накара да се поразровя по-внимателно в това какво и как е свършило родното МВР в тези две години пък и преди това. Последните години особено

пагубно бе присъствието на Цветлин Йовчев

начело на МВР. Този така симпатичен и равно говорещ полицай стана символът на задкулисието в полицията, а ген. Атанас Атанасов предупреждаваше, че министерството и цели звена в системата са просто дадени на концесия на Сараите и библиотекарската мафия. Разбира се, никой не обърна внимание на предупреждението, замълча си, докато всичко утихна в блатото на мълчанието – типичен пример за безпомощност в силовата система. Най-трагичното бе, че дори с издигането на министър Румяна Бъчварова, определяна от някои като желязна ръка с кадифена ръкавица не се случи нищо, абсолютно нищо в тази все реформираща се система. Ще оставя настрана и факта, че не разбрах защо бе нужно да се вземе главата на министър Вучков – един подчертано интелигентен и доста внятен мъж. Намерих му доста научни трудове, които проблематизират досъдебното производство и съм убеден, че той имаше капацитета да направи някакви реформи в тази система, но го посякоха за пример на непокорните, а може би бе прекалено интелигентен за кукувичата прежда във ведомството.

Тя и следовницата му Бъчварова е много симпатична и мила – говори равно и напоително, създава представа, че се хвърля като Раймонда Диен в най-горещите проблеми и съвсем, ама съвсем не се вижда ефективност в действията и. Усещането за справедливост напълно липсва в обществото ни, да не говорим, че и вътре в системата се усеща, а това е основният показател за успешност на ведомството. В МВР има някаква безотказно действаща

воля за тотална омерта

у министрите. Тежки, чувствителни проблеми потъват в глухотата на мълчанието при всеки нов титуляр на поста. Бъчварова не пипна нито един от полицаите, които малтретираха протестиращите срещу модела КОЙ. Имаше жалби, конкретни лица, снимки, дори някои граждани осъдиха МВР за упражненото насилие, но всичко потъна в негласния закон на омертата. Някой да си спомня за смъртта на командоса в Лясковец, където един луд направи за смях елитни командоси, хвърлени в безумно планирана акция, но отново нямаше виновни. Два пъти искаха оставката на Бъчварова и два пъти начело на протестиращите бяха все герои от тези акции на полицията срещу гневните граждани. Нещо повече – на възлови позиции в МВР останаха и израснаха хора, които ръководеха наказателните акции срещу протестиращите, а спецове с дългогодишен опит бяха прогонени.

Самоцелната стабилност

в крайна сметка се оказа една куха обвивка, в която се загуби характерът и волята за реформи, а в същото време министър Бъчварова тръбеше, че осъществява реформата на министър Вучков – доста постно и безхарактерно послание. По отношение на тежката организирана престъпност, която удря в основите на държавността трябва да ви кажа, че аз лично страшно съжалявам за времето на министър Цветанов и за това говорят безпристрастните факти, въпреки черния пиар, организиран и до днес срещу него. В периода 2009 – 2013 год. пред съда бяха изправени знакови престъпни банди – Наглите, Килърите, Октопода, Кокаиновите крале. Поне през последните 27 год. аз не си спомням толкова масирана атака срещу голямата организирана престъпност. Дори цели пет години след арестуването на някои от тези банди съдът им потвърждава присъдите. Съвсем скоро, на 9 ноември тази година окончателно бе потвърдена доживотната присъда без право на замяна на Васил Костов/Кеца/ от групата на Килърите. Нали се сещате, че няма като как това да са пиар акции, произлезли от МВР?!

И още нещо – корупцията. Аз вярвам на статистиката на независими организации като Центъра за демокрация. В последното му проучване за нивото на корупция в страната, от лятото на тази година показва недвусмислено, че най-ниски нива на корупция е имало в периода 2009 – 2013 год. 

Ако индексът на корупция през 2009 е бил 14.5 през 2010 год. спада на 9.6, а през 2011 и бележи най-ниския си спад от 27 год. съответно 9.2, през 2012 и 2013 е съответно 14.3 и 13.6, а през 2014 год. рязко се качва до 29.3, сега през 2016 год. е 22.3. Това говори само за едно – бе хвърлен огромен медиен и финансов ресурс, за да бъде сатанизиран Цветанов, да бъде сринат, включително с нелепи обвинения като смешното дело за катерушката и да се стигне до отстраняването му. После вижте цифрите какво последва – двоен скок на корупцията. Експерти в областта твърдят, че сега в МВР не се види никаква статистика и практически не може да се правят съпоставки със стари периоди.

През първия кабинет на Борисов в МВР бяха извършени структурни реформи. Спомняте ли си, че през 2009-2013 год. бе закрито министерството на Емел Етем, което бе създадено, за да обслужва изцяло

интересите на ДПС и модела КОЙ,

дори Пеевски бе неин заместник?! В същия времеви период бяха обединени Криминална и Охранителна полиция, Гражданска защита и Пожарната, дублажът между ДАНС и МВР бе ликвидиран и нещо много, ама много важно – МВР предаде на Комисията по досиетата в пълен обем архива на Държавна сигурност. И това е едно от важните неща, които е свършило министерството за каузата на антикомунизма.

А през последната година и половина ни проглушиха ушите с амбиции за реформи. По мои сметки се направиха три опита, но всички те завършиха безславно под крушата. Миналата година през октомври се направи чрез бюджета плах опит за промяна, но полицаите се вдигнаха на протест, окупираха центъра на София и бързо-бързо Бъчварова сви байрака. Съответно нито един от протестиращите не бе наказан, защото задейства закона за омертата, а той е безмилостен. През ноември, пак миналата година се внесоха някакви промени в закона, а около Коледа тихомълком бяха оттеглени без никой да разбере за тях. Пролетта на 2016 год. за трети път се внесоха промени от ръководството на МВР, но този път парламентарната комисия ги пренаписа и чак тогава се отиде да се обсъждат със синдикати, обществени организации и разни експерти. Стана нещо като закона на Пръмова-Кунева срещу корупцията – нещо се пише, а после се обсъжда и така и не стига до пленарна зала.

И още нещо. Последните две години функционира огромен щаб от съветници на ниво вицепремиер с ресор МВР, докато преди нямаше такива, а заместниците на министъра бяха само двама. За около 18 месеца администрацията при Бъчварова се увеличи, противно на огласяваните промени. Дирекция КИАД се трансформира в две нови дирекции, а т.нар. административна реформа обхвана само 4 000 души, вместо да са поне три пъти повече и се постигна нещо невиждано. От 42 000 служители в МВР само 4 000 минават по закона за държавния служител, а другите остават в първа категория труд, т.е. запазват привилегиите и бонусите, въпреки че изпълняват функции в администрацията. На всичко отгоре Бъчварова пощади две чисто кабинетни дирекции като първа категория труд – Международно оперативно сътрудничество и Инспектората. Тези юнаци там останаха първа категория, за да смучат достатъчно пари от бюджета, въпреки че същите функции има и в другите министерства.

И още нещо, което ме порази от информация, на която не се дава много гласност в МВР. Около 3 000 служители там вече взимат заплата за първа категория труд и в същото време получават пенсия от НОИ, т.е. влизат в графата на „работещите пенсионери” в системата на вътрешните работи. И това ще продължи още доста, поне до навършването им на 60 години, тези хора не могат да бъдат освободени, а броят им ще се увеличава непрекъснато. И после искаме да няма демотивация у младите полицаи – същите тези работещи пенсионери запушват кадровото развитие на средния състав в системата. Въобще така наречената пенсионна реформа в МВР завърши още по-безславно от преди година, дори напротив увеличи се напълно негодният за остра оперативна работа състав във ведомството, а после се питаме защо не работи полицията „на терен”. Явно битката на закостенелия полицай в България е за 

пазене на постове, източването на заплати и пенсии, за привилегии, 

за ранно пенсиониране и в крайна сметка за липса на критерии при назначаването им. Така създадената система в МВР винаги ще генерира недоволства, ще се съчиняват нови и нови претенции, а самата система ще е демотивирана за ефективна работа и въобще не е чудно, че се стигна до съществуващия ступор. Полицаите в България са повече улични политикани, отколкото истински полицаи.

Всичко това написах до тук с една цел. Румяна Бъчварова бе огромна грешка на премиера Борисов, която той не иска да си признае. Нещо повече, дори реформаторите в опозиция Радан Кънев и Атанас Атанасов, които в началото я възхваляваха като „реформатор в системата” последните месеци се превърнаха в неин остър коректив, да не кажа нещо по-силно. В отново кръстопътното време на оставки ми се струва, че е време нещата да се казват открито и да се погледнат грешките директно, защото полицията в България ще си остане нереформирана, закостеняла, уродлива система за привилегии и бонуси, срещу които няма реално свършена работа. Вече сме го виждали толкова години…

След оставката на правителството, г-жа Бъчварова заяви скромно, че не са допуснали съществени грешки. Нормално – когато не се работи и грешки не се допускат.

Последвайте Faktor.bg в