Анатолий Безсланов, кореспондент на vek21press.com в Москва

Днес в Москва времето е необичайно топло. И което е най-хубаво, завръщам се от командировка. При това…в чужбина. В Украйна, в Киев. До вчера за нас Украйна не бе чужбина. Днес тя е далеч от нас. Във всеки един смисъл на думата. Далеч и като политика и като мислене на украинските хора. Знаете, че не обичам сложното изразяване и затова ще бъда конкретен: през последните две години ние руснаците донесохме само беди на нашите славянски братя украинците и е обяснимо, защо те не ни обичат. И не искат и да ни чуят дори. Полетът премина нормално, кацането също. Но след пресните впечатления от видяното в Киев, от разговорите с мои колеги, тревожното чувство не ме напуска и сега, когато пиша тези редове. Признавам си, че все по-трудно ми е да приемам пропагандата на нашите управници за чиста монета.

В Киев продължих изследванията си върху историята на съветския печат. Проучвах първите вестници на украински език излезли в началото на 20 век, хвърлях поглед и към днешната преса. Истински потрес изпитах, когато прочетох статията на Борис Бахтеев „РУСИЯ: ГАЛВАНИЗАЦИЯТА НА ХИТЛЕР“ в един от миналогодишните броеве на официоза „Украинска правда“. И тъй като независимо от хубавото време в Москва още съм под впечатление от този текст, то бих искал да го преразкажа на моите български читатели.

Борис Бахтеев твърди, че ако в днешна Русия съществува национална идея, то тя би се пропагандирала така:

„Хитлер е по-жив от живите!“

Защото, ако за нормалния свят Хитлер отдавна е мъртъв, минало е, то у нас в Русия войната срещу него още продължава и изглежда никога няма да свърши. Ние си измисляме някакъв фашизъм, за да има с какво да се борим и сами не се усещаме, че заприличваме на тия, срещу които се „борим“.

Само че тях отдавна ги няма, а ние се фашизираме.

Така ни виждат отстрани. И е време да се замислим дали тези, които така ни виждат, не са наистина прави.

Измислената борба с измисления фашизъм дава на руснаците, пише Бахтеев, основание да говорят за значимостта на своята страна в съвременния свят. А всичко е въздух под налягане. Ние още живеем във времето на „Великата отечествена“, а светът е там, където ние и да тичаме срещу него, пак не можем да го стигнем.

Думата „фашизъм“ е една от най-често употребяваните в руското политическо говорене.

Бахтеев обаче е прав, когато пише, че повечето от нас не могат да дадат определение на „фашист“. И дава интересен пример. Опитайте се, казва той, да откриете поне един поставен в съветско време паметник на мирни жертви. Няма такъв паметник! А преживелите окупацията дълги години носеха клеймо за „неблагонадежност“ – „живял на окупирана територия“, следователно може и да е…предател, „сътрудник“ на „окупаторите“. Затова пък навсякъде има паметници на загиналите „воини-победители“. С малки изключения – те не са скръбни, а тържествени. Еднотипни и стандартни като еднотипните паметници на Ленин. И е вярно. В СССР нашите управници поставяха тези паметници не заради паметта на загиналите воини, а заради собственото си „величие“. Вижте ни, колко сме „признателни“. А толкова много паметници-могили на Незнайния воин имаме, че направо се чудя толкова ли са некадърни нашите скулптори. Всички тези „незнайни воини“ изглеждат по един и същ начин: безлично. Лица без имена, без биографии, без роднини, без памет. „Модата“ на тези паметници говори за пренебрежение на държавата към паметта на героите.

Бахтеев припомня думите на Владимир Путин, че

НАЙ-ГОЛЯМАТА ГЕОПОЛИТИЧЕСКА КАТАСТРОФА НА ХХ ВЕК Е РАЗПАДАНЕТО НА СССР

Но следва да се запитаме: защо за нашия държавен глава световната война отнела милиони животи не е най-голямата катастрофа, а катастрофа е мирното и безкръвно разпадане на изкуственото обединение наречено Съветски съюз. Не мога да не се съглася с автора на статията, че ценностната система на нашия президент е сбъркана. Защото няма как земята и територията да са по-ценни от хората. И се замислям още по един въпрос.

Нашата пропаганда, съветска и руска, винаги е внушавала, че главното, ако не дори и единственото престъпление на нацизма е в това, че Германия е нападнала „нашата съветска родина“. Хитлер е нападнал СССР/Русия/ и затова именно е фашист. И днес я докарахме до там, че масовият руснак мисли, че всеки, който не мисли като нас е готов да ни нападне и следователно е фашист. И нито дума за тоталитаризма, за авторитаризма, за това, че в Германия при нацизма са преследвали някои малцинственmaxresdefaultи групи, но не са преследвали самите германци. Докато у нас по времето на Сталин всеки гражданин е можело да бъде хвърлен в лагер, депортиран, убит. Дори и да е спазвал стриктно законите. Но не само от това,а и от още нещо съм поразен. От години наблюдавам как нашите „антифашисти“ всъщност уважават Хитлер. Още по съветско време пропагандата у нас твърдеше, че Хитлер е дошъл на власт благодарение на САЩ. Следователно

ИСТИНСКИЯТ ФАШИЗЪМ, СПОРЕД УБЕЖДЕНИЯТА НА МНОГО МОИ СЪНАРОДНИЦИ, Е ЗАД ОКЕАНА!

Следователно, всички съюзници на САЩ са фашисти. И така по веригата излиза, че и моите приятели от България са „фашисти“. Или щом новата украинска власт дружи с Америка това е доказателство, че тя е фашистка. И никой не се усеща, че у нас в Русия лека полека започват да поставят знак на равенство между фашизъм и демокрация.

И така в съзнанието на обикновения руснак войната с фашизма продължава. А това означава, че много хора у нас в Русия мислят, че за последните 70 години нищо не се е изменило, всичко си е същото. Според тях и Европейският съюз е създаден от САЩ също като Третия райх, но с други средства. Това е същата Германия, но вече с икономическа окупация на цяла Европа. Борис Бахтеев изтъква един от главните уроци на Втората световна война, а той е, че

ВОЙНАТА КАТО НАЧИН НА ПОСТИГАНЕ НА ПОЛИТИЧЕСКИ ЦЕЛИ Е НЕДОПУСТИМА И ПРЕСТЪПНА

Ние в Русия сме пропуснали този урок. Не ни е преподаван, не сме го учили. И като „изчерпваме“ обвиненията срещу нацистка Германия единствено до „нападението срещу Русия“, ние сме склонни да премълчим всички останали престъпления на фашизма. А някои от тях са copy paste на престъпленията на сталинизма. Противопоставянето Сталин –Хитлер у нас се е превърнало в ключ за разбиране на световните процеси. Но за другарството между Сталин и Хитлер се мълчи. Позорно се мълчи.

Според Борис Бахтеев, колкото по-дълго продължава тази пропаганда, толкова тя ще става по-опасна, тъй като младите вече нямат достъп до друга, жива, житейска информация. Няма вече кой да им разкаже за ужаса на войната от гледна точка на съдбата на човека, на ежедневието на човека във време на война. Източник на информация у нас днес е пропагандата. А това е изключително опасно. Затова и с тревога гледам, че у нас се вихри един краен национализъм и омраза към другите народи, национализъм без спирачки, без задръжки, при това насърчаван от политиците. Затова и се обръщам към Вас мои български приятели. Не вярвайте, не се водете по акъла на нашия руски национализъм. Той е опасен и за вас и за света.