Христо Марков

Много, ама много ме е яд, че премиерът Бойко Борисов не ме чете, защото още преди две години прогнозирах във Faktor.bg, че с тази Бокова ще се издъним и предложих да помислим за наша си кандидатура и посочих като потенциален силен и смислен кандидат Петър Стоянов или Стефан Тафров, или Филип Димитров – десни, мислещи хора, с авторитет и възможност за артикулация на проблемите на страните, преминали съветското влияние. Но не би. И сега реших да се поразровя…

Отделих доста време да чета публикуваните и достъпни в мрежата материали по избора на генерален секретар на ООН. Бих посъветвал всеки, който има що-годе представа от английски да ги прочете, да погледне внимателно стръвта , подавана от кандидатите и да размишлява, почти съм убеден, че социалистите не могат да го направят, също и тези от ДПС, чийто лидер трудно се справя с българския, а какво остава с английския, но наистина не е лошо да имаш повечко информация. Та, да се стегна и бъда съвсем лапидарен.

Убедително победи португалеца Гутериш, а нашите Георгиева и Бокова останаха в миманса. Това е положението и сега да започнем с фактологията. Ще стане дума и за оставки, най-малкото аз съм винаги за радикални действия, особено за оставки. Има време и за тях, но да погледнем прелюдията.

Много време отделих да изследвам откъде тръгна 

мантрата „Следващият генерален секретар ще е жена от Източна Европа”

Оказва се, че тя стартира от България и Русия във вече далечната 2013 год. и на родна почва изначално я е изговорила др. Меглена Пръмова-Кунева, когато на власт е било правителството на Орешарски и тя явно е лелеяла някакви лични амбиции. Другият „презентатор” на идеята е вечният Соломон Исак Паси на сбирка на Атлантическия клуб в същата 2013 год./по данни на мои приятели със семейни интереси, макар и имагинерни/. Мантрата се подема от родните лапни-шарани/политиците с недостатъчен умствен капацитет/ и се започва една… Веднага след това представителите на Русия започват дипломатическия си ажиотаж в кулоарите на световната организация.

С вече приключилия избор лъсна истината, че това си е било чиста измама или по-точно – стръв за наивници. В крайна сметка това е и работа на българското разузнаване, но няма никакви индикации родните джеймсбондовци да са свършили някаква робата по случая. Зловещо мълчание. Би трябвало в случая тази информация да е била изисквана от външно министерство, но очевидно Даниел Митов през това време си е веел някъде гащите и ако някой трябва да си ходи то това е именно той.

Всъщност, ако внимателно четеш документите, до които имаме достъп от ООН не е трудно да се види, че изборът на португалеца Антонио Гутериш си е бил предизвестен. Той е 10 години премиер на Португалия, минавал е за умерен социалист, въпреки че започва като убеден краен комунист, но после търпи промяна до социалдемократ, а след това продължава кариерата си именно в ООН и ресорът му е бежанските проблеми в света. Опитът на страните от Източна Европа да лансират кандидати извън администрацията на ООН не успя. Ето още една причина за надежда, ако бяхме изправили срещу него бивш президент – Петър Стоянов, защото 

Гоце Първанов освен руски друг език не знае

И още малко за нашата кандидатура до завчера – Ирина Бокова. Ами от самото начало две от страните от Голямата петорка гласуват против нея – САЩ и Великобритания. Червените бюлетини оня ден бяха също от тях. Особено за Великобритания се оказа, че това е повече от категорично след издънката на Бокова през 2008 год., когато в Аржентина заяви, че признава за техни Фолклендските острови. Траен е негативизмът и на САЩ срещу нея, но за всичко това нито Външно, нито външното ни разузнаване не са си отворили устата. Смптоматично срещу Кристалина Георгиева гласа си дават Русия и Китай. Остана ни удовлетворението, че няма европейска страна, която да бламира Георгиева, а това го правят не членуващи в ЕС страни. Тези негативи на Бокова трябваше да бъдат отчетени отдавна/ Фолклендските острови, Палестинският проблем, Парада в Москва, бюджетът на ЮНЕСКО, комунистическото и минало/. Спомнете си, че след като арабските страни и Русия я избраха за шеф на ЮНЕСКО Израел и САЩ спряха субсидията си за организацията и така е и досега. В този мизансцен кандидатурата на Бокова бе обречена и издигането на Георгиева поне изглежда като спасителен опит, но едва ли някой е очаквал оставането на комунистическото отроче в играта и нищо чудно да се окаже, че ще си остане на висока позиция в ООН, защото не може да си се представи като жител в родните предели.

И все пак да не забравяме, че Кристалина Георгиева се изправи пред журито в ООН без никаква предварителна кампания, докато за Ирина Бокова работеха цял куп агенти на ДС. Е то се видя докъде я докарахме. И наистина някой трябва сериозно да го отнесе. Искрено се надявам, но както казват – надали. Иначе нека БСП, АБВ и ДПС си вият като линейки, то това им и остана.