Андон Михайлов

Световната история познава много лидери и диктатори, с чиято воля са се съобразявали малки и големи народи и политици. Но никога преди не се беше случвало с волята на един единствен лидер да се съобразяват всички народи на планетата. Именно такава е ситуацията с днешният руски президент Путин. Неговият случай е феноменален!

Кой всъщност е Путин?

През 1999 г. отиващият си президент Елцин неочаквано за всички назначи Владимир Путин за премиер на Русия и същевременно си подаде оставката. Практически го назначи за свой наследник, а той веднага подписа Указ за доживотен имунитет на Елцин от разследване и съдене. Фамилията на Елцин беше замесена в различни финансови машинации, един независим следващ президент би могъл да ги вкара задълго в затвора.

Защо точно Путин е избрал Елцин? Вариантите са два: той е бил кандидатурата на кланът от секретните служби, които до този момент пазеха Елцин и червената олигархия, ограбила руския народ в т.н. „приватизация“ на икономиката. Или пък Путин сам е успял да си издейства назначаването, заради личните си контакти с дъщерята на Елцин. Ако е вярно второто, тогава той спада към най-опасната група световни лидери като Хитлер, Садам Хюсеин, Кадафи и някои други. Характерно за тях е мегаломания, стигаща до социопатия и пълно несъобразяване с реалността.

След петнадесет години Русия при управлението на Путин се превърна във

второразрядна държава гигант,

с изостанала технологично икономика, с грамадна и корумпирана бюрокрация, с най-рано умиращото население в Европа и Азия. Ето някои данни:

- БВП на Русия е 2.3 трилиона долари при 160 млн души население. Италия пък има 2.5 трилиона с 45 млн население. САЩ имат 19 трилиона, ЕС 16 трилиона и т.н. След въвеждането на различни ограничения за търговия с Русия БВП е спаднал до 1.6 трилиона долара!

-Бюджетът на Русия е 370 млрд. долара /преизчислен през рублата обаче/ като 70% от него се формират от износ на петрол и газ, 10% са от износ на черни, цветни и ценни метали и руди, 5% са от износ на оръжия и муниции.

-Минималната пенсия в Русия е 7500 рубли, тоест към 115 долара, а средната 11560 или 177 долара. Средната възраст на мъжете е 58 г., а на жените – 66 г.

-Русия внася почти между 50 и 90 процента от всички необходими храни и напитки. Същото важи за дрехите и обувките. Около 90 процента е вносът на автомобилите, камионите, битовата електроника, бялата домашна техника и пр.

Или образно казано, Русия е 

една голяма яма, 

в която световните производители хвърлят продуктите си, защото няма развито местно производство на такива. А бюджетът се крепи на световното търсене на петрол и газ.

Как е възможно най-голямата и най-богата на всякакви природни ресурси страна на планетата да се превърне в изоставащ, недъгав великан? Много просто – чрез ограбване. Руският преход е подобен на българския. През първото десетилетие от него, наследството от социализма се прехвърли в ръцете на няколкостотин олигарси, свързани по линия на комунистическите партии и тайните служби. През второто десетилетие се приватизираха националните печалби чрез неизгодни международни или вътрешни търговски договори. В крайна сметка днес в Русия един малоброен елит прибира грандиозни комисионни от търговията с газ и петрол, коррумпирайки цялата държавна администрация.

Според различни експерти от Русия по време на управлението на Путин легално или нелегално са изнесени на Запад суми, равняващи се два пъти на БВП. Тоест, над 4 трилиона долара!!! С тия пари руските червени олигарси са пазарували банки, акции в най-силните световни компании, злато, недвижимо имущество, футболни отбори и какво ли още не. Почти целият среден и висш руски управленски елит има сметки в офшорни фирми, където вероятно държи в кеш три „държавни бюджета“ или около 1 трилион долара!!! Такова грандиозно ограбване, при това с мирни средства, световната история не помни! Но пък и никога преди това не е имало комунизъм...

Каква е ролята на Путин в този процес на ограбване на руския народ? Той и неговият клан нямат отношение към „приватизациите“ през 90-те години на миналия век. Тогава още бяха само обслужващ персонал. Тогава все още правеха далавери „ на дребно“, за по няколко стотин хиляди долари. Докато работи в Ленинградската община Путин и неговият „Кооператив Озеро“ са замесени в случай на източване на средства, който е потулен и не се стига до обвинение. Този приятелски и бизнес кръг „Озеро“ обаче успява да се изкачи до върховете на властта след като Путин става президент и се заема с източването на държавата.

Пак по непотвърдени данни на специалисти, Путин контролира чрез подставени лица и фирми богатства и активи на стойност 50 и повече милиарда долара! Практиката в такива случаи е да се създадат няколко десетки офшорни фирми - майки, които държат парите си в офшорни банки и оттам да финансират „нормални“ фирми, регистрирани в Австрия, Швейцария, Англия и др. Няма как да се разбере кой стои зад офшорките – майки, защото всичко се извършва по електронен път. Който знае кодовете и паролите на банковите сметки и може да оперира с тях дистанционно – фактически той е собственикът.

Интересното при Путин е, че за разлика от много други лидери от неговия калибър, той не е крайно лаком и позволява не само на близкото си обкръжение, а и на всички, които имат възможност в държавата – бизнесмени, военни, държавни служители, прокурори и др. да си режат от руската баница. Това става най-вече чрез раздуване на търгове и поръчки за държавни и общински учреждения. Зимната олимпиада в Сочи е такъв пример. От планираните 25 милиарда долара, накрая тя излезе на руския народ 50 милиарда! Най-скъпата изобщо лятна или зимна олимпиада за всички времена. При това качеството на построеното, по признания на спортистите и туристите, е под средното. Отделен е фактът, че на тази географска ширина да се строят зимни спортни комплекси е финансово разточителство или просто шарлатания. Част от съоръженията вече се рушат, защото не се използват активно и не се поддържат.

Преди година стана известна и друга една знакова афера за източване на милиарди долари през Молдова. Благодарение на опозиционните сайтове и групи в Русия /все още съществуват такива/ се разбра, че с помощта на прокуратурата и съда в Молдова по законен път, след решение на местни съдии се прехвърлят към офшорни сметки на Запад заради „неуредени фирмени задължения“ суми от порядъка на по няколко стотин милиона долара всеки месец!

След петнадесет години управление Путин е подчинил на волята си цялата държавна администрация на Русия. Подчинил и е всички големи медии и вестници. Той е абсолютният, неоспорим авторитет. 160 милиона граждани са подчинени на волята на един единствен човек. Той може да насочи в произволна посока вътрешната или външната политика. В Европа след Втората световна война и най-вече след разпада на бившия социалистически лагер това не се беше случвало.

В чисто теоретичен аспект – в Русия е спрян нормалният политически модел на ротация. Путин и неговият клан отказаха да слязат от кормилото на властта през 2009 г., сложиха един техен човек – Медведев - малко да поседи на президентския стол – после отново се върна „великият кормчия“. Всички които са против Путин са от „петата колона“ и се борят срещу „легитимната власт“.

Също така в теоретичен аспект – Путин е успял да организира в Русия един нов модел на диктатура – многопартийна. Неговата партия 

„Единна Русия“ е политическият мастодонт,

печелещ постоянно по над 70 процента от гласовете по време на избори, но има още пет – шест малки партии, които охотно участват в усвояването на бюджетните средства чрез обръчите си от фирми. Истинска опозиция в руския парламент няма, някои от неформалните граждански лидери ги разкарват по съдилищата с измислени обвинения, гражданските сдружения са притеснявани по всички възможни начини, някои неудобни журналисти са убити от „неизвестни криминални типове“, както и някои независими политици като Борис Немцов.

Путин и неговият клан са наясно, че ако един път слязат от властта, загубвайки избори, ще ги последва участта на Слободан Милошевич. Разследване, съд, затвор, изземване на имущество... Това е и основната причина за странното поведение на Путин и външната му политика след втората Оранжева революция в Украйна и прогонването на Янукович. Саможертвата на няколко хиляди отчаяни граждани в центъра на Киев доведоха до пробив в „проруския политически модел“ в Украйна. За Путин това означаваше последната предупредителна аларма за властта му. Какво би станало ако няколко десетки хиляди души опитат подобна акция в центъра на Москва? Ще устои ли до края нисшата полицейска администрация на негова страна? Ако има тотално гражданско неподчинение, барикади, жертви, убийства ?!...

От този момент нататък Путин е преминал в тотално задушаване на гражданското общество. Приети са специални закони, ограничаващи „непроверена и клеветяща“ информация в медиите, очертава се и голямо „филтриране“ на интернет, подобно на това в Китай. Блоговете ще преминат на специален регистрационен режим. Организирани са „спонтанни“ граждански сдружения на рокери, спортисти, бивши военни и др., подкрепящи лично Путин.

За да бъдат оправдани всички мерки спрямо вътрешните опоненти и спрямо гражданското общество, режимът на Путин съвсем съзнателно отива на конфронтация със Запада. Обвинява САЩ и ЕС в опит за незаконна намеса в политически живот в Русия, за затягане на „обръча на НАТО“ край границите ѝ, за финансиране на „петата колона“ и пр. В действителност руският елит няма никакви икономически проблеми с ЕС или САЩ. Напротив, той и домочадието му имат имоти, сметки, фирми за стотици милиарди долари там. Те живеят там! На Путин и двете му дъщери живеят на Запад, едната в Холандия, а другита е космополит, скита по всички континенти...

След икономическите мерки на ЕС и САЩ срещу Русия заради присвояването на Крим и войната в Украйна, нейната икономика е изпаднала в ступор. БВП е спаднал на 1.6 трилиона долара при 2.3 в добрите времена. Рублата е в процес на постепенно сгромлясване. Всички вносни стоки и храни ще стават кът, съмнително е дали могат да бъдат заместени с местно производство или с внос от Китай, Бразилия и други страни от т.н. БРИКС. Русия навлиза бавно в спиралата на тоталната анти-демокрация, тотален икономически и социален срив. Толкова по-силна обаче ще бъда политическата диктатура, както и медийното зомбиране на режимът на Путин.

Как ще приключи неговият случай? Четете част втора...