Иван Сотиров, специално за Faktor.bg

При стартирането на „Южен поток“ Путин заяви, че ще печелим по 2 млрд. долара годишно, тия дни той заяви, че ще губим по 400 млн. евро на година от спирането му. А истината е, че в България нямаше да влезне и един лев, но за сметка на това, освен комисионните за българо-руската енергийна мафия, щеше да източва стотици милиони евро ежегодно. За този проект няма икономическа обосновка, нашата част от участъка в началото щеше да е 1.5 млрд. евро, а за две години нарасна до 3.5 млрд. евро и така можеше накрая да стигне и над 7 млрд. евро.

Интересно е дали някой ще потърси отговорност за публичните пари, които абсолютно незаконно бяха изхарчени досега за Южен поток, или ще стане същото, както стана с откраднатите стотици милиони за АЕЦ Белене – пито крадено от народа платено. Ще получим ли и отговор защо транзитните такси за пренос на газ през нашата територия са два пъти по-ниски от най-ниските за Европа, и защо купуваме най-скъпия газ от Русия?

Абсурдно е бивши и настоящи министри и премиери да не знаят какви договори са подписвали 

представителите на БЕХ в проектната компания „Южен поток“. Винаги е било ясно и още от самото начало от Движението за енергийна независимост предупреждавахме и писахме до всички институции, че „Южен поток“ е мегакорупционен и антиевропейски политически проект, с който управляващите в Кремъл целят да притискат Украйна и окончателно да заробят страната ни.

Очевидно е, че Путин е притиснат от Запада и се опитва да се измъкне от неловкото положение, в което е поставен като хитрува и интригантства по отношение на България, като ни противопоставя на Европа. Унизително е снишаването на нашите институции и манкирането по въпроса от хора, които до вчера уж бяха противници на проекта. Очевиден е и шока за всички, които се бяха наредили на опашка да точат тлъсти комисионни от Южен поток.

И друг път съм предупреждавал за вредите, които ни носи страхът на „родните“ институции и политици да заемат категорична позиция срещу

газовия империализъм на Москва, 

и подмазваческото говорене и балканско хитруване в стил „другарю Путин, ние много ви уважаваме, много ни се иска да си построите вашата тръба на наша територия, но онези от ЕС, в който и ние не знаем, как така някак си попаднахме, не ни дават“. Предупреждавах, че криенето зад гърба на ЕС от Путин и говоренето колко е добър „Южен поток“ за България, и как в Европа имали някакви проблеми с него и искат да го спрат - насажда евроскептицизъм.

Страшен шамар удари Путин на своите подлоги - видните „националисти“ от АБВ, АТАКА и сие, които разбраха за решението на своя повелител от медиите. И за да бъде позорът им пълен, Путин им съобщи новината след ръкостискане с техния любимец Ердоган на фона на турското знаме. Сигналът му към тях е ясен – издънихте се и раздаването на комисионни по линия на проектната компания спира. Така че вместо голям шлем, Гоце получи голям фес.

Жалко, гузно и глупаво

звучи ентусиазмът на тези, които са се засилили да възкресяват проекта, който умря. Путин не може да си разреши да употребява Ердоган по начина, по който ползва слугинажа си в България, за да ни блъфира. Тук обаче възниква един много сериозен проблем. Явно е, че конфликтът между Запада, от една страна и постсъветския империализъм на Путинова Русия и неоосманизма на Ердоганова Турция, от друга, води до сближаване на старите геополитически противници Русия и Турция. Явно е и, че Путин е притиснат да търси излаз на пазарите в Азия, като подписва при тежки условия договори с Китай и Турция, само и само да демонстрира перки, и да излезе от изолацията и икономическия колапс, в които е поставена Русия от Запада, след агресията в Украйна.

Ясно е, че институциите и партиите в България ще надуват главите ни с политическа чалга, за да скрият своето безсилие да реагират на тежките проблеми в региона и в държавата ни. Не е ясно ние до кога ще търпим това унизително положение?