Мотивите си за това решение Христов обясни в обръщение до партията, направено днес. В него той изтъкна, че се отказва от битката за председател на СДС, за да няма вътрешни крамоли, за да не се разпилява енергия и се обединят всички в синята партия.
„Приятели от СДС, днес правя може би един от най – трудните си избори! Най – важното в момента е Съюзът на демократичните сили да излезе обединен и по – силен след изборите за председател“, заявява Христов. Той припомни призива на съпартийците си да се обединят около една кандидатура за председател, за да няма вътрешни крамоли и разпиляване на енергия.
Чух идеи да подкрепим човек, който досега не се е кандидатирал за председател и ще зареди партията с нова енергия, пише зам.-председателят на сините. Той призова поддръжниците си „да подкрепят новото начало – един успешен кмет и истински седесар”, какъвто е карловският кмет Емил Кабаиванов.
Христов още веднъж заяви, че желанието му не е на всяка цена да бъде председател, а да не бъдат допуснати социалистите отново във властта и СДС отново да влезе в управлението.
Никога не съм поставял личното си его над каузата СДС. Няма да го направя и сега. Затова преосмислих своята кандидатура за председател на СДС, обясни Христов.
Той обаче е категоричен, че няма да отстъпи от принципите си и ще продължи да работи за СДС, за да бъде единен и силен.
По предварителна информация с най-големи шансове за лидерския пост в СДС са Воньо Шарков и Иван Сотиров.
{fcomment}
Още от Хляб и пасти
Напрежение в ДСБ – страх от „свой“ да оглави партията, роят се контролирани кандидатури
Големият проблем пред формацията са бъдещите й опции за печелене на обществено доверие, самостоятелно на избори партията няма почти никакъв шанс да влезе в парламента
Скатавай се, раздвижвай съветските бараки - самолети, танкове и батерии, оплаквай се, че няма пари и чакай какво ще кажат братушките
Стъпка по стъпка България трябва да влезе в една сива зона - ничия земя, в която спокойно могат да се провеждат оперативни мероприятия за дългосрочно геополитическо обръщане
Паметта за Белене е гаранция властта да не похити свободата на обществото
Ако ни се случи, като граждани да забравим ценността на Свободата, то спомена за зловещия остров Персин винаги ще отрезвява от залитанията ни