Радев и Йотова са две лица на една и съща политическа линия.

Николай Ненчев

Член 5 от Северноатлантическия договор е основата на колективната отбрана на НАТО.
Днес Роберт Фицо заяви позиция, която поставя под въпрос готовността на Словакия да участва във военна реакция при бъдещ въоръжен конфликт.

Като се има предвид

сходството в позициите на Фицо, Радев и Йотова

допускам, че подобна позиция може да бъде възприета и от българския президент и министър-председател. Още повече че завоалирани сигнали в тази посока вече са давани от ненужните декларации на Йотова, че България няма да изпраща войници в Украйна, до отказа на правителството на Радев да участва в проекта на НАТО за съвместна система за защита от дронове.

Ако държава членка започне да поставя под въпрос готовността си да изпълнява поетите ангажименти по член 5, това неизбежно

поставя под изпитание единството и възпиращата сила на целия Алианс

Нееднократно съм казвал, че концентрацията на прекомерна власт в ръцете на един човек или на една политическа сила създава огромен риск за всяка държава. Тази опасност реално стои и пред България.
Днешна Русия е ярък пример за това. Путин започна пълномащабната война срещу Украйна след решение, взето от тесен кръг около него. Светът видя публичните кадри от Екатерининската зала в Кремъл, на които някои членове на руския Съвет за сигурност изглеждаха поставени пред свършен факт и вече взето решение.
След години на огромни човешки и икономически загуби Русия не постигна целите, с които започна войната. Стотици хиляди хора бяха убити или ранени, милиони украинци бяха принудени да напуснат домовете си, а огромни ресурси бяха погълнати от войната.

За Русия най-разумният изход е прекратяването на войната срещу Украйна, но за самия Путин обаче това е много по-сложно. Той трудно би могъл да представи пред руското общество огромната цена на войната като поражение. Затова опасността от по-нататъшна ескалация не бива да бъде подценявана.
В представите на Кремъл една „победа“ не се свежда единствено до завладяване на украински територии.

Стратегическата цел е Украйна да бъде отслабена, Западът да бъде разделен

а НАТО и ЕС да загубят способността си да действат единно и решително.

Именно затова трябва да приемем сериозно риска от провокация или военен инцидент по източния фланг на НАТО.

Какво ще стане, ако Русия извърши въоръжена атака срещу Полша или някоя от балтийските държави? Ще бъдат ли всички съюзници готови да изпълнят поетите ангажименти? Ще има ли политическа воля за реално действие?

Това не е въпрос само на военна стратегия. Това е въпрос преди всичко на доверие.

Член 5 има смисъл само ако потенциалният агресор знае, че срещу нападение на една от страните членки ще се изправи целият Алианс.
Само ясната и убедителна готовност на НАТО да защити всяка държава членка и всеки сантиметър от територията на Алианса може да възпре опасна руска провокация.

Ако НАТО не успее да демонстрира тази решимост, отделни държави могат да потърсят други формати за съвместна отбрана — включително коалиция на желаещите.

Но историята ни учи на нещо много важно: когато пред лицето на агресията някои се снишават, това не прави самите тях по-сигурни. Напротив —

отказът от солидарност отслабва всички

България не трябва да разчита, че опасността ще подмине нашата граница. България трябва предварително да знае на чия страна стои. А отговорът е ясен — на страната на своите съюзници, на НАТО, на колективната отбрана и на сигурността на Европа.

На президентските избори Радев ще се опита да концентрира още по-голяма власт около себе си, включително чрез подкрепата си за Йотова и запазването на сегашното политическо влияние в Президентството.
Радев и Йотова са две лица на една и съща политическа линия. Те споделят сходни идеологически възгледи, обща политическа практика и сходно отношение към геополитическия курс на България — курс, който според мен рискува да отдалечи страната ни от активното ядро на ЕС и НАТО и да я превърне в периферия на европейската сигурност.

Затова въпросът не е само кой ще бъде следващият президент.
Въпросът е дали България ще остане надежден и солидарен съюзник в НАТО и ЕС — или ще позволим страната ни да бъде превърната в периферия на свободния свят.