Константин Мишев, Ню Йорк

През последните няколко месеца призракът на антисемитизма излезе от бутилката на полуграмотните атакисти, футболните запалянковци и различни псевдопатриотични факлоносци и се появи тържествено в статиите на известни професори по литераура и философия и мастити историци и политолози. А дълго време намираше място само в колонката на доайена на българската журналистика, но тази зараза вече обхвана и множество други родни интелектуалци. Написах статия, но се отказах да я публикувам. Защо? Ясно съзнавам, че съм спорна личност. Не бих си позволил темата да придобие персонален или партизански отенък. Изключително е важна, за да се свежда до един или друг човек. На моята стена във "Фейсбук" се развихриха бурни дебати за антиеврейските внушения на видни български учени, но както повечето спорове в социалните мрежи се стигна до груби личностни обиди и нападки, Как да убедиш човек, който смята Рокфелер за евреин, че не е евреин? Ако пет пъти го напишеш с доводи и факти, поне петдесет души след това те убеждават, че е юдомасон. А пък ако кажеш, че няма нито едно доказателство, че Сюлейман паша е от еврейско потекло, крясъкът стига до небето. И вместо моите скромни думи за антисемитските статии или изказвания на Димитри Иванов или на професорите Димитър Камбуров, Иво Христов и Васил Проданов или пък за зле прикрития антиционизъм на лидери и идеолози на "традиционната" десница , маскиран под перфидните тези, че уж американският президент внася хаос в Близкия Изток като призна Йерусалим за столица, реших да предложа един 

Некролог

 Да, некролог. За човека, който изхвърли с камшик антисемитите и антиционистите от Републиканската парти. Казва се Уилям Бъкли ( 1925 - 2008) . А еулогията е писана от евреин и беше публикувана в целия свят преди 10 години. Не зная за левите, но бих искал десните ( в България под "десни" се водят и либерали, и консерватори) да прочетат внимателно статията. Благодарение на този човек в голяма степен и ние сме свободни хора днес и можем да обсъждаме различни въпроси, включително и този за евреите и Израел

 без страх от преследване

 Без Бил Бъкли може би нямаше да има Роналд Рейгън и СССР още щеше да съществува.

 БИЛ БЪКЛИ И ЕВРЕИТЕ

От Джонатан Тобин 

 Влиянието на писателя, който изгони антисемитите от нормалната политика

Имало ли е голяма американска личност през последния половин век от Уилям Ф. Бъкли, която да е изглеждала по-отдалечена от чувствителността на повечето американски евреи?
Бъкли, който почина миналата седмица на 83-годишна възраст, беше ревностен католически патриций, чиято дейност спомогна за създаването на съвременното американско консервативно движение. Това стана през 50-те години на миналия век във време, когато нищо не можеше да бъде по-отдалечено от мисленето на повечето евреи в Америка, отколкото неговото списание "Национален преглед" (National review).
.
Макар че много неща се промениха след дебюта на "Национален преглед" и понеже повечето евреи все още са най-малкото надеждни поддръжници на демократите, а дори дълбоко убедени либерали, възможно е повечето от тях да приемат кончината на Бъкли без особени емоции.
В края на краищата, ексцентричният средноатлантически акцент на Бъкли, неговият ведър интелектуален снобизъм, където сложните думи можеха да бъдат заместени с по-разбираеми, неговият пищен начин на живот (ски в Гщаад и плаване с яхта в открито море) и неговата твърда и последователната консервативна политика не са нещата, с които се идентифицират повечето евреи в Америка.

НО ДА ВИДИМ КАКВО ПОСЛЕДВА

Днес повечето коментатори с право възхваляват неговото влияние, неговото благородство към опонентите и литературната му виртуозност като политически есеист и романист.
Телевизионна програма на Бъкли "Firing Line" е "бабата" на всички политически ток-шоу програми (макар че никой не е бил толкова внимателен или справедлив, колкото него). Той ясно показваше, че изразът "консервативен интелектуалец" не е оксиморон и вдъхнови безброй млади писатели, които се опитаха да му подражават.
Но има и друг аспект от невероятната му кариера, който заслужава да бъде споменат. Факт е, че повече от всеки друг, Бил Бъкли разчисти пътя не само за консервативно движение, където евреите да бъдат приети, но и постави началото на американска политика, в която антисемитизмът е ограничен до крайно лявото и крайно дясното.
Както писа консервативният коментатор Джордж Уил, без "Национален преглед" не бихме могли да си представим много от нещата, които впоследствие се случиха в американската политика. От номинацията на Бари Голдуотер от Републиканската партия за президент през 1964 година, през победите на Роналд Рейгън в президентските избори(1980 и 1984) до превземането на Конгреса от републиканците през 1994 година.
Американският консерватизъм, такъв, какъвто го познаваме днес, с всичките му възходи и падения, получи своето начало на страниците на "Национален преглед".
За да даде живот на това движение, Бъкли специално реши да се освободи от хора, които приемаха антисемитизма. А някога той беше неизбежен за американското дясно.
Самият Бъкли признава, че предразсъдъците са присъствали и в собственото му минало. Бъкли казва, че като млад е бил фен на Чарлз Линдберг и на движението "Америка на първо място", чиито флирт с антисемитизма е част от застъпничеството на Линдберг за умиротворявне ( appeasement) с нацистка Германия на Адолф Хитлер.
Но тъй като "Национален преглед" придоби сила в края на 50-те години на миналия век, антисемитските писатели останаха изолирани, както и апологетите на екстремисткото общество "Джон Бърч".
Но въпреки фактът, че неговият консерватизъм произлиза от католическата му вяра (нещо, което последователно е обяснявал на страниците на "Национален преглед"), Бъкли превърна своето списание в неофициална библия за това движение, извън границите на антисемитизма, който беше обичаен в света, в който е израснал.
Макар че не винаги е бил съгласен с политиките на Израел, Бъкли беше последователен поддръжник на тази държава. Той също твърдо подкрепяше движението за освобождаване на съветското еврейство в момент, когато мнозина в Америка (включително някои евреи) не искаха да говорят за това и да се конфронтират с Москва.
Дълго след като изгони "бърчистите" от "Национален преглед", Бъкли се оказа принуден да се изправи отново пред този проблем. Именно когато дългогодишните му колеги Пат Бюканън и Джоузеф Собрън използваха "амвоните си", за да атакуват Израел и да заклеймят евреите заради подкрепата им за държавата Израел. Тогава Бъкли отново се изправи срещу политикатa на омраза.
Бъкли отхвърли тезите на Собрън, които той нариче антисемитски и го спря като автор в списанието.
Тъй като проблемът продължаваше да се проявява след войната в Персийския залив през декември 1991 г., Бъкли отдели цяла брой на "Национален преглед" като тема на броя, озаглавена "В търсене на антисемитизма" (същото е заглавието и на неговата книгат, която публикува по-късно ), в която разкритикува Пат Бюканън, остър опонент на президента Буш-баща.
"За мен е невъзможно да защитя Пат Бюканън". Според Бъкли тезите на Бюкянън са антисемитски.

ПО СВОЙ ОБРАЗ

Дългосрочните последици от движението на Бъкли са огромни. Той промени консервативното движение по свой образ и подобие като сложи акцента върху антикомунизма и либертарианския скептицизъм към правителството. Той успя да превърне републиканците в партия, където е недомустима омразата към евреите. Това позволи на либерални евреи, като редакторът на списание "Коментар" Норман Подхорец, да се чувстват комфортно, като действат заедно с десните за общата кауза.
Независимо от това, че очакванията евреите масово да се откажат от либерализма, винаги са били нереалистични, раждането на интелектуално жизнеспособна еврейска автентична консервативна мисъл в САЩ нямаше да съществува, ако Бъкли не беше изчистил "обора" на Националния комитет на републиканците.
По отношение на практическата политика, разгромът на антисемитите позволи да се създаде двупартиен консенсус за подкрепа на Израел, нещо, което днес приемаме за напълно нормално.
Той замени "бюкенанския" тип американски консерватизъм, съществуващ преди "Нацианален преглед" с нещо не само по-успешно, но и изчистено от омразата към евреите.
Ако авторите от израелското лоби Джон Мирсхаймер и Стивън Уолт искат да открият истинският баща на огромната подкрепа за Израел в нашата политическа система, не се налага да търсят по-далеч от неудържимия Бъкли, чийто живот е свидетелство за силата на идеите.
Той притежаваше политическата вяра, която повечето евреи никога не прегърнаха, но докато имаме политически спектър, където враговете на евреите са маргинализирани, сме длъжни да помним уникалните постижения на този истински американец.
Нека паметта му да бъде благословия за всички, които обичат свободата.

Превод със съкращения: Faktor.bg